Тютюнопушенето е рисков фактор за диабет


vd 01/05/2006

Пасивното пушене увеличава риска за развитие на нарушен толеранс към глюкозата, който е предвестник на диабета, показаха резултатите от проучване на американски учени, публикувани през април в авторитетното медицинско списание British Medical Journal.

Активните пушачи имат още по-голям риск за развитието на нарушен глюкозен толеранс, като броят цигари дневно определя величината на риска.

Хората с това преддиабетно нарушение в обмяната имат повишени нива на кръвната глюкоза, които са между нормалните и диабетните. Техният панкреас все още произвежда инсулин, но количеството му не е достатъчно, за да понижава ефективно нивото на глюкозата в кръвта след нахранване.

Учените са изследвали 4572 души за период от 15 години. Рискът за развитието на нарушен глюкозен толеранс е бил при:

– пушачите – 22%

– пасивните пушачи – 17%

– непушачите – 12%

– отказалите се пушачи – 14%

Според изследователите, тютюневият дим, вдишван от пасивните пушачи, съдържа същите токсини както и инхалираният при активно пушене, но се приема при различна температура и условия, което прави някои от токсичните вешества дори още по-концентрирани и увреждащи…

Да загасим цигарата

Всяка осма секунда умира човек от заболяване, свързано с цигарения дим, съобщи Световната здравна организация. Прогнозите са, че в близките 50 години тютюнопушенето ще причини смъртта на над 450 милиона души на планетата.

Пушенето, активно или пасивно, е пряк или косвен фактор за 25 заболявания с обществена значимост, сред които най-сериозни и широко разпространени са:

– рак на белия дроб – в България повече от 3000 души умират всяка година от тази причина, като почти 90% от тях са пушачи

– миокарден инфаркт – пушенето на 6-10 цигари дневно удвоява риска, а на 16-20 цигари го учетворява!

– хронични неспецифични белодробни заболявания (емфизем и хроничен бронхит), язва на стомаха, нарушение в обмяната, известно като метаболитен синдром

Вдишването на дима на една до пет цигари дневно увеличава вероятността за развитието на метаболитен синдром 1.5 пъти, като рискът нараства с увеличаване на броя на изпушваните цигари.

Включително юношите, които пушат активно или дишат пасивно цигарения дим на околните, са изложени на риск за развитието на метаболитен синдром. Това състояние представлява съчетание от нарушения като: коремно затлъстяване (увеличена обиколка на талията поради натрупване на мастна тъкан в тази област), атерогенна дислипидемия (намален „добър“ холестерол, който е „чистачът“ на плаките по стената на артериите, и увеличени триглицериди), повишено кръвно налягане и хипергликемия на гладно.

Описаното съчетание е известно като „смъртоносен квартет“, тъй като увеличава риска за коронарна артериална болест (стесняване на просвета и/или запушване на съдовете, които хранят сърцето – коронарните артерии), исхемичен инсулт и диабет тип 2.

Хиляди причини да го направим

– Тютюнопушенето е рисков фактор за гестационен диабет (диабет, който се развива при жените по време на бременност). Изследване на 4500 бъдещи майки е показало, че нивото на кръвната глюкоза се повишава с около 0.03 mmol/l с всяка изпушена от тях цигара през деня.

Около 47% от случаите на гестационен диабет са свързани с вредното влияние на тютюневия дим върху обмяната на глюкозата (намалена чувствителност към действието на инсулина), са показали данните от проучването. От жените, които са продължили да пушат по време на бременността си, 4.4% са развили гестационен диабет спрямо 1.8% от тези, които никога не са пушели. От бременните, които са били изложени на цигарен дим, в домашни условия или на работното си място, 2.5% са развили тази форма на диабет.

– Пушенето по време на бременност уврежда плода в утробата. Бебетата на пушачките се раждат с по-ниско тегло за възрастта си. Те са по-застрашени и от синдром на внезапна смърт на кърмачето. Децата на родителите пушачи боледуват по-често от възпаление на средното ухо, от остри инфекции на дихателните пътища и от бронхиална астма. Подрастващите и възрастните, изложени на цигарения дим на околните пушачи, страдат от сериозни здравни проблеми.

– Високият холестерол, повишеното кръвно налягане, тютюнопушенето и хипергликемията на средна възраст увеличават значимо риска за деменция (оглупяване), посочи изследване на невролози. В сравнение с хората, които нямат нито един от тези рискови фактори, техните връстници, при които на налице три от посочените рискови фактори са изложени на над два пъти по-висок риск да развият деменция. При едновременното наличие и на четирите рискови фактора, опасността от оглупяване се повишава над 2.5 пъти.

– Смъртните случаи от рак на белия дроб, дължащ се на тютюнопушене, са се удвоили през последните 30 години, като заболеваемостта от тази форма на злокачествено заболяване е с най-висок ръст. По-малко от един на седем души с рак на белия дроб преживява около пет години. Повечето от заболелите умират в рамките на една година. През 2002 година в света са били диагностицирани 10.9 милиона случаи с рак на белите дробове и 6.7 милиона са починали поради тази причина.

– Половината от настоящите пушачи – предполага се, че това са около 650 милиона души – ще бъдат убити от вредния си навик. Смята се, че тютюнопушенето убива преждевременно една втора от редовните потребители на цигари, като е отговорно за най-малко пет милиона смъртни случаи годишно в света.

– 55% от пушачите на light (лайт, леки) цигари смятат, че изборът им е по-безопасен от нормалните варианти. Надписът „леки“ не означава, че цигарите са по-малко вредни за здравето. Всички цигари убиват…

Растящ брой доказателства показват, че хроничното тютюнопушене е самостоятелен рисков фактор за развитието на диабет тип 2 и при двата пола

Проспективното проучване Cancer Prevention Study I, обхванало за периода 1959-1972 година повече от 270 000 мъже и 430 000 жени, заключи, че колкото повече цигари човек консумира на ден, толкова по-голяма е вероятността му да развие диабет тип 2:

– под 20 цигари дневно – 5% от мъжете и 0% от жените

– 20-40 цигари дневно – 19% от мъжете и 21% от жените

– над 40 цигари дневно – 45% от мъжете и 74% от жените

Сходно, проучването Physicians Health Study (участниците в него бяха мъже лекари) посочи, че настоящите пушачи на по-малко от 20 цигари дневно и над 20 цигари дневно имат повишен риск съответно с 50% и с 70% да развият диабет тип 2 в сравнение с непушачите.

Влиянието на тютюнопушенето върху риска за развитието на диабет тип 1 е по-малко установено. Доказано е обаче, че никотинът и въглеродният окис, които поемаме с цигарения дим, имат директен токсичен ефект върху бета-клетките на панкреаса (това са клетките, които произвеждат инсулин).

Тютюнопушенето причинява също така възпаление на стената на кръвоносните съдове, както и оксидативен стрес (натрупване на свободни кислородни радикали), което повишава риска за преждевременна атеросклероза и остри коронарни инциденти (нестабилна ангина и остър миокарден инфаркт).

Тютюнопушенето е най-честата причина за остър миокарден инфракт при хората на млада възраст

Две други проспективни изследвания установиха, че пет до десет години след като преустановят напълно вредния си навик, пушачите изравняват риска си за развитие на захарна болест с този на хората, които никога не са пушили.

Тютюневият дим е вреден за здравето на всеки човек, но при хората с диабет вредата е най-голяма

Сладките хора често имат хронични усложнения като сърдечносъдови заболявания, нарушена бъбречна функция и очни увреждания, чието развитие се ускорява при хронично излагане на високи дози цигарен дим

Инсулинова резистентност и други нежелани метаболитни ефекти на никотина

Редица биологични механизми могат да обяснят защо хроничното тютюнопушене увеличава опасността от появата на нарушен глюкозен толеранс, както и защо преустановяването нормализира чувствителността на мускулите към инсулина.

Доказано е, че пушенето на цигари повишава кръвната глюкоза, като ефектът зависи от бройката. Тютюнопушенето нарушава чувствителността на мускулите към действието на инсулина. Нормалният апетит на мускулите към глюкозата се възстановява едва седмици и дори месеци след отказване на цигарите.

Хроничното тютюнопушене се свързва с коремно затлъстяване (голяма обиколка на талията поради отлагане на мастна тъкан в тази област). Този „мъжки“ тип затлъстяване е важен фактор за развитието на инсулинова резистентност.

Никотинът, а вероятно и някои други химикали в тютюна, повишават нивото на кортизола и катехоламините (адреналин и норадреналин), които имат противоположно на инсулина действие, което също увеличава риска за появата на диабет тип 2 и затруднява поддържането на кръвната глюкоза при хората с изявена захарна болест.

Катехоламините ускоряват сърдечната дейност и повишават кръвното налягане. Могат да причинят аритмии (често пушачите получават сърцебиене или чувство, че сърцето им прескача, когато прекалят с дозата на цигарите).

Предполага се, че никотинът нарушава както инсулиновата чувствителност, така и инсулиновата секреция, както и причинява преразпределение на мастната тъкан в тялото за сметка на отлагането й в коремната област

Пушачите имат в сравнение с непушачите:

– по-високи нива на свободни мастни киселини в кръвта, което само по себе си е рисков фактор за развитието на нарушен глюкозен толеранс и диабет тип 2 – при наличието на свободни мастни киселини, мускулите ги предпочитат като гориво и отказват да използват глюкозата, която започва да се натрупва в кръвта

– ниско ниво на „добър“ холестерол и увеличени триглицериди – атерогенен липиден профил

Открита е също така неблагоприятна връзка между нивото на гликирания хемоглобин (HbA1c) и броя на изпушваните цигари дневно. Освен това е установено, че пушачите с диабет имат по-високи инсулинови нужди от непушачите, за да поддържат сходна степен на гликемичен контрол. Всичко това показва, че хроничното тютюнопушене има нежелани ефекти върху обмяната на глюкозата.

Изводите:

1. Пушенето на цигари е самостоятелен рисков фактор за развитието на диабет тип 2

2. Контактът с никотин води до нарушен толеранс към глюкозата както при хората със захарна болест, така и при недиабетиците

3. Тютюнопушенето и захарната болест са неблагоприятна комбинация

4. Преустановяването на вредния навик е важен елемент на първичната и вторичната профилактика на сърдечносъдовите заболявания, както и е начин да намалим риска за развитието на диабет тип 2. Тази мярка е жизнено необходима за хората с повишен цялостен сърдечносъдов риск

5. Хората с изявен диабет тип 2 поначало имат висок сърдечносъдов риск. Пушенето на цигари при тях е равностойно на самоубийство. Рискът за усложнения при диабетиците пушачи е 14 пъти по-висок в сравнение с тези, които имат диабет, но не пушат, или с тези, които пушат, но нямат диабет

За никотина

Метаболизмът на веществото никотин е сложен. След като постъпи в кръвта, той се пренася бързо до черния дроб, където се разгражда до продукта котинин.

Половината от погълнатия никотин се метаболизира за около два часа, а половината от котинина – за около 20 часа.

Котининът остава в кръвта за приблизително 48 часа. Неговото откриване при лабораторно изследване е показател, че даден човек е бил изложен на контакт с тютюнев дим, чиито източник може да бъде както той самият (активно пушене), така и околните тютюнджии (пасивно пушене).

След вдишване, никотинът достига мозъка за 15 секунди и остава в мозъчната тъкан за около два часа. Тук той се свързва с ацетилхолинергичните рецептори и това стимулира освобождаването на невротрансмитера допамин. Поради този си ефект, веществото причинява чувство на удоволствие и лека еуфория (приповдигнато настроение), които са основната причина за пристрастяването към него (никотинова зависимост), подобно на зависимостта от наркотиците.

Хората, които страдат от депресия (потиснато настроение) най-трудно се отказват от никотина, именно поради качеството му да причинява чувство на удоволствие и успокоение.

Сладките хора по-често страдат от депресия (14% спрямо 3%-4% от общото население). Смята се, че причина за това е стресът да се управлява всекидневно хроничното заболяване, чувството на „различие“, страхът от развитието на усложнения, „клеймото“ диабетик, предрасъдъците на околните, яростта от типа „защо точно на мене ми се случи“…

„Успокояващият нервите ефект“ на никотина е най-честата причина диабетиците да се пристрастяват по-силно към никотина отколкото останалите.

Много от пушачите използват цигарите като средство за преодоляване на желанието си да консумират мазни и сладки храни – примерно, за да избегнат десерта, те запалват цигара.

Когато се опитва да се откаже от вредния си навик, хроничният пушач търси начин да преодолее натрапливото си желание да запали цигара, като най-често го замества с безразборен прием на питателни закуски.

Освен това, никотинът увеличава производството на топлина (термогенезата) с около 6%. Очаква се, че основната обмяна на пушачите е повишена с около 200 калории в сравнение с непушачите. Поради хипергликемичния ефект на никотина, хората, които пушат по време на хранене, се засищат по-бързо в сравнение с непушачите. Това вещество ускорява и чревния пасаж на храната, поради което хората, които се опитват да се откажат от цигарите получават в началото запек.

Поради всичко това, хроничните тютюнджии тежат средно с 2-3 кг по-малко в сравнение с контролите, които не пушат. Те започват обичайно деня си с цигара и висока доза кофеин (кафе), като не закусват.

Увеличеният внос на енергия, без да е съпроводен с увеличен разход на енергия (примерно допълнителни разходки всеки ден), води до увеличаване на теглото. Данните показват, че 12 месеца след спиране на тютюнопушенето, мъжете натрупват средно 4.5 кг, а жените – 2.3 кг.

Сладките хора (особено тези с диабет тип 2) поначало имат проблеми да контролират апетита си към сладки, мазни и топящи се в устата храни, и съответно – теглото си.

Диабетиците тип 2 са всеизвестни сладокусници. Тъй като те не трябва да нарушават диетичния си режим, както и да наддават на тегло, то процесът на отказване от цигарите при тях е още по-мъчителен.

Ако човек е добре мотивиран, винаги може да намери решение – примерно, когато му се пуши, може да лапне дъвка без захар. За закуска може да си нареже пресни зеленчуци – свежи краставица, морков, целина, листа от марули и да ги дъвче бавно. Поради дългогодишния си навик да държи в ръката си цигара, най-добре е да нареже зеленчуците на лентички – по този начин ще ги консумира по-бавно, за да го заситят, а и ще държи ръцете си заети.

Когато се почувствате раздразнени, изнервени и с намалена концентрация на вниманието поради никотиновия глад на мозъка, излезте на чист въздух и се разходете. Това ще ви разтовари от напрежението и ще повиши настроението ви (двигателната активност стимулира освобождаването на хормоните на удоволствието, наречени ендорфини – тези „ендогенни морфини“ имат успокояващ и повишаващ настроението ефект).

Избягвайте заведенията (ресторанти и барове), където се пуши. Не сядайте при пушачи, защото ще се изкушите да запалите цигара. Мислете за положителната страна на решението да се откажете трайно от вредния си навик.

За катрана, въгледордния окис и други токсини

Жълтото оцветяване на зъбите и пръстите на пушачите се дължи на кантрана в тютюна. Катранът съдържа веществото бензопирен, който е основната причина за повишен риск за рак на белия дроб, пикочния мехур, стомаха и устната кухина.

Въглеродният окис е опасен, тъй като измества кислорода от червените кръвни телца и уврежда протеините, които пренасят кислорода до мускулната тъкан, включително до сърцето.

Тютюнът съдържа над 4000 вещества, които са токсини или канцерогени.

За влиянието на тютюнопушенето върху бъбреците

Редица изследвания показаха, че пушенето на цигари има неблагоприятно влияние върху бъбречната функция при хората с диабет тип 1. Така например, пушачите имат по-висока честота на микроалбуминурия в сравнение с непушачите.

Хроничното тютюнопушене причинява функционални и структурни промени в гломерулните телца в бъбреците – тези кълбенца от кръвоносни съдове осигуряват филтрирането на кръвта (пречистването й от различни вредни вещества) и образуването на урина, с която тези вещества се изхвърлят от тялото.

Когато гломерулните телца се повредят, в урината започва да се изхвърля наднормено количество белтък – микроаблуминурия (начална нефропатия), която може да прерасне в албуминурия (изявена нефропатия), която от своя страна да прогресира в бъбречна недостатъчност.

Един от начините да се намалят рисковете за развитието на диабетна нефропатия е да се преустанови тютюнопушенето. Тази мярка е особено важна при хората с диабет тип 1 и микроалбуминурия. Целта е да се спре прогресирането на бъбречното увреждане и да се намали високият сърдечносъдов риск.

Пушенето по време на бременносте вредно за бъдещия човек

Процесът, който води до развитието на диабет тип 2, започва още по време на вътреутробното ни развитие – с други думи този съвсем начален етап от нашия живот определя донякъде бъдещата ни съдба.

Развитието на плода и неговото тегло при раждане могат да предсказват бъдещия риск за появата на диабет тип 2 по-късно през самостоятелния живот на индивида

Пушенето по време на бременност засяга развитието на плода и води до раждането на бебета с по-малко тегло от нормалното за възрастта им

Ниското тегло при раждане е рисков фактор за развитие на диабет тип 2 и на сърдечносъдово заболяване

Има директни доказателства, че бременните пушачки раждат деца с по-ниско тегло от нормалното за възрастта на всяко новородено на термин. Тези „малки бебета“ имат програмиран по-висок риск за метаболитни нарушения.

Колкото майката е по-страстна пушачка по време на бременноста, толкова неблагоприятните шансове за нейното дете се увеличават. С всяка допълнителна цигара, рискът за забавено вътреутробно развитие на плода се увеличава.

Данни от национално проучване във Великобритания (UK National Child Development Study), обхванало 17 000 души, родени през 1958 година и проследени години по-късно, показаха, че 60% от развилите диабет на възраст около 33 години са с майки, които са продължили да пушат по време на бременността.

За сравнение, сред тези, които не са заболели от диабет до навършване на 33 години, 30% са с майки, които са били пушачки преди да забременеят, но са преустановили употребата на цигари след настъпване на бременността.

Проучване в Германия, проведено сред ученици, показа, че децата, които са били хронично тровени с тютюн по време на вътреутробното си развитие, са имали по-висока честота на наднормено тегло и затлъстяване в сравнение с тези, чиито майки не са пушели цигари по време на бременността.

Преустановяването на пушенето трябва да става още преди жените да забременеят. Пушачките през първото тримесечие на бременността трябва да знаят, че тогава те нанасят най-големите щети на своето дете – този период определя по-голямата част от бъдещия му риск за развитието на диабет тип 2.

Тютюнопушенето намалява доставката на кръв и вещества за плода и той е недохранен, поради което развитието му е забавено. Смята се, че лошо храненото в майчината утроба бебе е пригодено да оцелява по-добре в условия на глад, като икономисва енергия.

Когато околната среда по-късно предлага изобилие от храна и заседнал начин на живот, програмираният да гладува и да пести енергия индивид започва да натрупва наднормено тегло. Затлъстяването поставя началото на болестния процес, който води до развитието на диабет тип 2, артериална хипетрония и исхемична болест на сърцето.

Сходен механизъм повишава риска за развитието на метаболитни нарушения и при потомството на жени, които са гладували по време на първия триместър на бременността.