ЕНДОКРИННИТЕ ХИПЕРТОНИИ



01/07/2005

За първи път Х юбилеен национален симпозиум по ендокринология насочи вниманието на своята висококвалифицирана аудитория към една колкото интересна, толкова и меродавна в наши дни тема, каквато са ендокринните хипертонии.

И не случайно два пъти – в началото и при закриването на форума, председателят на Българското дружество по ендокринология доц. д-р Анна-Мария Борисова припомни някои наистина любопитни моменти от развитието и промените в разбиранията на поколения медици по този проблем. Ето някои от акцентите, които дори за лаика звучат едва ли не като Андерсенова приказка.

„1947 г. Медицината счита, че всеки човек на 20 години, който има хипертония, но няма симптоми, не се нуждае от лечение. Ако обаче се върнем назад и погледнем забележителната историческа снимка на тройката, решила съдбата на света през 1945 г., когато разбиранията на медицината са били точно такива – да не се лекува, виждаме цветущото здраве на Чърчил и Сталин и в средата един тежко болен човек – Рузвелт, който има хипертония.

По време на Ялтенската конференция, кръвното налягане на Рузвелт е в диапазона 230-250 на 130-150 милиметра живачен стълб, при това президентът на САЩ е лекуван по всички правила – с покой, безсолна диета, барбитурати – с това, с което е разполагала медицината по това време и така както е разбирала лечението на хипертонията.

И затова след малко повече от 60 години, през 1997 г. в своите мемоари д-р Форд – един от пионерите на антихипертензивната терапия, пише: Аз често мисля за това, колко различна можеше да бъде историята на света, ако модерната антихипертензивна терапия беше на разположение за Франклин Делано Рузвелт през 45-а!

Но това, разбира се, се отнася и за много не само видни политици в миналото, а и за редица талантливи хора на науката и изкуството, както и за милиони човешки животи. Но в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век някои застрахователни компании стигат до извода, че застраховането на хората с артериално налягане над 140/90 е рисково и спират застраховките на хипертониците.

В началото на 90-те години на ХХ век е било широко разпространено мнението, че систолната артериална хипертония при хора над 60-годишна възраст не се нуждае от лечение. Но медицината на доказателствата показва, че лечението на хипертония при хора над 60 години е дори с по-добър протективен ефект в сравнение с по-младите.

Около една четвърт от населението в развитите страни има артериална хипертония; над половината от населението на средна и напреднала възраст има нужда от антихипертензивно лечение, но едва около две трети от хипертониците знаят за болестта си.

Само около половината от болните с диагноза хипертония са на медикаментозно лечение, като в голяма част от случаите това лечение е неправилно. Само една четвърт от лекуваните хипертоници са достигнали прицелните стойности на артериалното налягане…

Добрата новина обаче е, че през последните 25-30 години е намаляла смъртността с 60% от мозъчносъдови инциденти и с 50% – от сърдечносъдови инциденти. И основната причина затова е лечението на артериалната хипертония.

Затова трябва да наблегнем върху един много важен факт, че (като изключим хипертония, дължаща се на хиперхидратация при болни с олигоанурия) едва ли има друг тип хипертония без участие на ендокринната система. И затова съвсем не случайно Българското дружество по ендокринология е избрало ендокринните хипертонии като тема на своя пореден симпозиум“.

В Х юбилеен национален симпозиум по ендокринология „Ендокринни хипертонии“ в Пловдив участваха повече от 300 ендокринолози от цялата страна. Повече от 20 фармацевтични фирми спонсорираха форума. И гости от Франция уважиха събитието – професорите д-р Ксавие Жьонметр – ръководител на Катедра по генетика, Европейска болница „Жорж Помпиду“, и д-р Жером Ив Бертера – Катедра по ендокринология, Болница и Институт „Кошен“.

В продължение на три дни се състояха шест сесии, модератори и лектори на които бяха почти всички светила на българската ендокринология, професорите Др. Коев, Кр. Павлов и Б. Лозанов, доцентите Вл. Христов, Г. Кирилов, П. Симеонов, М. Орбецова, К. Коприварова, Ил. Атанасова, Ив. Даскалова, К. Христозов, Ас. Гудев, Ст. Денев, Н. Овчарова, Ив. Цинликов, Хр.Бохчелян, С. Захариева, Р. Ковачева, Цв. Танкова, и много други преподаватели и специалисти от Медицинските университети в столицата, Пловдив, Плевен и Варна.

Вниманието привлякоха и пет сателитни симпозиума. Началото постави „От съдова регулация до кардиометаболитен контрол“ на MERCK DARMSTAD, последван от „Acarbose – на терапевтичния кръстопът между преддиабет и диабет тип 2 с неговите сърдечносъдови усложнения“ на BAYER, „Лечение за достигане на целите“ на Фармацевтична компания ЧАЙКАФАРМА, „Оптимизиране на лечението на пациентите с артериална хипертония и диабет тип 2 – предизвикателство в клиничната практика“ на SERVIER и „Часовете с Лантус… постоянен комфорт“ на SANOFI-AVENTIS GROUP.

Следващата изява на Българското дружество по ендокринология ще бъде пролетният учебен симпозиум „Тиреоидни и паратиреоидни заболявания“ на 19 и 20 май 2006 г.

Михаил МИХАЙЛОВ