Клонирани бяха първите стволови клетки на пациенти



01/07/2005

През май екип от южнокорейски и британски изследователи обяви в списание „Саянс“, че е успял да създаде 11 нови линии ембрионални стволови клетки чрез прехвърляне на генетичен материал от нерепродуктивни (кожни) клетки на конкретни пациенти в дарени от млади жени яйцеклетки.

Екипът, ръководен от професор Уо Сук Хуанг от Сеулския университет, предлага използваната технология да се нарича соматичен (телесен) клетъчноядрен трансфер вместо терапевтично клониране, за да не се създава обществено объркване, че целта на експериментите е да се клонират генетични копия на хора.

Преди една година световната общественост бе шокираха от вестта, че успешно е клониран първият човешки ембрион, като е използвана технологията, която създаде преди това първия клониран бозайник – овцата Доли. Но тази новина не бе потвърдена по-късно.

При соматичен клетъчноядрен трансфер (СКЯТ) ядрото на дарена яйцеклетка (ооцит) се отстранява (изважда се от клетката) през малък разрез на клетъчната мембрана.

Ядрото носи генетичния (ДНК) материал. Затова, следващата стъпка е яйцеклетката да се модифицира генетично, като в нея през същия разрез се вкара (инжектира) ядро, извлечено от кожна клетка, взета от конкретен пациент.

По този начин се създава ооцит, който носи генетичната информация не на дарителката на ооцита, а на пациента, който може да бъде както жена, така и мъж.

След зареждането на ооцитите с генетичен материал на конкретен пациент, те започват да се отглеждат в лабораторни условия до стадий бластоцист – ранен стадий от ембрионалното развитие, което настъпва за около пет дни. Процесът на делене се стимулира електрохимично.

Бластоцистът представлява малка многоклетъчна топка (сферичка, кълбовидно струпване) от плурипотентни стволови клетки. Той се разрушава, като стволовите клетки се извличат и се култивират (отглеждат в хранителна среда) с цел да се превърнат в клетки от различни тъкани – бета-клетки на панкреас, нервни клетки, клетки на ретина, костни клетки, бъбречни клетки и т.н (Фиг.1).

Тези клетки носят генетичната информация на пациента, за който са предназначени. Целта е те да се превърнат в тъкани и дори в цели органи за трансплантация, които ще носят ДНК на пациента и поради това, имунната му система ще ги възприема като свои. С други думи, създадените по този начин тъкани ще могат да бъдат присаждани, без да са необходими имуносупресори за потискане на реакциите на отхвърляне.

Технологията ядрен трансфер има за цел да реши проблема както с недостига на подходящи тъкани и органи за трансплантация, така и с опасността от отхвърляне на присадката.

Нейните създатели предлагат да не се използва термина клониране, тъй като ембрионалните стволови клетки в този случай не се създават чрез фертилизиране (оплождане) на яйцеклетка.

Човешките ембриони се създават чрез оплождане – било по естeствен път, било ин витро (в епруветка). Юридически, човешкият живот започва от момента на оплождането и затова разрушаването на ембрион, независимо от ранната му възраст (5-10 дни), се смята за убийство от всички организации (най-вече такива на религиозна основа) против абортите и научните експерименти с цел терапевтично клониране.

Според христианските религиозни организации, бластоцистът не е просто струпване на ембрионални клетки, а човешко същество и затова убийството му е нехуманно, дори и да се извършва с научна или хуманна цел, като лечение на тежки, прогресиращи, неличими и инвалидизиращи заболявания. Според организациите на пациенти с такива заболявания, естествено гледната точка е различна...

Технологията ядрен транфер има за цел да отглежда тъкани за присаждане, които са предназначени за конкретен пациент, а не да произвежда клонинги (генетични копия) на този пациент. „Тя не е опасна или неетична“, заявиха нейните създатели.

Изследователите са използвали яйцеклетки, дарени от 18 млади жени (под 30-годишна възраст). От 11 пациенти и от двата пола, на възраст от 2 до 56 години, са взети кожни проби с нерепродуктивни клетки, чиито ядра са били инжектирани в лишените преди това от ядра яйцеклетки на дарителките.

Пациентите са имали различни заболявания, които могат да бъдат лекувани с присаждането на липсващи или разрушени (увредени) тъкани. Поради това те са кандидати за трансплантация на тъкани от донори с установена мозъчна смърт.

Екипът на проф. Хуанг е създал 36 бластоцисти, от които са извлечени 11 линии с ембрионални стволови клетки. Всяка от получените линии е генетично идентична с тази на донорите на кожната проба и всяка от тях може да се трансформира в други тъкани като мозъчни клетки или костни клетки, или островни клетки на панкреас...

Важното е, че изследователите са успели да създадат ембрионални стволови клетки, предназначени да се превърнат в родоначалници на тъкани за конкретен пациент. Сега им предстои да се научат да контролират процеса на развитие и диференциране на ембрионалните стволови клетки, така че те да се превърнат в производители на необходимите на пациента клетки и тъкани.

Методът ще се използва за лабораторно „отглеждане“ на клетки, тъкани и дори на цели органи с цел те да се използват за излекуване на заболявания като диабет тип 1, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, гръбначномозъчни увреждания, довели до парализи, сърдечни заболявания и мозъчен инсулт, ревматоиден артрит, левкемия и други болести на кръвта, пластични корекции на кожа, кости, хрущяли.

Страните, които работят най-усилено в момента върху създаването на ембрионални стволови клетки освен Южна Корея, са Китай, Япония и Сингапур.