БОЛНИЦИТЕ АКТУАЛИЗИРАТ ЦЕНИТЕ НА ЗДРАВНИТЕ УСЛУГИ ЗА НЕОСИГУРЕНИ

Новата година започна с всичките си стари, но и с новите проблеми на здравеопазването. Повече от 1 милион българи не си платиха здравните вноски и ако сега им се наложи да се лекуват, ще им излезе доста солено.

Болниците преминаха изцяло на финансиране по клинични пътеки и вече нямат субсидии от здравното министерство. Ако за един ден престой в болница здравноосигурените плащат по 3.20 лв. по цени на здравната каса, тези без осигуровка ще трябва да плащат по около 70 лв. средно на ден. А в това не влизат цените на лекарствата, на консумативите и хонорарите на лекарите в зависимост от заболяването.

Някъде цените само на легло в болниците са сравними с тези на хотелите дори в скъпите ни курорти. Всяка лечебница сама решава по колко да иска от пациентите си без осигуровки. Таван на цените няма да слагат нито от здравното министерство, нито от здравната каса. Условието е ценоразписът да е сложен на видно място за пациентите, за да няма спекулации.

Закачени на стената пред кабинетите листове с цени видяхме в „Пирогов“, има ги и в Александровска болница. В „Пирогов“ ни обясниха, че човек с костно счупване, например, няма да го изхвърлят през вратата, дори и да не е осигурен. Ако няма пари да си плати обаче не знаят още какво ще стане. Лекарите там са длъжни да го оперират и да го гипсират, а оттам нататък има началници, които да решават тези неща. Но имало и случаи, когато неосигурени отиват на касата и си плащат.

1141 лева излиза средно голяма хирургическа операция и седемдневно лечение тук. Дневният престой в хирургичната клиника за леки състояние е 74 лв., за средни – 114 лв., а за тежки – 155 лв. Разликата идвала от увеличените дози медикаменти.

В травматологията, където лекарствата не са чак толкова скъпи, един ден престой излиза около 82 лв. Най-скъпо е в клиниката по изгаряния, където неосигурените ще плащат по 171 лв. на ден.

Почти във всички болници, които посетихме, лекарите заявяват, че няма да връщат пациенти.

Еднодневният престой на пациентите, които нямат здравна осигуровка в хирургичната клиника на Военномедицинска академия, струва 59 лв. Сумата включва лекарствата, лекарския труд, както и разходи за вода, ток и парно. В цената не влизат скъпите изследвания над 100 лева – компютърна томография, ангиография и др. Те трябва да се плащат отделно.

Цената на ден в терапевтичната клиника е 36 лв. Неосигурените ще трябва да плащат отделно и консумативи, които иначе НЗОК покрива – например електродите, които се ползват при ендоскопска хирургия и струват 250 долара.

Загубите на болницата през миналата година от лечение на неосигурени пациенти са били близо 5 милиона лева, за които здравното министерство и здравната каса не са платили, а сумата е била покрита от военното министерство.

В някои лечебници все още нямаше изготвени нови цени. Изчакваха до последно да видят какви суми за медицинските услуги са договорени за 2006 година в рамковия договор. Според тях, цените на болницата няма да надвишават тези на касата по клиничните пътеки. Пациенти без здравни вноски няма да бъдат връщани, но ще бъдат таксувани.

Вече бе създаден и специален фонд, който да поеме разходите за лечение на нуждаещите се. В бюджета за тази година е записано, че са отделени 5 милиона лева държавни пари за здравето на най-бедните. Проблемът е, че у нас не е ясно кой е беден и кой не е поради големия процент хора, работещи в сивата икономика.

Хаосът в болниците заради хората без осигуровки продължава. За това допринасят и някои очевидни пропуски. Здравната каса например е пропуснала някои диагнози и сега няма кой да плаща за тях. От клиничните пътеки е изпаднало лечението на деца след фебрилен гърч, на дехидратация, на висока температура с неясен произход, на някои възпалителни заболявания в кърмаческа възраст и др. Освен това стационарните заведения не получават пари, ако пациентът е починал или сам си е тръгнал, преди да е минал минимален брой дни по клинична пътека…

Доплащането в болниците вече е сигурно, тъй като повечето от тях имат тарифи, призна и здравното министерство. На кръгла маса, организирана от парламентарната комисия по здравеопазване, повечето институции и депутати се обединиха около няколко идеи: въвеждането на официалното доплащане в болниците е неизбежно и трябва да се извърши по-бързо, тъй като парите за здравеопазване не стигат; сегашното положение се отразява лошо на качеството на услугите и особено на бедните пациенти. Всички са наясно, че така нареченият копеймънт съществува и в момента, само че по-голямата част е „под масата“.

Бюджетът за здравеопазване през тази година е 1.9 милиарда лева и почти толкова доплащат и пациентите. Проверка на здравното министерство показва, че повечето лечебни заведения вече са въвели регламент, по който да става доплащането. С тези пари трябва да се покрива разликата между цените, по които касата плаща лечението, и реалните разходи на болниците.

Според повечето специалисти, тя е около 40% от истинската стойност на медицинските грижи. Често обаче парите на влизат в касата на болницата и не се използват за закупуването на медицинска апаратура или лекарства, с които да се подобри лекуването на пациентите. Вместо това те се прибират от лекарите. За да се решат тези проблеми са необходими промени в Закона за здравното осигуряване, с които се въвежда доплащането.

Според тях всяко лечебно заведение ще си определи цени, по които ще лекува. Здравната каса пък ще обяви цените, по които плаща на болниците. Разликата между тях ще се покрива или от пациентите, или от здравните фондове, работодателите, фондации или застрахователи, или от всички заедно. Отделно министерството на труда ще доплаща за социално слабите. Проектът трябва да влезне в сила от 1 юли 2006 година, срокът, до който се предполага, че със сигурност здравната каса ще има пари за болниците.