ПЕТ СЪВЕТА КЪМ ДЕТЕТО С ДИАБЕТ И НЕГОВИТЕ РОДИТЕЛИ



01/09/2005

Болестта

Диагнозата „захарен диабет“ винаги действа стряскащо. И ако психиката на неукрепналата детска личност я свързва предимно с болезнените и най-вече всекидневни медицински процедури за контрола на диабет тип 1, диетичните ограничения и нуждата от овладяване на някои от типичните остри усложнения, понякога и в болнични условия (хипо- и хипергликемии, кетоацидози), то за родителите осъзнаването на тази диагноза е свързано с тежка личностна и семейна криза от типа „какво сгрешихме, та точно на нас се случи“…

След първоначалния шок, и детето с диабет, и неговите родители, започват изграждането и реализирането на различни психически механизми за компенсиране на наличието на това заболяване. Откритието на инсулина през 1921 година от Фредерик Бантинг и Чарлз Бест превърна ужаса от диабета в нещо, което може и трябва да бъде превъзмогнато… Колкото и трудно да е понякога, превъзмогването на немалкото негативни влияния на диабета е голямата възможност детето с диабет да реализира своята изконна човешка мисия, която великият австрийски психоаналитик Алфред Адлер дефинира с трите простички слова: любов, професия и общество.

Макар и твърде често омаловажавани на фона на останалите проблеми на детския диабет, изборът и овладяването на желаната професия са важни условия за постигането на психофизиологичен комфорт. Този процес има свои специфични механизми, които наличието на диабет безспорно усложнява. Именно за това настоящото дидактическо четиво във вид на пет съвета, е насочено към подпомагане на пълноценната професионална (а и житейска) реализация на онези около три хиляди деца с диабет в България.

Изборът и овладяването на професия от детето с диабет

ПЪРВИ СЪВЕТ: Диабетът не бива да бъде абсолютизиран!

Безспорно е, че диабетът е сериозно заболяване.

Деца: Не го подценявайте. Но не го превръщайте и в център на живота! Постарайте се просто да го контролирате – съвременните медицински средства предлагат огромни възможности в тази насока – използвайте ги.

Родители: Осъзнатото отношение към диабета би позволило да се реализира онзи възпитателен процес на балансиране между толерантността и твърдостта, който според големия американски психиатър и психоаналитик Ерик Ериксън е най-важното условие за постигането на пълноценна житейска реализация от всяко дете.

В психоаналитичен аспект, превръщането на диабета в център на живота е свързано с развитието на два основни противоположни защитни механизми по отношение и на професионалната реализация – условно те могат да бъдат дефинирани като „синдром на отхвърлянето на диабета“ и „синдром на отдаването на диабета“.

Деца: Ако съзнателно, или както по-често се случва – подсъзнателно, в своя стремеж към компенсиране на множеството проблеми на диабета вие следвате синдрома на отхвърлянето на диабета, то вашият живот ще се превърне в постоянна борба за доказване (на самите вас, и на околните), че диабетът не е пречка да се реализирате професионално.

От 1921 година до днес има много житейски истории на хора с диабет, които са упражнявали изключително рискови професии и са осъществили немалки житейски успехи във вид на завидно материално благополучие. Помислете – необходимо ли е? А ако вие, сломени от проблемите на диабета, оставите вашата личност да бъде обсебена изцяло от синдрома на отдаването на диабета, то тогава ще превърнете живота си в обект на своите страхове и хорското милосърдие: „Горкият болен, нещастен, беден човек, той е негоден за нищо!“ Помислете – искате ли го?

ВТОРИ СЪВЕТ: Освободете се от излишните емоции и подходете разумно!

Деца: Помнете: с диабета се живее. При това достатъчно дълго, за да осъществете мечтите си! И колкото по-бързо съумеете да се освободите от болката и страха (от инсулиновата инжекция, от иглата, от убождащото устройство на апаратчето за измерване на кръвна глюкоза…), толкова по-скоро ще заживеете като останалите си връстници. Днес разполагаме с писалки за поставяне на инсулина, очаква се появата и на помпичките за вдишване на антидиабетния хормон, които могат да ни освободят от инжекциите с бързодействащи препарати преди хранене. Усъвършенстват се системите за измерване на глюкозата през кожата, които изглеждат като часовник или като лепенка и не се нуждаят от убождане на пръстите за получаване дори и на малка капка кръв…

Родители: Не се самоосъждайте! Не се поддавайте на отчаянието и съжалението – вашето дете, подобно на всички свои връстници, има огромни възможности да живее пълноценно! А ако съумеете да го възпитате правилно, ако не градите пясъчни кули, то ще може адекватно да посреща предизвикателствата на диабета.

Затова: Съберете необходимата информация за влиянието на специфичните видове труд върху диабета; за трудовите предпочитания на вашето дете; за учебните заведения, където желаната професия може да бъде овладяна; за обществените потребности от труд в съответния регион. Обсъдете я със своето дете и тактично му помогнете да направи своя разумен избор.

Напоследък бяха издадени и на български език редица научнопопулярни книги, в които може да бъде открита полезна информация за влиянието на диабета върху трудовата дейност на човека с диабет. За повече могат да бъдат потърсени: „Наръчник на диабетика“ – на проф. Е. Щандл и проф. Х. Менерт; „Как да живеем с … диабет“ – на Д. Гомез; „Всичко за диабет тип 1“ – на д-р Ф. Швабке и много други…

Деца и родители: Когато четете повече или по-малко специализирана литература по проблемите на диабета, старайте се да запазвате критична дистанция по отношение на прочетеното. Иначе рисковете да „затънете“ психически, а и физически в множеството разглеждани проблеми не са много приятна перспектива.

ТРЕТИ СЪВЕТ: Процесът на избор и овладяване на професия трябва да бъде доброволен акт!

Родители: „Пътят към ада е покрит с добри намерения.“ Не се поддавайте под силното влияние на чувството за вина на изкушенията на хиперразглезването, чрез което обикновено се постига ако не друго, то поне формиране на трайна житейска нагласа, че детето (било то здраво или болно) е неспособно да постигне нищо само!

Помнете: Вашето дете, подобно на всяко друго, е уникална човешка личност със свои воля, нагласи, потребности, мотиви… Съобразявайте се с тях, развивайки положителните страни на неговия характер и коригирайки своевременно отрицателните.

Деца: Знайте, че никой не може да ви принуди да правите нещо против вашата воля – в тази насока има редица международни конвенции и други нормативни документи за защита на правата на детето, повечето от които са ратифицирани и от нашата страна.

Затова, когато му дойде времето да бъде направен някакъв избор, свързан с бъдещата професия – например записване в професионално училище, или дори започване на работа, и ако вашите желания се разминават с тези на родителите ви, бихте могли да потърсите съвет от квалифицирани специалисти – например социални работници в отделите за закрила на детето към общинските дирекции за социално подпомагане; професионални консултанти в бюрата по труда; психолози от неправителствени организации; вашите лични лекари и учители… След като веднъж обсъдете с тях своите намерения, можете да отведете и родителите си – нали знаете, че обикновено възрастните вярват повече на другите възрастни.

ЧЕТВЪРТИ СЪВЕТ: Процесът на избор и овладяване на професия трябва да отговаря на трудовите нагласи на отделната личност и на обществените потребности от труд.

Обикновено животът на детето с диабет се съпровожда от непрекъснати императивни разпоредби, целящи да изградят самодисциплина за постоянен самоконтрол на заболяването: „Задължително трябва да се правят точно дозирани инсулинови инжекции!“ „Задължително трябва да се измерват стойностите на кръвната глюкоза!“ „Задължително трябва да се избягва употребата на прости захари!“

Безспорно е, че една подобна сурова възпитателна школа не може да не моделира личността на децата със захарна болест. И действително, детето с диабет много по-стоически в сравнение с връстниците си понася страданието; много по-смело е когато трябва да взема някакви, дори и свързани с неприятни последици, решения; почти винаги е много по-дисциплинирано и отговорно.

Като се прибавят и значителните по обем специфични познания, придобити от практическата всекидневна борба с диабета и от информацията, получавана от книги, вестници, брошури, контакти с лекари, медицински сестри, психолози, социални работници, е налице една изключително висока множествена интелигентност*.

Всички тези личностни качества, според основателя на съвременната социология Макс Вебер, винаги водят до постигането на житейски успех (макар и при здрави във физиологично отношение хора) и са желани от работодателите при упражняването на всяка професия в модерното общество.

Деца: Вие сте силни, вие сте смели, вие знаете много и умеете много неща, за които вашите съученици и приятели изобщо не подозират. Ако все още се колебаете каква професия да изберете, разгледайте и решете приложения тест на Е. Климов.

Родители: Анализирайте с детето си резултатите от теста и на базата на тях, и най-вече на предпочитанията на самото дете, потърсете подходящо професионално учебно заведение; огледайте се за евентуалното практическо приложение на трудовите нагласи в съответните институции; влезте във връзка с работодатели – действащото българско законодателство предлага редица преференции във вид на субсидии и стипендии за децата и хората с увреждания – използвайте ги!

ПЕТИ СЪВЕТ: Постарайте се да се насочвате и овладявате онези професии, които са особено подходящи за хората с диабет!

Деца: Диабетът изисква да бъдете умни – не се колебайте да учите различни неща дори и цял живот! Диабетът изисква да бъдете силни – затова спортувайте! Диабетът изисква здравословно хранене, всекидневна физическа активност, грижи за опазване на здравето, условия за разтоварване от стреса, затова – намерете професията, която ще ви осигури и добри доходи…

Георги ХАДЖИЙСКИ

* Терминът „множествена интелигентност“ е взаимстван от Х. Гарднър. Според него, наред с целенасочено формираната и измервана в училище математико-логическа интелигентност, има и други форми на интелигентността, които са вродени или придобити от човека.