Пилешкото месо не влошава функцията на бъбреците

Заместването на животинското червено месо с пилешко в диетата на хората с диабет тип 2 и макроалбуминурия* намалява изхвърлянето на белтък (албумин) в урината и подобрява липидния профил, показаха резултатите от проучване, публикувани през май в специализираното списание American Journal of Clinical Nutrition.

Включването на пилешко месо (без кожата) вместо червено месо в диетата не влошава бъбречната функция. Нормално албуминът се съдържа в кръвта и появата му в урината показва увреждане на филтърната способност на бъбреците – отначало се изхвърлят малки количества (микроалбуминурия* или начална нефропатия). Ако на този етап не се вземат мерки за подобряване на контрола на кръвното налягане и на кръвната глюкоза, процесът прогресира и се появява макроалбуминурия** (изявена нефропатия).

Пилешкото месо има по-ниско съдържание на наситени (животински) мазнини за сметка на полиненаситените мазнини. Поради това, то не уврежда функцията на вътрешната обвивка на артериалните съдове, включително и на малките съдове, които изграждат бъбречните филтри.

В проучването са прилагани три вида диета – обичайно хранене, диета с пилешко месо и безмесна нискобелтъчна диета, при която е допустим приемът на обезмаслено мляко и нискомаслени млечни продукти (лактовегетарианска диета).

Всеки участник е спазвал една от трите диети за период от четири седмици, след това е преминавал на втората диета също за четири седмици и накрая на третата – пак за четири седмици. Между отделните диети е имало прекъсване от един месец.

Диетата с пилешко месо и нискобелтъчната диета са довели до статистически достоверно намаляване на количеството на албумина в урината, както и до подобряване на липидния профил (понижаване на холестерола в кръвта).

След диетата с пилешко месо, при 18% от пациентите е установено намаляване на макроалбуминурията до микроалбуминурията. След безместната диета, подобно подобрение е постигнато при 47%. Изключването на червеното месо от храната е имало благоприятен ефект при случаите и с напреднало бъбречно увреждане.

Не е имало разлика между трите вида диета по отношение на нивата на кръвната глюкоза и артериалното налягане. Само лактовегетарианската диета е довела до загуба на тегло.

Препоръки на Американската диабетна асоциация от 2006 година за лечение на нефропатията:

Хората с диабет трябва да поддържат стойности на артериално налягане под 130/80 милиметра живачен стълб при белтък в урината под 1 грам за 24 часа или дори по-ниски – под 125/75 милиметра живачен стълб при белтък в урината над 1 грам за 24 часа и повишен серумен креатинин.

При диабетици с микро- или с макроалбуминурия се препоръчва прилагането на лекарства от групата на инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим (AКE инхибитори) или на ангиотензин рецепторните блокери (сартани), с изключение на бременните жени. Тези медикаменти понижават кръвното налягане и намаляват изхвърлянето на белтък в урината.

При пациенти с диабет тип 1, артериална хипертония и всяка една степен на албуминурия, АКЕ (AСE) инхибиторите са доказали, че забавят прогресирането на нефропатията.

При пациенти с диабет тип 2, хипертония и:

– микроалбуминурия – и двете групи лекарства са доказали, че забавят прогресирането към макроалбуминурия

– макроалбуминурия и бъбречна недостатъчност (повишен серумен креатинин) – ангиотензин рецепторните блокери са доказали, че намаляват прогресирането на нефропатията

Прогресирането на диабетната нефропатия (хроничното бъбречно увреждане, което е свързано с дългогодишен диабет) може да се намали също така, ако се:

– оптимизира гликемичният контрол (гликиран хемоглобин – HbA1c<7%)

– намали нивото на „лошия“ холестерол – това е холестеролът в липопротеините с ниска плътност (ЛПНП, LDL)

– ограничи хранителният прием на белтъчини до 0.8 грама на килограм тегло дневно (около 10% дневните калории).

* микроалбуминурия = начална нефропатия = загуба на албумин с урината 20 микрограма в минута или 30 милиграма за 24 часа

** макроалбуминурия = изявена нефропатия = загуба на албумин с урината 200 микрограма в минута или 300 милиграма за 24 часа