КОЛОНА НА РЕДАКТОРА



01/07/2005

Погледът на обществото в началото на лятото бе изцяло отправен към парламентарните избори на 25 юни. И, разбира се, към политическите игри преди тях. Честен и смислен диалог по значими въпроси, с много малки изключения, липсваха в предизборното шоу. Премиерът-цар поиска още един мандат, за да… поправи грешките си!? После лидерът на НДСВ се възползва от правото си на министър-председател да прави изявление по националните медии в навечерието на деня за размисъл, което предизвика пък нервна реакция в конкурентните щабове. Но премиерът без капка свян, напълно в тон с новия морал, използва обръщението си, за да агитира, погазвайки брутално правилата и процедурите от страна на изпълнителната власт.

Симеон, Доган и Станишев не отидоха на обявените официални предизборни дебати на лидерите, което окончателно потвърди упадъка на политическите нрави. Станишев не дошъл, защото щяло да проличи в дебата със Симеон, че те не са алтернатива един на друг… Огромните разлики в резултатите и прогнозите на различните социологически агенции за изхода на изборите очевидно се дължаха повече на явния слугинаж, угаждане на отделни интереси и липса на професионална съвест, отколкото на непредвидимостта на предстоящия вот. Що се отнася до цената на кампанията – тя се оказа най-скъпата досега и с безброй много нереални обещания. Огромни средства на данъкоплатците бяха похарчени за една безумна идея – томбола за повишаване на избирателната активност. Милиони хвърлени на вятъра!

Затова и резултатите са закономерни: много ниска избирателна активност, мобилизация само на част от тдвърдия електорат на основните политически формации. А зашеметяващото постижение на „Атака“ още веднъж потвърди тоталното разочарование на големи групи избиратели от досега управлявалия политически елит. Иначе изненади нямаше: БСП вкара 82 депутати, НДСВ – 53, ДПС – 34, „Атака“ – 21, ОДС – 20, ДСБ – 17, БНС – 13.

Започнаха консултациите и преговорите за съставяне на правителство. Едни искат обезателно своя мандат. Други искатх непременно своя премиер. Трети – тройна лява коалиция, четвърти не искат да участват в никакво правителство с едни или други от горните, пети искат дясна коалиция. Шести са готови на всякаква коалиция само за да участват във властта, а седми си стоят отстрани и никой не ги кани. Слухове, хипотези, кръчмарски сметки, но нищо конкретно – три седмици след парламентарните избори у нас никой не знае кой ще бъде в състояние да състави и оглави новото правителство. Накрая президентът Първанов не издържа и възложи мандата на БСП с премиер Сергей Станишев. Ще успеят ли червените да го използват?

А времето ни притиска, тъй като имаме само няколко месеца, за да убедим Европейската комисия, че сме наваксали закъснението в реформата на съдебната ни система...

Михаил МИХАЙЛОВ