Оралните контрацептиви – един допълнителен риск за бъбреците на диабетичките?



01/02/2006
Употребата на орални противозачатъчни средства (орални контрацептиви - ОК) води до значимо активиране на ренин-ангиотензиновата система при всички жени, независимо от това дали имат или нямат диабет, но свързаната с тях промяна в бъбречното кръвообращение е най-голяма при диабетичките, съобщиха авторите на проучване, публикувано в специализираното списание Diabetes Care. Активирането на ренин-ангиотензиновата система е признат рисков фактор за диабетно бъбречно заболяване (диабетна нефропатия), а микроалбуминурията (появата на малки количества белтък в урината) е ранен показател за начално бъбречно заболяване (начална нефропатия). Откриването на микроалбуминурия е показание за търсене на съдова болест (диабетна ретинопатия или увреждане на големите съдове) и агресивна намеса за контрол на всички сърдечносъдови рискови фактори. Проведеното от авторите проследяване на млади жени с диабет, е показало, че за период от средно 20 години микроалбуминурия са развили 2% от участничките в наблюдението, които не са използвали орални противозачатъчни средства, спрямо 18% от тези, които са ги взимали редовно. След проведения статистически анализ за изключване на влиянието на други рискови фактори за микроалбуминурия, употребата на орални контрацептиви е била свързана с близо девет пъти по-висок относителен риск за появата на диабетно бъбречно заболяване! Силното влияние на оралните контрацептиви (ОК) върху ангиотензин-зависимия контрол на бъбречното кръвообращение и върху развитието на микроалбуминурия показва, че дългосрочното взимане на ОК може да бъде рисков фактор за диабетна нефропатия, заключават авторите на проучването. Диабетната нефропатия е водеща причина за хронично бъбречно увреждане и бъбречно заместително лечение (диализа). Тя засяга 15-40% от хората с диабет тип 1, като пиковата заболеваемост е 15-20 години след появата на хипергликемията. Диабетното бъбречно заболяване се развива в два стадия: –микроаблуминурия = начална нефропатия, което означава изхвърляне на белтък (албумин) в урината в количество 20 и повече микрограма в минута или 30 и повече грама за денонощие –макроалбуминурия = изявена нефропатия, което означава клинична албуминурия или изхвърляне на белтък в урината в количество 200 и повече микрограма в минута или 300 и повече грама за денонощие Водещ рисков фактор за появата на микроалбуминурия е трайният лош контрол на кръвната глюкоза. Допълнително, пубертетът е независим рисков фактор за появата на бъбречно увреждане. Изследване за микроалбуминурия трябва да се провежда веднъж годишно: •при диабет тип 1 с давност над пет години (или по-рано при навлизане в пубертета, или при лош метаболитен контрол) •при диабет тип 2 от постяването на диагнозата (установяването на диабетни стойности на кръвната глюкоза) При всички случаи с потвърдена, трайна микроалбуминурия или с по-напреднал стадий на диабетна нефропатия се препоръчва потискане на активността на ренин-ангиотензиновата система с помощта на лекарства, които намаляват размера на протеинурията и забават прогресирането на бъбречното увреждане (инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим или блокери на ангиотензиновия рецептор). Тези две групи лекарства намаляват артериалното кръвно налягане, включително и в гломерулите на бъбреците (кълбенца от малки съдове). В проведеното проучване, при всичките употребяващи орални контрацептиви жени, е била установена значима промяна в бъбречното кръвообращение (съдоворазширяващ отговор) в резултат на прилагането на медикамент от една от двете посочени групи. При диабетичките обаче този отговор е бил най-силен. При жените без диабет, които не използват ОК, е възникнала минимална промяна в бъбречното кръвообращение след прилагането на инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим или на блокер на ангиотензиновия рецептор. За разлика от тях, при всичките участнички с диабет е регистриран съдоворазширяващ отговор към медикаментите, но той е бил значително по-силен при потребителките на ОК в сравнение с тези, които не са използвали подобни противозачатъчни средства. Според авторите на проучването, наблюдаваните от тях разлики в бъбречното кръвообращение при различните групи жени доказват намесата на ренин-ангиотензиновата система. Тъй като активността на тази система е поначало по-голяма при жените с диабет, то при тях дългогодишната употреба на ОК може да бъде допълнителен рисков фактор за развитието на диабетна нефропатия. Авторите препоръчват да се проведат големи проспективни проучвания, които да изследват още веднъж тази връзка. А дотогава, вероятно при младите жени с диабет, които не желаят забременяване, е по-безопасно да се използват други противозачатъчни методи.