19-месечно бебе ще участва в диабетно проучване


vd 01/02/2006

Момиченце с генетична предразположеност към диабет тип 1 е сред 2000 деца от Европа и САЩ (общо от 16 страни), които ще бъдат включени в международно клинично проучване на връзката между диабет тип 1 и интактния белтък на кравето мляко казеин.

Всичките малки участници в това изследване имат един родител с диабет тип 1 и данни от кръвни тестове, които показват висока степен на генетична предиспозиция да развият автоимунното заболяване през живота си.

Бащата на 19-месечното бебе е с диабет тип 1 и детето е било хранено с адаптирано мляко през първите осем месеца след раждането си.

Проведените имунологични тестове на 3, 6, 9, 12 и 18-месечна възраст не са установили повишени титри на автоантитела, които да показват развитието на възпалителен процес в инсулин произвеждащите острови на панкреаса.

„Досега всичко в бета-клетките изглежда спокойно, но ние продължаваме да тръпнем да не се развихри бурята, която да ги помете, и дъщеричката ни да последва съдбата на баща си“, коментира 34-годишната майка.

Проучването се нарича TRIGR и има за цел да провери дали ранния контакт на кърмачетата с чуждия за тях цял или хидролизиран протеин на кравето мляко, който се съдържа в формулите за изкуствено хранене, може да отключи появата на диабет тип 1 при родените с генетична предиспозиция към развитие на заболяването.

Хидролизираните протеини се получават в резултат на разцепването на по-големите белтъчни молекули на казеина на кравето мляко на по-къси фрагменти, които да бъдат източник на аминокиселини.

Това мащабно изследване ще тества появилата се още през 80-те години на миналия век хипотеза, че естествено хранените бебета с женска кърма имат по-ниска честота на диабет тип 1 в сравнение с тези, които рано са изложени на контакт с интактния (неразцепения) белтък на кравето мляко в адаптираните формули за изкуствено хранене.

Хидролизираните млека се дават понастоящем при кърмачета на изкуствено хранене с алергия към протеините на кравето мляко. Наблюдения при експериментални животни показаха, че сукалчетата, които са хранени с хидролизирани протеини, развиват по-рядко диабет тип 1 по-късно през живота си.

Хидролизираните протеини са по-малко реактогенни за чревната лигавица на кърмачетата от целия белтък. Според една от най-разпространените хипотези, имунната система в ранна бебешка възраст, особено при генетична предиспозиция към развитието на диабет тип 1, не може да понесе голямата белтъчна молекула на казеина на кравето мляко и това предизвиква отключването на погрешна автоимунна реакция спрямо собствените клетки, които произвеждат инсулин, който също е голяма протеинова молекула.

Задейства се каскада от процеси, които водят до образуването на антитела както спрямо бета-клетките на панкреаса, така и спрямо инсулина. По-често хората с диабет тип 1 страдат и от автоимунни заболявания на щитовидната жлеза в сравнение с останалото население.

Майките, които ще участват в проучването ще бъдат насърчавани да кърмят своите деца през първите шест месеца. След това, част от децата ще бъдат хранени с хидролизирани млека до осем месечна възраст. Останалите кърмачета (контролна група) ще получават след шестия си месец адаптирана млека с интактни протеини.

Целта е да се установи дали в двете групи ще има разлика в честотата на диабет тип 1.

Повечето здравни институции не препоръчват кравето мляко да се въвежда при здрави кърмачета преди шестия месец, а по възможност храненето с него да се отлага дори до края на първата година.

Адаптираните млека се разработват на базата на кравето мляко, като в процеса на тяхното производство се намаляват различията с женската кърма. Въпреки че стремежът е формулите с адаптирано мляко максимално да се приближат до състава на майчиното мляко, то си остава недостижим еталон.

Настоящите указания на Световната здравна организация, Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) и Американската академия по педиатрия единодушно препоръчват бебетата да бъдат изцяло на естествено хранене (кърмене) през първите шест месеца от живота си, като едва след това да бъдат захранвани, като кърменето трябва да продължи поне до края на първата им година.

Майчиното мляко се смята за идеалната храна за нормалния растеж и развитие на кърмачето.

Това мляко осигурява имуномодулаторни вещества, които стимулират съзряването на чревната лигавица. Вероятно инсулинът в кърмата „възпитава“ имунната система на бебето, като предизвиква производството на регулаторни Т-клетки в лигавицата и така намалява вероятността за развитието на диабет тип 1.

Проучвания при индиаците от племето пима, които имат най-висока честота на затлъстяване и диабет тип 2 в света, показа че кърмените деца развиват по-рядко и от двата проблема през живота си.

Бебетата трябва да се кърмят!

Освен, че се свързва с намален риск за развитието на диабет, кърменето предлага и редица други предимства:

1. Профилактира инфекциите – установено е, че естествено хранените бебета боледуват по-рядко от инфекции на горните дихателни пътища, среден отит, диария, некротизиращ ентероколит, инфекции на отделителната система и на опорно-двигателния апарат

2. В сравнение с изкуствено хранените деца, кърмените са изложени на по-нисък риск за синдром на внезапна смърт на кърмачето. Протективните механизми не са напълно изяснени, но се предполага участието на фактори като сукателния рефлекс, както и неутрализиране на бактерии и токсини от антителата и имуноглобулин А в кърмата

3. Намалява честотата на затлъстяването в ранна училищна възраст – данни от проучване в Германия показаха, че кърмените деца през първите три-пет месеца затлъстяват с 35% по-рядко на шест годишна възраст в сравнение с изкуствено хранените

4. Има доказателства, че кърмачките страдат по-рядко от рак на гърдата и на яйчниците по-късно през живота си в сравнение с рано отбилите след раждането жени

5. Алергия – кърменето предпазва от атопичен дерматит, хранителна алергия и бронхиална астма през първите 18 месеца от живота на детето

6. Психосоциални ефекти – кърменето допринася за създаването на здрава емоционална връзка между майката и детето, която изгражда основата на обгрижващото поведение на родителите и би могло да предпазва от появата на насилие в семейството

7. Нервнопсихическо развитие – кърмените деца са с по-висок коефициент на интелигентност, като този ефект е особено силно изразен при децата, родени с ниско тегло за възрастта. По-дълго кърмените деца израстват по-будни и борбени в сравнение с изкуствено хранените.