ЗАТЯГАТ КОНТРОЛА ВЪРХУ ЛЕКАРСТВАТА

Все по-строг контрол въвежда здравната каса за влизане в лекарствената й листа и при изписването на скъпи препарати за диабет. Занапред, за да може даден медикамент да влезе в списъка на безплатните и частично поети от НЗОК лекарства, цената му не трябва да бъде по-висока от средноаритметичната за същия продукт в здравните фондове в Словения, Гърция, Чехия, Полша, Унгария, Латвия, Румъния и Словакия.

Досега в листата влизаха препарати, чиято цена не е над средната в три от осемте държави. Според шефа на здравната каса д-р Иван Букарев, производителите са посочвали сами с кои три държави ще се сравняват цените и са можели да изберат най-високи, а целта сега била да се договорят по-ниски цени.

Базирайки се на факта, че инсулиновото лечение при болни с диабет протича въз основа на Националния стандарт по ендокринология, на Методичните указания за лечение на захарен диабет на Научното дружество по ендокринология, както и на кратките характеристики на инсулините и инсулиновите аналози, с които са регистрирани в Изпълнителната агенция по лекарствата, Управителният съвет на НЗОК прие промени в критериите за инсулиново лечение при диабет, свързани с отпадане на досегашните функции на университетските клиники като ключово регулаторно звено, което предполага отчитане на излишните хоспитализации и ограничаване на достъпа за пациенти от отдалечените краища на страната.

Диабетиците, които минават от конвенционални на аналогови инсулини или които започват лечение с инсулинови аналози, вече няма да постъпват в университетски клиники за потвърждение на терапията.

Смята се, че аналоговите инсулини са по-добри и по-скъпи от обикновените, но се предписват като поддържащо лечение само на пациенти, които не се повлияват от обикновените. В момента специалистите ендокринолози предписват аналогови инсулини, като терапията се потвърждава в университетска клиника, а протоколът се подава в районните здравни каси, които го одобряват. Касата плаща аналогови инсулини на 12 000 диабетици.

При смяна на терапията от конвенционални на аналогови инсулини и комбинация от тях или при новооткрит диабет скъпият инсулин вече ще се предписва от ендокринолог, а документите ще се подават в районната каса. Дали да се отпусне лечението ще се преценява в националната каса. Целта е по-ефективен контрол върху разходите за лекарства.

„Няма да ограничим нуждаещите се, но не може да се предписва излишно на болни, на които и конвенционалното лечение повлиява добре“, категоричен е директорът Букарев.

Касата спира и две програми за скъпоструващо лечение

Прекратява се продължаването на лечението на пациенти по програмите за лечение на болков синдром при диабетна полиневропатия, както и за лечение на високорискови пациенти с остър коронарен синдром.

Мотивът за това решение е, че в лекарствения списък на касата са включени частично заплащани продукти за тези заболявания, а освободените от програмите средства ще могат да бъдат използвани по-ефективно за останалите 119 заболявания, за чието лечение касата заплаща.

Освен това, причина за спиране на програмата за лечение на болковия синдром при диабетиците била и липсата на ефективност на програмата. От спирането на двете програми здравната каса ще спести близо 7 милиона лева – за лечение при хората с диабет касата плащаше 112 лв.

Медикаментите, необходими на тези болни, ще се реимбурсират 50% от касата, съобщи д-р Букарев и уточни, че пациентите могат да се лекуват и с други лекарства.

Остра бе началната реакция на председателя на Българска асоциация „Диабет Димитър Богданов по този повод: „Това, решение, за което ние не сме уведомени, ме шокира“ каза той и припомни, че диабетиците са около 4% от населението и спирането на такова лечение би довело до много важни последици. „Би следвало, когато се взимат такива решения, НЗОК да се допитва и до болните, защото е възможно спирането на лечението да има тежки последствия за болните. Надявам се между пациентската организация и здравната каса в бъдеще да има пряк диалог, за да не се стига до разговори чрез медиите“.

По-късно председателят на БАД сподели: „Първоначално всички останаха с впечатление, че се спират лекарствата за лечение на диабетната невропатия, което впоследствие се оказа, че не е точно така, подведени от информации в медиите, а не на официалното съобщение на здравната каса.

Оказа се, че това не са лекарства за лечение на диабетната невропатия, която се лекува по диабетна пътека, още повече, че за да може това да се промени трябва да се промени Националният рамков договор.

По отношение на здравната каса обаче не се отмятам от думите си, че трябва да имаме диалог помежду си и когато се взимат решения, свързани с определено лечение или със спиране на някакъв медикамент, би било редно да ни информират или да дискутираме по някакъв начин, за да не се получават недоразумения.“