Победа над Еверест и диабета



01/06/2006

Бил Крос пристигна в последния щурмови лагер под върха на Еверест в края на май, дишайки кислород от бутилките на гърба си и опитвайки се да пие достатъчно вода. Два пъти през последните две години той стига до същото място, но проблеми с кислородния му апарат, дехидратация и лошо време го принуждаваха да се откаже от покоряването на последните метри на най-високия връх на планетата.

Експедицията вече продължаваше шеста седмица и всичко трябваше да се реши през следващите 30 минути, когато Крос и колегите му трябваше да преодолеят последните няколкостотин метра към върха.

Тогава дойде изненадата.

Не беше снежна буря, или внезапно падане на температурата под минус 30 градуса или проблем с екипировката. Нивото на кръвната глюкоза на Крос внезапно започна да пада стремглаво.

„Това бяха всички типични симптоми на хипогликемията,“ разказва Крос, на 39 години, баща на шест деца, с диабет тип 1 от 9-годишна възраст. „Почувствах се отпаднал, замаян, невероятно слаб. Всичко възможно, което човек не би искал да чувства, когато е над 8000 метра височина и се готви да атакува „покрива на света“.

Без паника, Крос изключил инсулиновата помпа, погълнал таблетка с монозахарида декстроза (глюкоза) и допълнителна закуска с въглехидрати, за да излезе от хипогликемията. Щурмът на 8850-метровия връх бил отложен за другия ден. И на 23 май в пет часа сутринта Крос стана първият американец с диабет, покорил Еверест.

Той закъсня само с три дни, за да бъде и първият човек със захарна болест на най-високия връх на планетата – малко преди него това стори австриецът Гери Винклер, колега по съдба, също с тип 1 (повече за неговия подвиг – в края на статията).

„Чувствах се като дете в магазин за шоколади и пасти,“ описва чувствата си на върха Крос, за когото да бъде в сладкарница е почти толкова вероятно, колкото за останалите хора да бъдат на Еверест.

Алпинистът отдава дължимото на инсулиновата помпа, която имитира дейността на неработещия му панкреас и подава редовно бързодействащия инсулинов аналог аспарт (NovoLog/NovoRapid) на тялото му. Той дължи успеха си и на спонсорството на фирмата-производител на НовоРапид (продава се под името NovoLog в САЩ) – датската Ново Нордиск.

Предизвикателството на върховете и полюсите

Победата – над Еверест и над диабета – бе триумфалният завършек на четиригодишната одисея на Крос, наречена „NovoLog (НовоРапид) предизвикателството на върховете и полюсите“.

През последната си експедиция бившият училищен директор се пребори с ураганни ветрове, изключително ниски за сезона температури, ледена лавина, развалена храна и повреди в екипировката. Допълнителни проблеми създаде и нестабилната политическа обстановка в региона, която наруши нормалните комуникации по време на над 43-километровото изкачване по склоновете на Еверест.

Крос използва аналоговия инсулин аспарт, който наподобява максимално нормалната секреция на антидиабетен хормон от бета-клетките на панкреаса след прием на храна. Подаването на инсулин се осигурява от инсулинова помпа, но алпинистът носи със себе си и инсулинова писалка FlexPen, ако му се наложи да изключи помпата поради екстремна ситуация.

„FlexPen ми позволи да се храня, когато имах нужда от това и да си инжектирам инсулин 10 минути след поемането на храната. Хипогликемията е опасна за всеки, който живее с диабета, но тя е фатална, когато си на 8000 метра височина и се прехвърляш през 12-метрова пропаст,“ споделя Крос.

След Еверест, Крос трябва да покори умовете и сърцата на десетки хиляди хора с диабет, по време на специално организирани мотивационни срещи, които вече са планирани до края на годината.

„NovoLog предизвикателството на върховете и полюсите“ се счита от всички екстремни спортисти за едно от върховите постижения за човешките възможности. То включва пешеходни и на ски експедиции до Северния и Южния полюси и изкачване на най-високите върхове на всички континенти: връх Денали в Аляска (6193 м), Уинсон в Антарктика (4897 м), Еверест в Непал, Килиманджаро в Танзания (5895 м), Аконкагуа в Аржентина (6962 м), Косцюшко в Австралия (2228 м) и Елбрус в Грузия (5642 м).

Хората с диабет имат по-голям риск за измръзване, инфекции и дехидратация – три от опасностите Крос среща при всяка от експедициите си: „Аз знаех, че в нощта преди атаката на върха ще имам нужда от 3-4 литра вода. Миналата година изпих само един литър и бях така обезводнен, че не можех на говоря, а дробовете ми бяха толкова сухи, че кашлях непрекъснато“.

„Измервах непрекъснато кръвната си глюкоза и когато помпата не подаваше достатъчно инсулин, за да поддържа желаното ниво, използвах FlexPen с NovoLog (НовоРапид), за да сваля високата стойност,“ разказва Крос. „Очаквахме, че ще имам по-малко нужда от инсулин, колкото по-високо се изкачвах, но се оказа точно обратното!“.

„Логично е при по-интензивно натоварване на мускулите, нивото на кръвната глюкоза да се понижи. Но, организмът ми реагира като при болест, поради големия стрес. Стойността всъщност скочи нагоре и ми трябваше допълнително инсулин…“

Предизвикателство за Крос за 2007 година е повторно покоряване на Северния полюс, но този път не през Русия, а през Канада – много по-тежко и по-дълго 60-дневно изпитание…

„Това ще ми позволи отново да докажа, че диабетът не може да ограничи начина, по който живеем,“ споделя Крос.

„Искрено се надявам, че покорените върхове и най-северната и най-южната точки на планетата е ясно послание до всички диабетици: ако контролирате добре заболяването си, вие можете да постигнете всичко,“ заяви Крос.

Подробна информация за изумителния проект на Крос можете на намерите на уеб страницата http://www.peaksandpoles.com. За покоряването на Южния полюс от Уил и неговия баща Майк Крос, също диабетик, на 17 януари 2003 година нашият/ваш вестник писа в брой 1/февруари 2003 (www.protos.bg/diabet).

По време на този поход Уил и Майк поставиха едновременно три полярни рекорда – те станаха първите диабетици и първите баща и син в историята на човечеството, достигнали най-южната точка на планетата пешком. Майк Крос, бивш британски военен летец (60-годишен през миналата година), стана и най-възрастният човек, покорил Южния полюс.

За да стъпи на Южния полюс, Уил вървя 62 дни и измина 1100 километра. 196 километра преди финала, към него се присъедини и баща му Майк и така двамата заедно покориха най-южната точка.

Първи с диабет на Еверест

И няколко думи за първия човек с диабет, който покори Еверест само три дни преди Крос – 50-годишният учител по математика от Виена Гери Винклер, който е диагностициран с диабет тип 1 на 28 години. И неговата одисея е достойна за роман и за филм.

Той започва уникалното си пътуване към „покрива на света“ от … „дъното на сушата на Земята“ – Мъртво море, което е на 408 метра под морското равнище през октомври 2005 година. Пропътува с велосипед 7800 километра през Йордания, Турция, Иран и Пакистан, за да достигне през февруари до Катманду, столицата на Непал, откъдето продължи пешком до хималайското село Намче Базар – начална точка на експедицията към Еверест (преодолявайки с колелото средно 65 км на ден).

В своя преход, спонсориран от Байер (той използва глюкомерите Ascensia на фирмата), Винклер преодолява денивелация от 9258 метра!

Следващата му цел е да повтори подвига на Крос и да покори най-високите върхове на всички континенти. Само 80 алпинисти досега са постигали това. Но за човек, който редовно участва в маратона на Виена (42.2 км), обиколил е на колело балтийските държави и е направил самотно прекосяване на пустинята Сахара, едва ли има нещо невъзможно.