Необходимостта от 800 тестленти за глюкомер годишно си остана несбъдната мечта



01/02/2006
В последния ни миналогодишен бр. 10 на нашия/ваш вестник „Клуб Д“ под заглавие „Мечта или необходимост са 800 тестленти за глюкомер годишно?“, публикувахме искането на столичната диабетна организация Форум „Диабет“, записано в писмото й до министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, до директора на Националната здравноосигурителна каса д-р Иван Букарев и до комисията по здравеопазване към Народното събрание. Тогава в очакване на отговор бяха изминали няколко месеца. Ставаше дума за сега действащата нормативна уредба за самоконтрол на диабета, която не позволява на около 3-4000 хиляди диабетици над 18-годишна възраст да се възползват от назначеното им от ендокринолозите интензифицирано инсулиново лечение. За правилното провеждане на това лечение е необходимо неколкократно всекидневно да се провежда самоконтрол на кръвната глюкоза - на гладно, след нахранване и вечер преди сън - с цел да се избегнат нежеланите пикове (хипергликемии) и опасните спадове (хипогликемии, особено през нощта). По-чести проверки се налагат при всяко остро заболяване (грип, настинка, стомашночревно разстройство), при нарушение на режима или друг стрес за организма, водещи до хипергликемия и до появата на кетонови тела в урината. По-стриктен самоконтрол е нужен и при планирането на бременност. Измерване трябва да се извършва и преди шофиране или при непланирано интензивно или продължително физическо натоварване... Известно е, че характерна особеност на интензифицираното инсулиново лечение (базално-болусна терапия) е задължителният самоконтрол на нивото на кръвната глюкоза преди поставянето на всяка инжекция (три-пет пъти дневно!) На тази база, и вземайки предвид предстоящото хранене и планираната двигателна активност, болните сами определят дозата бързодействащ инсулин/инсулинов аналог, която трябва да си инжектират преди хранене. Наред с това, те си поставят два пъти на ден интермедиернодействащ инсулин (или един път на 24 часа бавнодействащ инсулинов аналог) за осигуряване на базално инсулиново ниво. Целта на интензифицираното инсулиново лечение е да наподобява максимално нормалната секреция на инсулин от здравия панкреас – а това означава да се доставя болусен (прандиален) инсулин преди всяко основно хранене за покриване на хипергликемията след нахранване и базален инсулин за осигуряване на стабилно ниво през нощта и на гладно. За да знаем обаче дали дозите са правилни, трябва да измерваме стойностите на кръвната глюкоза през различни часове на денонощието, както и при различни обстоятелства. Това не може да бъде постигнато със 150 тестленти годишно (една тестлента на два дни). Тази бройка означава, че ако днес случайно измерим кръвната си глюкоза еднократно, то утре не можем да го сторим въобще. А, ако утре ни се наложи да използваме три или четири тестленти поради влошаване на контрола на заболяването или непредвидени обстоятелства, то ще изразходваме количеството за цялата седмица... Това са проблемите на повечето от диабетиците в България над 18-годишна възраст, които са на интензифицирано инсулиново лечение и имат нужда от поне 800 тестленти за глюкомер годишно (средно по две тестленти на ден). За тези около 4000 души, това е проста необходимост. Да припомним, че искането на столичната диабетна организация бе подкрепено с подписите на много от най-изтъкнатите ендокринолози у нас. Форум „Диабет“ настояваше този проблем да бъде решен още с подписването на Националния рамков договор 2006 и приемането на бюджета на НЗОК за 2006 година. Наблягаше се и на обстоятелството, че добрият гликемичен контрол е очевидна предпоставка за огромни икономии на средства. Най-накрая председателят на софийския Форум „Диабет“ Адриан Стоев получил отговор на писмото си. Според него, както и досега, повтарят, а по-скоро преписват от стари писма, винаги едно и също: „За периода февруари – август 2005 г. разходът за лечение на хора от инсулинозависима захарна болест представляват 21% спрямо общия разход на НЗОК за лекарствени продукти за извънболнично лечение, като болните от това заболяване са 8% от общия брой болни, обърнали се към системата. Изплатената сума за консумативи при лечение на инсулинозависима захарна болест представлява 19% от общата сума, изразходвата за лечение на това заболяване за същия период. Исканата от вас корекция в броя тестленти за глюкомери на 4000 болни над 18-годишна възраст, провеждащи интензифицирано инсулиново лечение, от 150 на 800 броя ще доведе до увеличение на разходите за консумативи за заболяването с 27%. На този етап, поради финансовите ограничения на НЗОК, не може да се увеличи броят на отпусканите тестленти за диабетноболни“. И какво излиза – правим сметка да не увеличаваме разходите за тестленти (според чиновниците „консумативи“) за домашен самоконтрол на кръвната глюкоза при хората на интензифицирано инсулиново лечение, а не пресмятаме колко струва лечението на усложненията на лошо контролираното заболяване – остри (диабетна кетоацидоза, диабетна кома, чести тежки хипогликемии) или хронични на съдовете на очите, бъбреците, нервите (лазерно лечение, хемодиализа, бъбречна трансплантация, диабетно стъпало, ампутации, артериални байпас операции)... Освен това, как искаме от НЗОК да разберат и да решат проблемите на пациентите на интенцифицирано инсулиново лечение, като те дори не знаят, че няма понятие „инсулинозависима захарна болест“, както няма и понятие „неинсулинозависима захарна болест“. На интензифицирано инсулиново лечение са обикновено хора с диабет тип 1, които са на млада възраст – с други думи това е времето, когато всеки човек създава семейство, планира раждането на дете или отглежда малки деца, започва дългия си трудов път... Младите хора с диабет тип 1, подобно на останалите си връстници, са студенти или начинаещи професионалисти, или млади родители, които имат по-ниски доходи. Ако не им даваме шанс да контролират добре заболяването си и по този начин да избегнат неговите усложнения, какво всъщност спестяваме? Не по-малко тревожен е и фактът, че средствата, които държавата отпуска на хората с увреждания за технически помощни средства, не са променяни от 1997 година насам. Запитана дали има някаква промяна в помощите за помощни средства, министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова даде отрицателен отговор. Хората са притеснени и от нейната идея да въведе подоходен тест при получаване на интеграционните добавки. Ако това стане, те ще се намалят наполовина за хората с доход по-голям от 275 лева, изчисляват специалисти, и предупреждават, че точно тези, които работят и успяват по някакъв начин да се интегрират, ще са най-засегнати. А подоходният тест е нещо, срещу което самият социален министър Масларова е гласувала против, когато е била в опозиция! „Да, точно така, но никога не съм допускала, че ще има толкова много хора, които ще злоупотребят с това, което се дава за хората със специфични възможности“, възразява тя. Малко преди редакционното приключване на броя от Форум „Диабет“ получихме кратък призив, придружен с молба да го поместим. „Нека ги затрупаме с писма, та дано се събудят и ни обърнат внимание докато все още сме живи и работоспособни!“, вълнува се председателят на Форума Адриан Стоев.