Комплементарна медицина



01/08/2006
Някои хора, включително диабетици, използват различни методи на комплементарната (алтернативната) медицина без да информират за това своите лекуващи лекари - общопрактикуващи или ендокринолози. Всъщност, терминът алтернативна медицина e неправилен, защото означава заместване (алтернатива) на средствата и методите на класическата медицина. Много по-точно понятие е комплементарна (допълваща) медицина. Най-често прилаганите методи на комплементарната медицина са: Ароматотерапия Метод, който използва растителни (етерични) масла за лечение на различни състояния, включително емоционални и физикални проблеми. Най-често се прилагат масло от мента, евкалипт, сандалово дърво, иланг-иланг, кедър, лавандула. Някои етерични масла се свързват със седативен и разтоварващ от стреса ефект, други – с подобряване на настроението, трети са афродизиаци. Ароматотерапията използва различни етерични масла за постигане на различни ефекти – например: седиращ (успокояващ), подобряващ съня, стимулиращ, възстановяващ, антидепресантен, противовъзпалителен, антисептичен, болкоуспокояващ, спазмолитичен, откашлящ и други. Тези масла са съставки на лосиони за масаж или на течности и соли за вана, използват се за ароматизиране на въздуха в сауните и парните бани. Някои от тях се прилагат и във фармацевтиката като съставки на сиропи за кашлица (експекторанти) и мазила. Хората с диабет също могат да използват етерични масла за ароматотерапия. Трябва да се има предвид, че маслото от бергамот, лимон или портокал повишава чувствителността на кожата към слънце. Хомеопатия За разлика от класическата медицина, която използва принципа на противоположното (алопатия, различен от страданието), първият и основен принцип в основата на хомеопатията е този на подобието. Според хомеопатията, подобното се лекува с подобно (от гръцките думи homoios – подобен и pathos - страдание). Това означава, че се използват различни вещества – растителни, минерали, животински продукти, химически субстанции, в това число и отрови (под формата на таблетки, гранули, прах или в течна форма), разредени многократно, които при здрави хора в по-висока дозировка предизвикват симптоми, сходни на симптомите на определеното заболяване. По този начин се разчита тялото да мобилизира своята „жизнена енергия“ и да се самоизлекува. Няма убедителни научни доказателства, че хомеопатичният метод предлага някакви ползи при диабет. С хомеопатия категорично не може да се лекува диабет тип 1! Информирайте вашия лекуващ лекар (ОПЛ или ендокринолог) преди да вземете каквото и да е било хомеопатично средство. Ако потърсите помощ при хомеопат поради някакво остро или друго хронично заболяване, то съобщете му, че имате диабет. Не спирайте антидиабетните си лекарства! Хомеопатите претендират, че лекуват различни остри и хронични заболявания, сред които НЕ попада захарната болест. Билколечение Този метод използва различни билкови и растителни продукти от китайската, източно-индийската (Аурведа) и западната народна медицина за намаляване на симптомите, както и за лечение на различни болестни състояния. Най-често билколечението (фитотерапията) се използва при мигрена, лека депресия, безсъние, цистит, артрит, болести на дихателната система, стомашночревни нарушения, пременструален синдром, кожни заболявания. Ако смятате да взимате фитопродукти или хранителни добавки, съдържащи екстракти от подобни продукти, информирайте преди това лекуващия ви лекар (ОПЛ или ендокринолог). Не спирайте антидиабетните си лекарства. С билки категорично не може да се лекува диабет тип 1! Имат ли някои растения хипогликемично действие? Корейският жен-шен (Panax ginseng – името произлиза от Панацеа - „лекува всичко“ и жен-шен - „мъжки корен“, „корен на живота“) бе свързван с намаляване на нивото на кръвната глюкоза както на гладно, така и след нахранване, в осемседмично проучване на 36 души с диабет тип 2. Поради хипогликемичната си активност, капсули със сух екстракт от корени на жен-шен не трябва да се прилагат заедно с антидиабетни средства (перорални хипогликемизиращи средства и инсулин). Понижаващите кръвната глюкоза ефекти на корена изглеждат по-силни при хората с диабет отколкото при недиабетиците. Профилът на ефективност и безопасност на жен-шена при продължително приложение при хора с диабет тип 2 е неизвестен. Необходими са допълнителни клинични изследвания, които да оценят и неговите взаимодействия с различните антидиабетни средства. Действието на Panax ginseng при диабет тип 1 е още по-малко познато. Не се препоръчва сладките хора да използват препарати с жен-шен вместо одобрените медикаменти за контрол на кръвната глюкоза. Главните активни съставки на жен-шена са гинзенозидите (тритерпентинови сапонини), на които се предписват различни ефекти – противовъзпалителен, антиоксидантен и дори противотуморен. „Коренът на живота“ се използва главно за премахване на умората и депресията при стрес, както и за стимулиране на умствените и физическите сили. Смята се, че той е „адаптоген“ – средство, което подобрява адаптацията към стресови фактори на околната среда, повишава съпротивителните сили на организма, тонизира. Жен-шенът оказва влияние върху жлезите с вътрешна секреция и имунната система, с което се обясняват повечето от неговите лечебни ефекти. Коренът има и някои нежелани действия. Може да причинява отклонения в кръвното налягане (повишаване или намаляване в зависимост от дозировката). Понижава ефективността на антикоагуланта варфарин, което може да увеличи риска за тромбоза. Тъй като има естроген-подобни ефекти, не трябва да се прилага при хормон-чувствителни състояния като ендометриоза, рак на гърдата и рак на матката. Може да води до менструални нарушения. При хора с биполярно разстройство увеличава риска за маниакални епизоди. При диабетиците може да повиши опасността от хипогликемия, ако се прилага с инсулин или с перорални средства, които стимулират производството на инсулин от панкреаса. Причинява промени в сърдечния ритъм, включително и при здрави доброволци, които могат да доведат до аритмия. Допълнителна информация за жен-шена (на аглийски език) може да намерите на уеб сайта на Клиниката Майо в САЩ: www.mayoclinic.com/health/ginseng/NS_patient-ginseng Черната боровинка (Vaccinium myrtillus) се свързва с подобряване на зрението и по-специално на нощното виждане, включително при миопия (късогледство) и диабетна ретинопатия. Смята се, че забавя прогресирането на катарактата и възрастовата дегенерация на макулата. Тези качества на растението се обясняват с неговите антиоксидантни и съдовопротективни свойства. Потиска агрегацията на тромбоцитите и подобрява микроциркулацията. Името Vaccinium е използвано от Вергилий и Плиний, а myrtillus произлиза от мирта, тъй като листата на боровинката наподобяват тези на лавровото дърво. Някои фитотерапевти предписват на сухия екстракт от плодовете, а други - на извлека от листата, леко хипогликемично (понижаващо кръвната глюкоза) действие. Предполага се, че това се дължи на веществото глюкоквинин. Няма доказателства от рандомизирани двойно-слепи плацебо-контролирани проучвания при хора с диабет тип 2, които да потвърждават хипогликемичната активност на Vaccinium myrtillus. Твърдението, че черната боровинка (тинктура от листа или капсули със сух екстракт от плодове) стимулира секрецията на инсулин в панкреаса и има хипогликемично действие е недоказано. Чаят от листата влияе добре при цистит (възпаление на пикочния мехур). Растението се изследва и като средство за лечение на подагра и артрит. Канелата (Cinnamomum ceylancum) показа в клинично проучване, че понижава нивото на кръвната глюкоза и подобрява липидния профил при хора с диабет тип 2. В това изследване участваха 60 мъже и жени с диабет тип 2, част от които получаваха капсули с прах от канелена кора в доза от 1 до 6 грама дневно, а останалите – капсули с плацебо. След 40 дни в групата на канела бе установено понижаване на кръвната глюкоза на гладно със средно 20%, на триглицеридите, „лошия“ и общия холестерол, докато при контролите на плацебо не бе регистрирана разлика. Авторите заключиха, че включването на канела в диетата на хората с диабет тип 2 може да подобри контрола на кръвната глюкоза и да намали сърдечносъдовите рискови фактори. Допълнителна информация за това рандомизирано плацебо-контролирано изследване може да намерите на уеб сайта на специализираното издание за лекари на Американската диабетна асоциация Diabetes Care: http://care.diabetesjournals.org/cgi/content/full/26/12/3215 Родината на канелата е Цейлон. Растението спада към семейство Лаврови. Подправката е богата на магнезий, който също се свързва с благоприятни ефекти върху обмяната. Със счукана на прах канелена кора се ароматизират различни сладкиши, млечни и плодови десерти, компот, капучино, както и някои ястия с ориз. Вероятно е добре да се взима една четвърт до една чаена лъжичка (1-4 грама) от тази подправка всеки ден. Смята се, че съставката на канелата MHCP (полифенол) подобрява отговора към инсулина на периферните тъкани. MHCP вероятно може да активира инсулиновите рецептори и по този начин подобрява действието на антидиабетния хормон, което води до повишено усвояване на глюкозата. Основното нарушение при хората с диабет тип 2 е инсулиновата резистентност (намален отговор на мускулите, черния дроб и мастната тъкан към действието на инсулина). Антидиабетният хормон участва в обмяната и на мазнините. Канелата усилва неговото действие и вероятно поради това подобрява и липидните показатели при хората с диабет тип 2. Канелата се свързва и с антиоксиданти свойства при прием на богата на калории и мазнини храна. Подобна храна води до повишено образуване на свободни радикали. С хипогликемична активност при диабет тип 2 се свързват и други растения като: - листата на индийската билка Gymnema sylvestre, която е използвана от Аурведа. На хинди растението се нарича gurmar или „разрушител на глюкозата“. Използва се в Индия от 2000 година за понижавата на кръвната глюкоза. Активната съставка на Гимнема е гурмарин или гимненова киселина, която стимулира производството на инсулин от панкреаса и повишава чувствителността на инсулиновите рецептори към антидиабетния хормон. Може да намалява кръвната глюкоза при диабет тип 2 и да подобрява инсулиновата резистентност. Повишава риска от хипогликемия при прилагане с инсулин или с перорални антидиабетни средства. Гимнема не замества инсулина. Допълнителна информация за тази билка (на английски език) можете да намерите на уеб сайт: www.diabetesincontrol.com/studies/gymnema1_2.shtml - екстракт от семената на Trigonella foenum graecum (гръцки сминдух, fenugreek). Растението спада към семейство Бобови и се използва като подправка в кухнята на средиземноморските и източните народи. Сминдухът влиза в състава на българската шарена сол. Семената на Trigonella foenum graecum са били използвани от Аурведа и древната китайска медицина за лечение на различни заболявания, включително диабет, затлъстяване, наранявания, възпаление, стомашночревни проблеми, алкохолно отравяне, но едва през последните две десетилетия бе доказано, че екстрактът от тях подобрява контрола на кръвната глюкоза и понижава нивата на триглицеридите. Съставката на сминдуха диосгенин (сапонин) се свързва с противоракови свойства и се изследва като средство за профилактика на рак на дебелото черво. Сминдухът стимулира имунната система, има антитуморни и антиоксидантни свойства, предпазва черния дроб от алкохолна токсичност. Хипогликемичната активност на семената на билката се дължи на тяхната съставка 4-хидроксизолевцин. Капсули с екстракт от семена се използват за подобряване на контрола на кръвната глюкоза и намаляване на инсулиновата резистентност при диабет тип 2. Билката стимулира производството и секрецията на инсулин от бета-клетките на панкреаса, но не замества инсулина. - кактуса Nopal (Prickly Pear Cactus, Opuntia spp) – информация за възможностите на Нопал да понижава кръвната глюкоза, триглицеридите и холестерола и за мястото му като допълнително лечение на диабет тип 2 публикувахме в миналия ни брой (юни) на стр. 4. Хранителни добавки с алфа-липоева киселина, хром, магнезий, ванадий, цинк също се свързват с понижаващ кръвната глюкоза ефект поради подобряване на въглехидратния метаболизъм. Предлагат се и в комбинирани форми, които съдържат гимнема, канела, черна боровинка и т.н. Важно: ! Нито един растителен или билков продукт не може да замести лечението с инсулин при хората с диабет тип 1. При диабет тип 1 липсва собствено производство на инсулин от бета-клетките на панкреаса, поради което всекидневното набавяне на този хормон е животоспасяващо и животоподдържащо ! Фитотерапията не лекува захарната болест. Някои растения имат хипогликемична активност при хора с диабет тип 2, тъй като подобряват действието на инсулина или повишават неговата секреция от панкреаса ! Всички хора с диабет тип 2, които искат да използват растителни или билкови продукти за подобряване на контрола на кръвната глюкоза и кръвните липиди, трябва да се консултират преди това с лекуващия лекар – общопрактикуващ или ендокринолог. Хранителни добавки с подобни продукти не заместват диетата, физическата активност и таблетките при диабет тип 2. Те могат да бъдат прилагани най-вече в по-ранните етапи на заболяването като допълващо диетата и физическата активност средство за понижаване на хипергликемията ! Взаимодействията между растителните продукти с хипогликемична активност и антидиабетните медикаменти (инсулин и перорални средства, които увеличават секрецията на инсулин или усилват неговото действие) са малко изследвани в клинични проучвания при хора. Поради това, не е ясно дали комбинираното им прилагане е безопасно и до какви нежелани реакции може да доведе то ! Няма продължителни клинични рандомизирани плацебо-контролирани проучвания с билкови и растителни продукти при хора с диабет тип 2, поради което техните дългосрочни ефекти са непознати Йога Йогата произлиза от древна Индия и представлява упражнения, които имат за цел да постигнат баланс между тялото, ума и душата. Смята се, че датира от 5000 години. Най-често практикувана в Европа е Хата йога, която е пътят на усъвършенстването на тялото. Възникнала между VIII и XII век, тя набляга изключително на третата и четвъртата степен от пътя на Патанджали* – „асана“ (стабилна поза) и „пранаяма“ (контрол на дишането), целейки да направи тялото достатъчно здраво и съответно достойно за самореализация. Сладките хора също могат да практикуват йога за подобряване на дишането и кръвообращението, за разтоварване от стреса и за намаляване на напрежението. Смята се, че йогата, подобно на всяко друго физическо движение, увеличава чувствителността на мускулите към действието на инсулина (намалява инсулиновата резистентност). Йогата се свързва с понижаване на нивото на хормоните на стреса (най-вече това на кортизола), което също има благоприятен ефект върху нивото на кръвната глюкоза. Освен това, позите при Хата йога подобряват функцията на вътрешните органи в това число на панкреаса и на неговата инсулин-произвеждащата тъкан (бета-клетки). Хората с диабет, които искат да практикуват йога, трябва да проведат преди това тестове с натоварване за определяне на издръжливостта им и да започнат с умерено натоварване. Йогата, подобно на всяка двигателна активност, може да увеличи риска за хипогликемия - най-вече при хората на лечение с инсулин, ако не спазват правилата за планиране на физическото усилие. *Според Патанджали йога може да се систематизира в осем степени, поради което системата му e наричана и Ащанга йога: 1. Яма – морални и етични принципи 2. Нияма – самодисциплина 3. Асана – стабилна поза 4. Пранаяма – контрол на дишането 5. Пратияхара – обръщане на сетивата навътре 6. Дхарана - концентрация 7. Дхияна - медитация 8. Самадхи – свръхсъзнателно състояние