Берберин има антидиабетни свойства



01/11/2006

Веществото берберин (berberine) - основна естествена съставка на някои растения с лековити свойства, намалява теглото и подобрява глюкозния толеранс при експериментални животински модели на хранително затлъстяване и инсулинова резистентност, показаха резултатите от проучване, публикувани в списание Diabetes.

Берберин, приеман през устата, оказва благоприятни ефекти върху затлъстяването и диабет тип 2, заключиха авторите на проучването от Националния университет в Сеул, Южна Корея. Според тях, това вероятно се дължи на стимулиране на ензима AMP-активирана протеин киназа (AMPK). Повишаването на активността на този ензим, има важни метаболитни действия в мастните и мускулните клетки.

Берберин е алкалоид, който се извлича от корените и кората на различни растения от семейство Berberidaceae - към тях спадат Berberis aquifolium (Mahonia aquifolium), Hydrastis сanadensis, Berberis vulgaris (кисел трън) и др. Веществото може да подобрява действието на инсулина и да намалява нивото на кръвната глюкоза, предполагат корейските изследователи.

Свойствата на пречистен растителен извлек (екстракт), съдържащ берберин, са били изследвани при два животински модела на инсулинова резистентност. Установено е било, че неговото прилагане увеличава изгарянето на енергия в мускулите и намалява образуването на мастна тъкан, без да повлиява хранителния прием.

При мишки - модели на затлъстяване и диабет тип 2, приложението на екстракта е довело до загуба на тегло и до подобряване на глюкозния толеранс. При плъхове, получавали богата на мазнини храна, веществото е намалило мастната тъкан и нивото на тригрицеридите в кръвта, и е подобрило инсулиновото действие.

Това са първите доказателства при експериментални животни, че берберин има благоприятни метаболитни, а вероятно и антидиабетни свойства. Въпреки това, преди да се проведят клинични проучвания при хора със затлъстяване, инсулинова резистентност и диабет тип 2, отвари от съдържащи този алкалоид растения не трябва да се използват като антидиабетно средство, предупредиха Американската и Британската диабетни асоциации.

Берберин изглежда, че може да помага на инсулина да контролира кръвната глюкоза, но също така и изчиства триглицеридите (вид мазнини) от кръвообращението, което има благоприятни метаболитни ефекти. При излишество на триглицериди, мускулните клетки ги предпочитат като източник на енергия и отказват да използват глюкозата за тази цел.

Отвари от кората на корените и стъблото на билки, съдържащи берберин, са били използвани от китайската и от Аурведа медицината още преди 3000 години. Индианските племена чироки и ироки в Америка са ги прилагали при жълтеница, треска, диария, безапетитие, артрит, възпаление на гърлото и редица други здравни проблеми...

Алкалоидът е ефективен срещу някои бактерии, вируси, паразити и гъбички. Най-често е прилаган за лечение на диария, включително и при холера, тъй като намалява секрецията на вода и електролити от чревната лигавица, причинена от холерния и от други ентеротоксини.

Берберин стимулира секрецията на жлъчка и притежава жлъчегонно действие. Той намалява гаденето и повръщането. Има лаксативен (слабителен) ефект, поради което помага при лошо храносмилане и хроничен запек. Ефикасен е при камерни аритмии, дължащи се на исхемия на миокарда.

Отвари от съдържащите берберин растения се прилагат от народната медицина при конюктивит, очна трахома, за намаляване на сърбежа при хронични кожни заболявания, при инфекции на пикочните пътища. Алкалоидът притежава и кръвоспиращо действие.

Не е ясно дали берберин взаимодейства с различни лекарствени средства. Поради противовъзпалителния си ефект върху лигавицата на очите, червата, жлъчните и пикочните пътища, той е наричан „растителен антибиотик“. Свързва се и с имуностимулиращо действие.

Растенията от семейство Berberidaceae (отвари от корените или от кората на стъблата) се използват от народни лечители в различни части на света, но научните доказателства за тяхната ефективност и безвредност са все още ограничени и налагат допълнителни изследвания при животни и клинични проучвания при хора.