Откриването на диабет при детето е травмиращо за родителите

Много от майките и бащите преживяват тежко вестта, че тяхната рожба се е разболяла от диабет и в продължение на месеци не могат да преглътнат хорчивия хап. Люшкат се между мъката, отчаянието, гнева и вината, че може би в тях е причината…

Проведени в САЩ десетки интервюта на родители с новодиагностицирани деца с диабет показват, че повечето от анкетираните смятат, че болестта ще отзвучи, подобно на настинка или шарка, и са много неподготвени да приемат факта, че става въпрос за хронично нарушение в обмяната поради загубено собствено производство на инсулин.

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, което изисква всекидневно заместително инсулиново лечение и редовен контрол на кръвната глюкоза, за да се избегнат прекомерните пикове (хипергликемии) и спадове (хипогликемии).

Изведнъж, нормалната всекидневна рутина на семейството с дете се замества от инсулинови инжекции, проверки на кръвната глюкоза, фиксирани часове за хранене и повишена бдителност. Като гръм от ясно небе, се появява непознатият до този момент страх от нощна хипогликемия или от дългосрочните отражения на болестта.

Повечето родители приемат диагнозата на тяхното дете в рамките на четири месеца и започват да се нагаждат към наложените от диабета промени във всекидневния им живот.

Семействата с по-дългогодишен диабетен опит могат да помогнат адаптирането да стане по-безболезнено и с по-малко страхове, напрежение и отрицателни чувства.

Важно е диабетът да се нагоди към живота, а не животът да се нагоди към диабета. Затова, колкото по-бързо започне обучението ни как да постигнем това, толкова по-добре. Няма как – диабетът ще съпровожда нашите деца оттук нататък, затова трябва да се научим да го контролираме.

Семейство Рада и Васил СТОИМЕНОВИ