Димитър БОГДАНОВ, председател на Българска асоциация „Диабет“: С ОБЩИ УСИЛИЯ ЩЕ БЪДЕМ ПО-СИЛНИ



01/06/2005

Печално обстоятелство – кончината в началото на годината на председателя на Българската асоциация „Диабет“(БАД) Никола Варадинов, наложи предсрочното избиране на нов председател на асоциацията. Кога и как стана изборът на Димитър Богданов на този пост?

Д.Б.: Съгласно изискванията на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Устава на БАД, след кончината на нашия непрежалим председател Никола Варадинов, обстоятелствата наложиха да се съберем и да вземем решение за избор на нов председател на асоциацията.

Това стана в края на март, когато се събра управителният съвет. Предложиха мен. Откровено казано, аз не бях стопроцентово сигурен дали мога да поема тази тежест върху раменете си по простата причина, че нямам богатия опит и познания на предшественика ми в областта на борбата с диабета.

Аз самият не страдам от това заболяване, но съм лично съпричастен, тъй като моят племенник е диабетик и това ме кара да съм сериозно заинтересован от всички проблеми, свързани с диабета. И понеже по принцип съм ангажиран с делата на асоциацията – аз съм адвокат, поех задължението да водя асоциацията в по-нататъшния й път.

Каква ще бъде посоката, която ще поеме новият председател на БАД, ще продължите ли досегашната политика на асоциацията?

При всички положения ще продължа политиката, която е водена досега, защото съм убеден, че тя е правилна. Първоначално, докато се ориентирам в обстановката, ще се наложи организационно някои неща да се позабавят.

Едно от големите постижения на асоциацията беше осигуряването на обяд за около 50 социално слаби хора с диабет. Продължава ли това полезно начинание?

Това беше най-важното в дневния ред на асоциацията – да се организира изхранването на социално слабите диабетици. Тъй като имаме отпусната помощ от държавния бюджет, ние като неправителствена организация, която следва да изразходва тези средства, трябваше да направим процедура по Закона за обществените поръчки, която изискваше определени срокове.

При условие, че парите са отпуснати за текущата 2005 година, те трябва да се усвоят в определения срок и не стане ли това навреме те трябва да се върнат. А хората идват всеки ден, чакат и се надяват на тази помощ. И ето, в момента вече се хранят 100 човека, а имаме записани още толкова кандидати, които чакат по някакъв начин да им се помогне.

Хората с диабет се интересуват ще направите ли усилия за обединяване на всички диабетни дружества и асоциации у нас?

Във връзка с развитието на организацията ни преди всичко трябва да осъвременим базата данни по отношение на членовете ни – имам предвид дружествата в страната. Тъй като ние сме национално представена организация, би следвало ние да предприемем инициатива, да организираме евентуално някаква дискусия, за да се чуят и техните мнения, виждания и опит.

Но при всички случаи нашата цел следва да бъде една – защита на правата и интересите на хората с диабет за по-добър живот, съответно поемането от здравната каса на всички животоспасяващи и животоподдържащи медикаменти, увеличаване на броя на безплатните тестленти, въобще всичко, което би било добро за болните.

Ще се постарая да бъда един достоен продължител на направеното от г-н Варадинов, максимално да бъда от полза на хората оттук нататък да бъдат защитени по всякакъв възможен начин. Ако е възможно да се обединят една по-голяма част от дружествата, а не всяко да действа самостоятелно, ще бъде наистина добре.

С общи усилия ние ще бъдем по-силни и институциите ще ни обръщат по-голямо внимание. Така че подканям всички сдружения, които са свързани със защита на правата на българските диабетици, да си подадем ръка и да работим с една обща цел.

Често се повдига въпрос за това как се използват средствата, които отпуска държавата на асоциацията?

Това са целеви субсидии. Ние можем да ги използваме само и единствено за целите, за които са отпуснати, в точно определени области и това се следи от Сметната палата. Перата са точно определени – толкова за изхранване на социално слаби, за разходи на организацията, които са съответно за заплата на персонала, за консумативи, режийни разноски. Основното обаче е изхранването на социално слабите диабетици.

Но това е за хора от София, за провинцията има ли определени някакви суми?

Общата субсидия е около 117 000 лева, като махнем щата на координатора по тази програма. Има малка част средства за информационни материали във връзка със заболяването, които трябва да изготвим и разпространим по дружествата в страната и евентуално за подсладители и за други допълнителни неща, които облекчават положението на болния.

Според Европейската харта за защита на правата на пациентите, гражданите имат право на превантивни мерки, право на достъп до здравни услуги, право на информация, право на съгласие, право на свободен избор, право на тайна и конфиденциалност, право на зачитане на времето на пациента, право на зачитане на качествените стандарти, право на безопасност, право на иновации, право на избягване на ненужно страдание и болка, право на индивидуално лечение, право на недоволство и право на компенсация. У нас част от тези права са залегнали в Закона за здравето. Не е ясно обаче доколко те се спазват. Според различни изследвания, гражданите дори не са запознати с тях, да не говорим, че те не са достатъчно информирани и за това какво се случва в системата на здравеопазването. Какви са намеренията Ви в тази насока?

При всички положения би било добре да се направи нещо много повече. Ето, че вие ме подсещате сега, че нашата разяснителна работа, която би следвало да направим не трябва да е само по отношение на това как хората да се справят с диабета и за профилактиката му, но и за това всеки пациент да е запознат със своите права, за да може да ги отстоява.

А съответно и ние като организация да стоим зад всеки един от хората с диабет. Задължително е да се води една такава разяснителна политика, защото не всеки е имал възможност да се запознае с всичко. Учудващо е, че пациентите не се интересуват достатъчно, когато става дума за права им!

Диабетиците са жертви на съдовите усложнения, които са инвалидизиращи и скъпоструващи както за отделния човек, така и за неговото семейство и за обществото като цяло. Въпреки това, широко разпространено е мнението, че не се полагат достатъчни усилия за профилактирането на тези хронични усложнения чрез осигуряване на дългосрочен добър контрол на кръвната глюкоза, артериалното налягане и липидите... Говорим, че „диабетикът е условно здрав и съдовите усложнения не са непревземаема крепост“ при подходяща терапия и всекидневен самоконтрол. Медиците твърдят, че високата икономическа цена на диабета се определя от честото и продължително болнично лечение, от диализата, сърдечносъдовата реконструкционна хирургия и ампутациите, а не от стойността на антидиабетните средства за извънболнично лечение. Парадоксално е тогава, че Министерство на здравеопазването и здравната каса почти всяка година поставят на изпитание хората със захарна болест по отношение на лекарствата, които трябва или не трябва да влезнат както в позитивния, така и в реимбурсивния списък. Кои според Вас са истинските причини за хроничния стрес с лекарствата и могат ли пациентите и техните организации да влияят върху вземането на чиновнически решения за животоспасяващите и животоподдържащите медикаменти, които се плащат с парите на данъкоплатците?

За съжаление, не мога да дам изчерпателен и категоричен отговор, тъй като все още не съм навлязъл достатъчно навътре в нещата. Очевидно системата не е съвсем правилна щом като всяка година трябва да се мисли дали да бъдат включени едни или други лекарства и какъв процент ще поеме касата.

Диабетът е заболяване, което засяга голяма част от хората от третата възраст, чиито възможности са занижени и би трябвало да се помисли да се поемат всички разноски 100%. Не само по отношение на лекарства, но и на консумативите, свързани с контрола на диабета – говоря за съвсем ограничения брой на полагаемите се тестленти, например.

Необходимо е касата да поеме една по-сериозна бройка, за да може всеки наистина да има възможност за реален контрол. Тестлентичките са скъпи и единственият, който може да поеме разходите за тях е държавата в лицето на здравната каса. Друг проблем в тази връзка е промяната на лечението заради смяната на едни медикаменти с други, обикновено по-евтини.

Това са неща, които се чуват и коментират в общественото пространство. По отношение на качеството на инсулините могат да се произнесат медиците. Известно е обаче, че всяка смяна на медикаменти води до стрес при пациента и до промяна в терапията, което не е хубаво, защото метаболитните показатели се влошават.

Когато организмът се повлиява добре от определен медикамент, е общоприето лечението да продължи точно с този медикамент. Би трябвало и пациентът да участва във вземането на решението при определяне на лечението. Лекуващият лекар трябва да прецени, а не чиновникът да променя лечението.

Не може административно да се променя начинът на лечение на пациента, защото тогава е невъзможно да бъдат постигнати и поддържани препоръчваните прицелни стойности за избягване и забавяне на усложненията.

Напоследък се появиха съобщения в медиите за събития и изказвания на доц. д-р Ивон Даскалова като председател на Асоциацията на българските диабетици. Това нова конкурентна организация ли е?

Не следва да приемаме никого като конкурент. Напротив, трябва да си подадем ръка и да работим с общи усилия за защита на интересите на хората с диабет. Още повече, че в тази организация се включват лекари от различни специалности. Аз мога единствено да ги поканя за съвместна работа и да адмирирам усилията им да се работи в защита на българските диабетици. Съжалявам, че досега не сме контактували с д-р Даскалова, но в бъдеще сигурно ще работим заедно.

Едно интервю на Михаил МИХАЙЛОВ