Диабет тип 1 е на 12 000 години



01/09/2005

Когато става студено, навличаме дебели пуловери и топли ръкавици, гледаме да не излизаме много на улицата и похапваме по-калорични неща... Но според една нова и противоречива теория, диабет тип 1 се е развил при човека като начин за предпазване от минусовите температури.

Преди 12 000 години древните племена в Северна Европа е трябвало да преживеят ледниковия период, който настъпил в рамките само на няколко десетилетия. Много от тях се преместили на юг, повечето загинали от студа.

Но според автора на идеята за произхода на диабет тип 1, д-р Sharon Moalem, експерт по еволюционна медицина в Mount Sinai School of Medicine в Ню Йорк, някои от нашите прародители останали, адаптирали се към много ниските температури и оцелели.

Според статия на д-р Moalem в списание Medical Hypotheses, което публикува радикални биомедицински теории, хипергликемията при хората с диабет тип 1 е предотвратила образуването на ледени кристали в кръвта и тъканите и е спасила от „бяла смърт“ някои от древните европейци, които са оставили потомство.

Хипотезата се подкрепя и от д-р Clive Gamble, професор по география и експерт в областта на древните човешки миграции в Лондонския университет, според който европейците като раса произлизат от ловците в северните райони, а не от племената на земеделците в Южна Европа.

Според д-р Robert Hegele, диабетолог и генетик от University of Western Ontario в Канада, теорията е интересна, но не дава обяснение за автоимунната природа на диабет тип 1.

Други лекари твърдят, че хипотезата не е сериозна, защото диабет тип 1 би предизвикал силна кетоацидоза и много диабетни усложнения. Но д-р Moalem защитава идеята си, заявявайки, че преди 12000 години продължителността на живота за повечето хора в Европа е била само 25 години.

Така че тези с високи нива на кръвната глюкоза не са живели достатъчно дълго, за да развият свързани с хипергликемията хронични усложнения. В същото време техният живот е бил достатъчно дълъг за да могат, въпреки изключително студения климат, да оставят поколение, което да наследи генетичния им материал.

Днес, хората живеят три до четири пъти по-дълго и вредите от високите нива на кръвната глюкоза върху клетките и тъканите са налице: сърдечносъдови заболявания, инсулт, бъбречна недостатъчност, високо кръвно налягане, увреждане на нервите, разязвявания на стъпалото и болести на венците...

Според д-р Moalem, човешката еволюция помага да разберем защо не сме по-съвършени, като в същото време показва „предпазните функции“ на някои генетични болести.

Например хемохроматозата (високи нива на желязо в кръвта) предпазва от бубонна чума. Сърповидно-клетъчната анемия намалява способността на маларийния паразит да разрушава червените кръвни клетки. Кистичната фиброза успешно се противопоставя на тифуса. Болестта на Tay-Sachs (тежко генетично заболяване, при което липсва жизненоважният ензим хексозаминидаза в резултат на което се натрупва липидно вещество в мозъка, което води до неговото прогресивно и неличимо разрушаване) се е развила най-вероятно като реакция срещу туберкулозата...

Ако теорията на д-р Moalem е вярна, то диабет тип 1 е първото заболяване, което се е развило, за да предпази човечеството от резките и бързи промени в климата на Земята.

Докато диабет тип 2 се среща най-често сред затлъстелите и хората с наднормено тегло, то тип 1 има ясни „географски предпочитания“ – най-често срещан е сред потомците на северноевропейците, като финландци и шведи са с най-висока заболеваемост.

Следващото място в Европа с повече диабетици тип 1 е Сардиния, но анализи на Y хромозомата откриха общи генетични корени между съвременните жители на острова и древните северноевропейци. Вероятно, търсейки по-топъл климат, част от прачовеците са се установили в Сардиния.

В същото време тип 1 е рядко срещан в Африка, Азия, Латинска Америка и почти не съществува сред американските индианци и ескимосите инуити, които изглежда са развили друг защитен механизъм срещу студа и глада, наречен „пестелив генотип“.

Диабет тип 1 възниква по-често през зимата отколкото през лятото. Нивата на кръвната глюкоза при болните се увеличава през зимния сезон, независимо от хранителния им режим. Но в страните с топъл климат нивото на кръвната глюкоза не се променя със сезоните.

Когато семейства с генетична предразположеност към тип 1 се преместят на юг в региони и страни с по-топъл климат, по-малко от членовете им развиват диабет.

Много гени предопределят развитието на диабет тип 1. Но според някои учени, околната среда също може да помогне за отключването му – например вирусна инфекция или ниски температури.

Студът може би включва един или повече от метаболитните пътища, участващи в генезиса на диабет тип 1. Факт е, че много от метаболитните промени, наблюдавани при хора с диабет тип 1 са идентични с тези срещани при животни, които понасят добре ниски температури.

Д-р Kenneth Storey, биохимик от Carleton University в Отава, Канада, изучава дървесната жаба (Rana sylvatica), която е с размера на човешки палец. Тя е обитател на Скалистите планини в Канада, на Аляска и дори на Полярния кръг, тъй като оцелява при температури от -5 и повече градуса Целзий. Когато кожата на тази жаба започне да замръзва през зимата, черният й дроб започва да излива глюкоза в кръвта, което понижава точката на замръзване на всички течности в тялото й и образува предпазна бариера около белтъците.

В крайна сметка Rana sylvatica произвежда толкова много глюкоза, че тъканите й са напълно предпазени от студа. Тя замръзва, сърцето й спира да работи, кръвта й не циркулира, не диша, няма мускулни движения. През пролетта дървесната жаба се „размразява“ и подновява нормалния си живот. При нея диабетът е обратим!

Хората, а и животните треперят, когато им е студено, за да се затоплят. Но след известно време организмът започва за изгаря своята кафява мастна тъкан. Възможността на тази тъкан да произвежда топлина зависи от наличието на голямо количество глюкоза. Инсулин не е нужен. Затова диабетиците могат да насочат глюкоза от кръвта към произвеждащата топлина кафява мастна тъкан.

Мишки и плъхове, експериментално изложени на ниски температури, развиват инсулинова резистентност. В северните райони традиционно са популярни вина с високо съдържание на захар или бирата. Южняците предпочитат сухите вина...

Теорията, че диабет тип 1 е свързан с еволюционната адаптация към прекомерен студ налага по-натътъшно изучаване, смятат нейните привърженици. Най-примамливата част на тази хипотеза е, че растенията, животните или микроорганизмите, които са устойчиви на екстремно ниски температури може да произвеждат неизвестни до момента молекули, които да помогнат за лечението на заболяването.

Например, при дървесната жаба са открити три гена, които променят нейния отговор към замръзване. Понастоящем тези гени се вкарват в клетки на бозайници с цел да се изследва дали това предизвиква някаква промяна.