Победа над Еверест и диабета



01/06/2006
Бил Крос пристигна в последния щурмови лагер под върха на Еверест в края на май, дишайки кислород от бутилките на гърба си и опитвайки се да пие достатъчно вода. Два пъти през последните две години той стига до същото място, но проблеми с кислородния му апарат, дехидратация и лошо време го принуждаваха да се откаже от покоряването на последните метри на най-високия връх на планетата. Експедицията вече продължаваше шеста седмица и всичко трябваше да се реши през следващите 30 минути, когато Крос и колегите му трябваше да преодолеят последните няколкостотин метра към върха. Тогава дойде изненадата. Не беше снежна буря, или внезапно падане на температурата под минус 30 градуса или проблем с екипировката. Нивото на кръвната глюкоза на Крос внезапно започна да пада стремглаво. „Това бяха всички типични симптоми на хипогликемията,“ разказва Крос, на 39 години, баща на шест деца, с диабет тип 1 от 9-годишна възраст. „Почувствах се отпаднал, замаян, невероятно слаб. Всичко възможно, което човек не би искал да чувства, когато е над 8000 метра височина и се готви да атакува „покрива на света“. Без паника, Крос изключил инсулиновата помпа, погълнал таблетка с монозахарида декстроза (глюкоза) и допълнителна закуска с въглехидрати, за да излезе от хипогликемията. Щурмът на 8850-метровия връх бил отложен за другия ден. И на 23 май в пет часа сутринта Крос стана първият американец с диабет, покорил Еверест. Той закъсня само с три дни, за да бъде и първият човек със захарна болест на най-високия връх на планетата – малко преди него това стори австриецът Гери Винклер, колега по съдба, също с тип 1 (повече за неговия подвиг – в края на статията). „Чувствах се като дете в магазин за шоколади и пасти,“ описва чувствата си на върха Крос, за когото да бъде в сладкарница е почти толкова вероятно, колкото за останалите хора да бъдат на Еверест. Алпинистът отдава дължимото на инсулиновата помпа, която имитира дейността на неработещия му панкреас и подава редовно бързодействащия инсулинов аналог аспарт (NovoLog/NovoRapid) на тялото му. Той дължи успеха си и на спонсорството на фирмата-производител на НовоРапид (продава се под името NovoLog в САЩ) – датската Ново Нордиск. Предизвикателството на върховете и полюсите Победата – над Еверест и над диабета – бе триумфалният завършек на четиригодишната одисея на Крос, наречена „NovoLog (НовоРапид) предизвикателството на върховете и полюсите“. През последната си експедиция бившият училищен директор се пребори с ураганни ветрове, изключително ниски за сезона температури, ледена лавина, развалена храна и повреди в екипировката. Допълнителни проблеми създаде и нестабилната политическа обстановка в региона, която наруши нормалните комуникации по време на над 43-километровото изкачване по склоновете на Еверест. Крос използва аналоговия инсулин аспарт, който наподобява максимално нормалната секреция на антидиабетен хормон от бета-клетките на панкреаса след прием на храна. Подаването на инсулин се осигурява от инсулинова помпа, но алпинистът носи със себе си и инсулинова писалка FlexPen, ако му се наложи да изключи помпата поради екстремна ситуация. „FlexPen ми позволи да се храня, когато имах нужда от това и да си инжектирам инсулин 10 минути след поемането на храната. Хипогликемията е опасна за всеки, който живее с диабета, но тя е фатална, когато си на 8000 метра височина и се прехвърляш през 12-метрова пропаст,“ споделя Крос. След Еверест, Крос трябва да покори умовете и сърцата на десетки хиляди хора с диабет, по време на специално организирани мотивационни срещи, които вече са планирани до края на годината. „NovoLog предизвикателството на върховете и полюсите“ се счита от всички екстремни спортисти за едно от върховите постижения за човешките възможности. То включва пешеходни и на ски експедиции до Северния и Южния полюси и изкачване на най-високите върхове на всички континенти: връх Денали в Аляска (6193 м), Уинсон в Антарктика (4897 м), Еверест в Непал, Килиманджаро в Танзания (5895 м), Аконкагуа в Аржентина (6962 м), Косцюшко в Австралия (2228 м) и Елбрус в Грузия (5642 м). Хората с диабет имат по-голям риск за измръзване, инфекции и дехидратация – три от опасностите Крос среща при всяка от експедициите си: „Аз знаех, че в нощта преди атаката на върха ще имам нужда от 3-4 литра вода. Миналата година изпих само един литър и бях така обезводнен, че не можех на говоря, а дробовете ми бяха толкова сухи, че кашлях непрекъснато“. „Измервах непрекъснато кръвната си глюкоза и когато помпата не подаваше достатъчно инсулин, за да поддържа желаното ниво, използвах FlexPen с NovoLog (НовоРапид), за да сваля високата стойност,“ разказва Крос. „Очаквахме, че ще имам по-малко нужда от инсулин, колкото по-високо се изкачвах, но се оказа точно обратното!“. „Логично е при по-интензивно натоварване на мускулите, нивото на кръвната глюкоза да се понижи. Но, организмът ми реагира като при болест, поради големия стрес. Стойността всъщност скочи нагоре и ми трябваше допълнително инсулин...“ Предизвикателство за Крос за 2007 година е повторно покоряване на Северния полюс, но този път не през Русия, а през Канада – много по-тежко и по-дълго 60-дневно изпитание... „Това ще ми позволи отново да докажа, че диабетът не може да ограничи начина, по който живеем,“ споделя Крос. „Искрено се надявам, че покорените върхове и най-северната и най-южната точки на планетата е ясно послание до всички диабетици: ако контролирате добре заболяването си, вие можете да постигнете всичко,“ заяви Крос. Подробна информация за изумителния проект на Крос можете на намерите на уеб страницата www.peaksandpoles.com. За покоряването на Южния полюс от Уил и неговия баща Майк Крос, също диабетик, на 17 януари 2003 година нашият/ваш вестник писа в брой 1/февруари 2003 (www.protos.bg/diabet). По време на този поход Уил и Майк поставиха едновременно три полярни рекорда - те станаха първите диабетици и първите баща и син в историята на човечеството, достигнали най-южната точка на планетата пешком. Майк Крос, бивш британски военен летец (60-годишен през миналата година), стана и най-възрастният човек, покорил Южния полюс. За да стъпи на Южния полюс, Уил вървя 62 дни и измина 1100 километра. 196 километра преди финала, към него се присъедини и баща му Майк и така двамата заедно покориха най-южната точка. Първи с диабет на Еверест И няколко думи за първия човек с диабет, който покори Еверест само три дни преди Крос – 50-годишният учител по математика от Виена Гери Винклер, който е диагностициран с диабет тип 1 на 28 години. И неговата одисея е достойна за роман и за филм. Той започва уникалното си пътуване към „покрива на света“ от ... „дъното на сушата на Земята“ – Мъртво море, което е на 408 метра под морското равнище през октомври 2005 година. Пропътува с велосипед 7800 километра през Йордания, Турция, Иран и Пакистан, за да достигне през февруари до Катманду, столицата на Непал, откъдето продължи пешком до хималайското село Намче Базар – начална точка на експедицията към Еверест (преодолявайки с колелото средно 65 км на ден). В своя преход, спонсориран от Байер (той използва глюкомерите Ascensia на фирмата), Винклер преодолява денивелация от 9258 метра! Следващата му цел е да повтори подвига на Крос и да покори най-високите върхове на всички континенти. Само 80 алпинисти досега са постигали това. Но за човек, който редовно участва в маратона на Виена (42.2 км), обиколил е на колело балтийските държави и е направил самотно прекосяване на пустинята Сахара, едва ли има нещо невъзможно.