Десет мита за диабета



01/06/2005

Митът може да бъде определен като широко разпространено схващане, което съдържа елементи на истина, но като цяло не може да се приеме за вярно. Често митовете (както и слуховете) се възприемат за истина от много хора и повлияват по един или друг начин и на общественото мнение.

Много са и диабетните „митове“ (по-скоро слухове, спекулации и недобре разбрани научни обяснения). В повечето случаи те създават бариера пред правилното разбиране на заболяването и ефективното поведение при управлението му.

Представяме ви някои от най-често срещаните митове за диабета, публикувани наскоро от Американската диабетна асоциация.

Мит 1

Можете да „хванете“ (да се „заразите“ от) диабет от някой друг.

Не е вярно - захарният диабет не е заразно заболяване. Въпреки че досега не са изяснени напълно причините за поява му, той със сигурност не може да „се прихване“ от някого, подобно на грип или на друго инфекциозно заболяване.

Наследствеността може да играе предразполагаща роля - това важи особено за диабет тип 2. От основно значение обаче е начинът на живот.

Мит 2

Хората с диабет не могат да ядат сладкиши или шоколад.

Ако са включени в един здравословен хранителен план или приемът им е придружен от физическа активност, шоколад или друг сладкиш може да бъде консумиран от хората с диабет така, както и от недиабетиците. Но консумацията на десерти трябва да бъде съобразена с дневните енергийни нужди. Какво означава това?

Трябва да държим сметка за калориите, въглехидратите и мазнините, съдържащи се в шоколада или във всеки сладкиш/десерт и те да бъдат част от общото дневно количество. С други думи, ако си позволим едно-две блокчета шоколад или парче щрудел, или две бисквитки, то това трябва да бъде за сметка на нещо друго в менюто, от което трябва да се откажем - общото количество калории, въглехидрати и мазнини за деня не трябва да бъде по-високо или да се различава от обичайното.

Накратко: ако лапнем парченце шоколад, то трябва да бъде за сметка на друга храна, която би ни доставила същото количество калории, мазнини и въглехидрати – крайният енергиен баланс не трябва да се променя.

Вторият вариант е да изразходваме енергия с физическа активност. Например, да походим допълнително или да покараме колело и т.н.

Освен това, шоколадът и всеки вид сладкиш представляват най-тясната част - върхът на хранителната пирамида, поради високото им съдържание на мазнини и захар. От тях трябва да се ядат най-скромните количества в сравнение с всички останали видове храни.

Диабетиците не трябва да пият безалкохолни напитки със захар, освен за овладяване на хипогликемия. За подслаждане на чая, кафето, какаото, компота, студените млечни десерти (сладолед, кисело мляко с плодове и т.н.), плодовата салата трябва да се използват некалорични изкуствени подсладители.

Захар може да се използва за приготвянето на домашни печива, но както обяснихме, количеството й трябва да бъде намалено. По-добре е да се използва кафява (нерафинирана), а не бяла кристална или пудра захар.

Вместо купешки сладкиши и десерти, включително „диабетични“, по-добре е да се приготви домашно печиво или десерт, като се спазва правилото: по-малко калории, по-малко мазнини (особено наситени!), по-малко захар, повече фибри.

Напомняме, че брашното трябва да е наполовина пълнозърнесто, количестовото на захарта да се намали наполовина или с две трети, да се използва растителна мазнина (олио) вместо масло или твърд маргарин, сметаната да се замести с нискомаслено кисело мляко или с безсолна извара, да се използват плодове (пресни, замразени или сушени) за придаване на допълнителна сладост на домашния десерт и увеличаване на количеството на фибрите в него, да се ароматизира с канела.

Обсъдете с вашия диетичен инструктор как можете да си позволите парче шоколад или друг сладкиш без да нарушите принципите на здравословно хранене и без да се натоварите с допълнителни калории, мазнини и въглехидрати, които да доведат до наддаване на тегло и нежелани колебания на кръвната глюкоза след нахранване.

Внимание! Десертът трябва да бъде част от храната, а не да се яде допълнително – това означава, че неговото съдържание на калории, въглехидрати и мазнини трябва да бъде пресметнато и включено в общото количество за деня.

Мит 3

Яденето на много захар може да предизвика диабет.

Това също не е вярно. Захарният диабет е резултат от комбинация от наследствени фактори и начин на живот. Доказано е, че наднорменото тегло и затлъстяването значително повишават риска от развитието на диабет.

Наличието на роднини по права линия болни от диабет, особено при хора с наднормено тегло, води до нарастване на риска, защото се добавят и наследствени фактори. Препоръчително е такива хора да спазват здравословен хранителен режим и да подобрят физическата си активност с цел да нормализират теглото си. Това, както показват редица научни проучвания, може да забави значително или да предотврати появата на диабета.

Консумацията на обикновени безалкохолни напитки със захар и на сладкарски изделия води до опасност от наддаване на тегло, което е предпоставка за появата на диабет тип 2.

Мит 4

Хората с диабет трябва да ядат специални диабетични храни.

Широко разпространено е схващането, че хората със захарна болест трябва да употребяват сладки храни само, ако това са специални диабетични варианти - като например шоколад и сладкарски изделия, бисквити и конфитюри „за диабетици“.

Според препоръките на Международната диабетна федерация, здравословният хранителен план за диабетици е същият като за всички останали хора - той трябва да бъде с ниско съдържание на мазнини (особено наситени или транс), сол и захар и да включва повече плодове, зеленчуци и пълнозърнени храни.

Специалните „диабетични“ готови сладкиши нямат доказани преимущества пред обикновените варианти. В тях „обикновената“ захар (захарозата) е заместена със захарни алкохоли или със захарта фруктоза.

Фруктозата има еднакво калорийно съдържание със захарозата.

Захарните алкохоли имат малко по-малко калории, но тъй като са с по-ниска сладост от захарозата, от тях се използват по-големи количества за постигането на сходна степен на сладост. В крайна сметка, калорийното съдържание на посладения със захарни алкохоли десерт не се различава от обикновения вариант, подсладен със захароза.

Специалните диабетични сладкиши често са толкова калорични, колкото и обикновените варианти. Те съдържат наситени и транс мазнини, също могат да повишават кръвната глюкоза, освен това са и по-скъпи и могат да имат слабителен ефект (когато за заместител на захарозата са използвани захарни алкохоли). Бедни са на фибри, витамини, антиоксиданти.

Надписът „подходящ за диабетици“ сладкиш или „диабетичен“ шоколад е подвеждащ, тъй като хората със захарна болест смятат, че могат да ядат спокойно от тази храна. Грешка! Диабетичните готови сладкиши съдържат калории, мазнини и въглехидрати, включително калорични подсладители (фруктоза и захарни алкохоли). Те не са нито нискокалорични, нито здравословни, нито с намалено съдържание на мазнини. Няма нито една основателна причина да ги купуваме!

Мит 5

Ако имате захарен диабет, трябва да избягвате храни като хляб, картофи или макаронени изделия.

Не е вярно! Важен е размерът на порцията, както и общото дневно количество. Необходимо е то да бъде съобразено с енергийните нужди на организма. Счита се, че приблизително една трета от храната трябва да се състои от продукти, които съдържат въглехидрати - предимно зърнени и бобови култури (варива), които са добър източник на фибри.

За предпочитане са пълнозърнестите варианти – пълнозърнесто брашно и пълнозърнест хляб, овесени трици, жито, просо, соя, царевица, пшеничен зародиш (кълнове) , тъмни спагети, кафяв и див ориз, ориз с дълги зърна („басмати“). Картофите е най-добре да бъдат печени с кората, а не приготвяни под формата на пюре (особено инстантно) или пържени.

Пълнозърнестите храни са богати на неразтворими фибри, които подпомагат храносмилането и са полезни за работата на стомашночревния тракт. Овесените трици и варивата са добър източник и на разтворими фибри, които се разграждат сравнително бавно и това осигурява по-плавно повишение на кръвната глюкоза след нахранване.

Обратно – рафинираните въглехидратни храни - бяло брашно, бял хляб, бял ориз, картофено пюре, фини тестени изделия, корн флейкс – повишават рязко кръвната глюкоза след нахранване (имат висок гликемичен индекс), поради което не се препоръчват от съвременната диетология.

Мит 6

Хората с диабет по-често страдат от настинки и други подобни заболявания.

Това не е вярно. Вероятността да се разболеят от грип или настинка при диабетиците не е по-голяма, отколкото при другите хора. Все пак на хората със захарна болест се препоръчва редовно да се ваксинират срещу грип, защото всяка инфекция може да влоши контрола на кръвната глюкоза.

При инфекция, както и при всяко остро заболяване, което представлява стрес за организма, се покачва рискът от хипергликемия (високо ниво на кръвната клюкоза) поради увеличени инсулинови нужди. При хората с диабет тип 1 това може да доведе до появата на кетоацидоза, която е животозасрашаващо състояние и поради това налага спешни мерки за овладяването й.

Мит 7

Инсулинът предизвиква атеросклероза (задебеляване на стените на артериите) и повишено кръвно налягане.

Инсулинът не предизвиква атеросклероза. В лабораторни условия е установено, че високите нива на ендогенен инсулин (хиперинсулинемия) могат да активират някои от процесите, свързани с най-ранната фаза на развитие на атеросклерозата.

Доказано е обаче, че екзогенният инсулин няма такъв ефект. Нещо повече - стриктният контрол на кръвната глюкоза с интензивно инсулиново лечение (базално-болусна терапия с три и повече инсулинови инжекции дневно или доставка с инсулинова помпа) показа, че намалява риска от атеросклероза и сърдечносъдови заболявания с 50% при хората с диабет тип 1 в сравнение с конвенционалното лечение (една или две инжекции инсулин дневно).

Ползите от стриктният гликемичен контрол, постигнат с интензивно инсулиново лечение, върху сърдечносъдовото здраве се запазват дългосрочно, заключиха авторите на американското проучване DCCT (Diabetes Control & Complications Trial, Проучване на контрола и усложненията при диабет).

В хода на това 10-годишно проучване, приключило през 1993 година, 1441 млади хора с диабет тип 1 бяха разделени на две групи – едната на интензивно инсулиново лечение с цел да постигне и поддържа ниво на гликиран хемоглобин (HbA1c) средно 7%. В другата група успоредно бе поддържано ниво на HbA1c средно 9% с конвенционално инсулиново лечение. Разликата между двете групи бе поддържана за период от поне шест години.

След приключване на DCCT, част от участниците се съгласиха да бъдат наблюдавани за още 12 години, въпреки че нивата на HbA1с в двете групи постепенно се изравниха (достигнаха сходно средно ниво около 8%). Това продължително наблюдение бе наречено EDIC (Epidemiology of Diabetes Interventions and Complications, Епидемиология на интервенциите при диабет и усложненията).

Интензивно лекуваната група по време на DCCT продължава и до днес да има по-ниска честота на атеросклеротични сърдечносъдови заболявания с 50%. Понастоящем средната възраст на пациентите, участвали в DCCT, е 45 години. От тях, 1375 души са наблюдавани в продължение на 17 години и данните от DCCT/EDIC убедително подкрепят ползите от ранния стриктен контрол на кръвната глюкоза с интензивно инсулиново лечение при диабет тип 1.

Агресивната стратегия намалява опасността не само от свързани със захарната болест хронични усложнения – диабетна ретинопатия, нефропатия и невропатия, но и от заболявания на съдовете на сърцето и мозъка, дължащи се на атеросклероза.

Мит 8

Инсулинът предизвиква повишаване на телесното тегло и, поради рискът от затлъстяване, той е „нож с две остриета“ при диабетиците, които имат проблеми да контролират наднормените си килограми.

Две мащабни и дългогодишни проучвания по този въпрос – американското DCCT (за него писахме по-горе) и британското UKPDS (United Kingdom Prospective Diabetes Study, Проспективно проучване на диабета в Обединеното кралство) доказаха, че стриктният контрол на кръвната глюкоза с помощта на инсулиново лечение има значително повече преимущества за хората с диабет, отколкото риска от повишаване на телесното тегло, който е минимален при спазване на хранителен режим.

Мит 9

Хората със захарна болест трябва да избягват да ядат някои плодове като грозде, круша, банан, сини сливи поради високото им захарно съдържание.

Не е вярно - няма забранен, нито лош плод. Правилото е, че въглехидратното съдържание на всеки плод трябва да бъде пресмятано.

Вместо един вид може да се консумира друг вид плод в размер, който съдържа еквивалентно количество въглехидрати = 12 грама = 1 хлебна единица. Например, една малка ябълка може да бъде заменена с половин средно голям банан, или с половин средно голяма круша, или с девет зърна грозде и т.н.

Хората с диабет трябва да консумират три-пет порции плодове всеки ден, тъй като те са източник на витамини, антиоксиданти, фибри. Тъй като плодовете съдържат въглехидрати, то тяхното количество трябва да бъде пресмятано.

Обсъдете с вашия диетичен инструктор или с лекуващия лекар как да включите редовно плодове в дневното си меню и колко е размерът на една порция от различните видове. Както обяснихме, една порция плод означава 1 хлебна единица = 12 грама въглехидрати.

Мит 10

Лечението на хората с диабет не трябва да се променя, докато нивото на гликирания им хемоглобин (HbA1с или А1c) не надхвърли 8%.

Не е вярно! Количеството на гликирания хемоглобин е показател, който носи информация за нивата на кръвната глюкоза за период от два-три месеца. Поради това той се използва за оценка на дългосрочния контрол на кръвната глюкоза при хората със захарна болест.

Колкото по-добър е този контрол, толкова по-малка е вероятността да се развият усложнения на диабета, както и сърдечносъдови заболявания.

Ако количеството на А1с е над 7%, това означава, че контролът на кръвната глюкоза не е много добър и рискът за поява на диабетни усложнения и свързани заболявания е по-голям.

Колкото по-близка е стойността на А1с до нивото при недиабетиците (под 6%), толкова по-малка е вероятността да се появят в бъдеще хронични усложнения.

По принцип, Американската диабетна асоциация препоръчва да се поддържа стойност на А1с под 7%. Международната диабетна федерация препоръчва дори още по-ниска стойност - под 6.5%.

Все пак, при стремеж да се постигне ниво на А1с максимално близко до нормалните стойности, има повишен риск от хипогликемия (ниско ниво на кръвната глюкоза), особено при хора с диабет тип 1, както и при всички, които са на лечение с инсулин или с някои антидиабетни таблетки.

Най-добре е да се обсъди с лекуващия лекар какви стойности на А1с са оптимални за всеки конкретен случай. Хората с намален усет за улавяне на хипогликемия, малките деца и възрастните хора трябва да поддържат малко по-високи стойности, за да избегнат риска от нежелани хипогликемии.

Д-р Диана ЛЕКОВА