Диабетни грижи за всеки



01/08/2006
„Диабетни грижи за всеки“ е мотото, което Международната диабетна федерация (МДФ) и Световната здравна организация избраха за тазгодишния Световен диабетен ден. По традиция, той ще се чества на 14 ноември – рожденната дата на откривателя на инсулина - канадския лекар д-р Фредерик Бантинг Неравенството в достъпа до редовни и качествени медицински грижи може да повлияе на скоростта, с която прогресира захарната болест. Диабетът при онеправданите и ранимите хора се контролира по-лошо и води до ускорено развитие на съдовите усложнения, които са причина за преждевременна смърт. Според определението на МДФ: - Онеправдани са хора или общности, които имат ограничен достъп до медицински грижи - Раними са отделни хора, групи или общности, които по някаква причина имат повишен риск за развитието на диабет или са жертва на обстоятелства, които имат нежелани здравни последици Към горните две групи спадат хора с нисък социално-икономически статус, хора в напреднала възраст, обитатели на географски изолирани райони и на бедни градски квартали, представители на етнически и малцинствени общности, хора с увреждания, бедни имигранти в развити държави... Главните рискови фактори за прогресирането на преддиабета в диабет тип 2 са затлъстяването, заседналият начин на живот и тютюнопушенето. И трите фактора са по-често срещани сред хората с ниски доходи. Например, във Великобритания диабет тип 2 е с 28% по-чест при мъжете и с 45% при жените, които живеят в бедните работнически квартали. В индустриалните покрайнини няма условия за физическа активност в свободното време – пешеходни екологични зони и алеи за колоездене, плувни басейни и фитнес комплекси. Битието определя съзнанието. Обитателите на тези райони живеят нездравословно – те пазаруват висококалорични и мазни храни, сладкарски изделия и захарни безалкохолни напитки, консервирани и замразени полуфабрикати от супермаркетите, а в почивните си дни посещават заведения за бързо хранене в моловете, гледат с часове телевизия или пият в кръчмите. Бедните и необразованите са потребители на порции с XXL размери, които им се предлагат на „изгодни цени“. Не консумират по-скъпите свежи плодове и зеленчуци, които са част от здравословното хранене. Моловете предлагат забавления в закрити пространства – кина, закусвални, кафенета, които допринасят за обездвижването. Гордост на развитите европейски градове е не построяването на поредния мол от американски тип, а разширяването на пешеходните екологично чисти зони във всеки квартал, където неговите жители могат редовно да се разхождат сред зеленина и тишина, да карат колела или да тичат далеч от автомобилните аспуси, да организират неделен пикник на свежа трева, да поплуват в лятната жега... На ниското социално-икономическо положение трябва да се гледа като на здравен рисков фактор Освен това, бедните хора и особено някои малцинствени групи (роми) получават по-лоши медицински грижи, защото нямат здравни осигуровки и не плащат за лекарски прегледи, изследвания и медикаменти. Мръсната и шумна околна среда, замърсеният въздух, запуснатите места около жилищните блокове, които обикновено се използват за паркиране на автомобили или за изхвърляне на отпадъци, принуждават обитателите на бедните градски гета да живеят в закрити пространства (най-често в близкия мол), което в крайна сметка води до заседяване, прехранване и тютюнопушене. Здравословното хранене, което предполага намален внос на наситени и транс (технологично хидрогенирани мазнини), захар и сол за сметка на увеличен внос на свежи зеленчуци и плодове, редовната физическа активност (най-малко пет дни в седмицата), контролирането на теглото, артериалното налягане и кръвната глюкоза, спирането на тютюнопушенето и редовните прегледи при лекар могат да намалят риска за съдови усложнения на диабета. 2006 година е посветена на това да се намали неравеството по отношение на грижите за сладките хора. Диабет тип 2 в миналите епохи е бил заболяване на прехранените и тлъсти богати хора. Днес, по-чести негови жертви са хората с ниско социално-икономическо положение, защото те се хранят нездравословно, не се движат редовно и не получават добро медицинско обслужване.