ДАНЪК ЗДРАВЕ РОДИ МИЛИОН ДЛЪЖНИЦИ



01/02/2006
Постоянните отсрочки и компромиси със сроковете за изчистване на задълженията от здравните вноски вместо да носят добро очевидно насърчават надлъгването с държавата. От една година се знаеше, че крайният срок за тяхното разсрочване изтича на 31 декември 2005, но мнозинството длъжници се наредиха пред гишетата в НОИ едва в последните три-четири дни. И едва ли някой се сещаше, че когато депутатите гласуваха закона, крайният срок беше 31 октомври. Но понеже в края на септември се бяха възползвали по-малко от 30 000 души, срокът бе удължен с два месеца. Разбира се, полза никаква. Хората проспаха ноември и декември и четири дни преди Нова година се сетиха да си оправят здравните осигуровки. Може би този път и уплашени от заканата на шефа на НОИ, че хем ще плащат за лекар, хем ще ги даде на Агенцията за държавни вземания. А тя пък ще ги глоби по 50 лева и ще им конфискува телевизорите. Но глоби и конфискации на телевизори нямаше. Вместо това последваха две поправки в закона. Първата беше знаменитото разсрочване. Така 13.6 на сто от българите останаха с прекъснати здравноосигурителни права. Към 1 януари тази година 7 699 124 души фигурират в пациентските листи на НЗОК, като 1 050 833 са хората с прекъснати здравноосигурителни права. Повече от половината от тях живеят в чужбина. Освен това 11 385 българи са подали заявления за прекъсване на здравното си осигуряване в страната, тъй като пребивават повече от 180 дни в рамките на една година извън България. С разсрочени задължения са 83 000 души, като общия размер на разсрочените суми е 39 милиона лева, или около 470 лева на едно разсрочено задължение. Болните без здравни осигуровки ще трябва да попълват декларации колко пари получават. Те трябва да заявят дали са бедни или не внасят данъка, защото предпочитат да плащат на ръка при доктора. Това предвиждат промените в Закона за здравното осигуряване. Хората, които са излъгали, че са бедни обаче ще бъдат принудени да платят за медицинските услуги. Ако не го направят доброволно до една седмица след излизането си от болницата, Агенцията за държавни вземания ще иззема покъщнина. Верността на декларациите ще се проверява от съдия-изпълнители. За да избегнат попълването на декларацията при доктора или в болницата, пациентите могат да платят накуп дължимите здравни осигуровки или да броят пари на ръка за лечението си. Целта на декларациите е хората да са сигурни, че ще бъдат прегледани, а лекарите - че ще получат парите си. Социално слаби граждани, които са извън системата на здравното осигуряване и не са регистрирани в службите за социално подпомагане, ще се лекуват в болница с пари от целевия фонд от 5 милиона лева. Средствата са предвидени в Параграф 91 от Закона за държавния бюджет за 2006 г. Очаква се от средствата да се възползват преди всичко от хора от така наречените маргинални групи – клошари и бездомници. Няма данни за точния брой на този контингент, защото голяма част от тях нямат дори лични карти. Критериите за получаване на средства от фонда са същите като тези, с които се кандидатства за социални помощи по Закона за социалното подпомагане. Те са седем: –да не са здравно осигурени при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване –да нямат доходи –да не притежават движимо и недвижимо имущество, което да бъде източник на доходи –да не са продавали недвижимо имущество през последната година –да не са сключвали договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка или гледане –да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа –да не са пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца Всеки отделен случай ще се разглежда конкретно, а процедурата вече е отработена от социалните служби, уверяват представители на социалното министерство. Няма да има таван на средствата за един пациент, а лечението ще се заплаща по цени на НЗОК. Все още не е ясно по какъв начин ще се събират парите от неосигурени пациенти, които са платежоспособни, но след като са се лекували в болница, са отказали да платят. Обсъждат се вариантите всяка болница да си търси парите по съдебен път, което е практически неизпълнимо, или средствата да се събират чрез Националната агенция по приходите. Здравната комисия в парламента обаче отложи гласуването на промените в Закона за здравното осигуряване, които третират този проблем.