СОЦИАЛНАТА ЗАЩИТА НА ДЕТЕ С ДИАБЕТ



15/05/2005

За да получите това, което ви се полага, трябва да познавате законите или да потърсите помощта на експерт

Уважаема г-жо Станоева,

Във Вашето писмо поставяте редица сложни въпроси, които за съжаление съпътстват живота не само на вашето семейство и син, но и на други семейства, в които живеят хора със захарна болест в нашата страна.

Поставените въпроси, свързани със социалната защита на вас и вашия син, могат да бъдат обобщени в следните групи:

1. Законно ли е било вашето освобождаване от работа, след като в семейството ви има дете, болно от диабет?

Твърдите, че имате „редовна регистрация в дирекция Бюро по труда през целия период (тоест от 1997 година до момента, в който сте почнали работа в местната медия), но от тях не сте получила досега нито стотинка, нито работа.“

2. Кой е трябвало да ви осигурява здравно от 2003 година до момента, в който сте започнали работа в местната медия на вашия град и ще ви помогне ли Законът за интеграция на хората с увреждания в сферата на здравното осигуряване?

3. По какъв начин се осигурявате здравно, а и социално в момента, след като работите?

4. Как ще докажете, че от 1997 година се грижите за дете с увреждане?

5. До каква възраст вашият син ще получава добавката по чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания?

6. Ще ви помогне ли Законът за интеграция на хората с увреждания да размените жилището, в което живеете с друго – общинска собственост?

Това е опит да дам някои от възможните отговори, така както са регламентирани в действащото понастоящем българско социално законодателство:

Съгласно разпоредбите на чл. 333 на Кодекса на труда, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: работничка, или служителка, която е бременна, майка на дете до три годишна възраст или съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба; трудоустроен работник или служител; работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването; работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск.

Действащото българско трудово-защитно законодателство, все още не предлага цялостна подкрепа на една от особено уязвимите социални групи – родителите на деца с увреждания, въпреки общосподелената яснота за необходимостта от значителни финансови средства за профилактиката, лечението, допълнителното обучение на тези деца. Дано в законотворческата дейност на новото 40 Народно събрание хуманизмът е не само декларативен принцип!

За времето, когато сте останали без работа (от 1997 година), дейността на Бюрата по труда се регламентираше от отменения „Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта“ – Държавен вестник бр. 120 от 16 декември 1997 год. и от действащия „Закон за насърчаване на заетостта“ – Държавен вестник бр. 112 от 2001 год., както и от съответните правилници за тяхното прилагане.

Съгласно разпоредбите на отменения Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта от 1997 година, вие сте имали право на парично обезщетение за безработица, при условие, че сте се регистрирали като безработна в съответното Бюро по труда в тримесечен срок от прекратяването на трудовия договор (чл. 68), работили сте на трудов договор и сте били осигурявани или сте подлежели на осигуряване за безработица най-малко 9 месеца от последните 15 календарни месеци преди неговото прекратяване (чл. 67, ал. 1).

Според чл. 69 на същия норматив, размерът на паричното обезщетение за безработица е бил 60 на сто от получаваното средномесечно брутно трудово възнаграждение за последните девет месеца, но не по-малко от 80 на сто и не повече от 150 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.

В зависимост от трудовия стаж, това обезщетение се изплащаше от четири до 12 месеца. Лицата, които са останали шест месеца без работа след изтичането на срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица, имаха право и на парична помощ в размер на 60 на сто от минималната работна заплата за страната, изплащана за не повече от три месеца (чл. 77).

При условие, че вашето семейство е имало доходи под размерите, гарантирани от чл. 9 на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (обнародван в Държавен вестник бр. 133 от 1998 година, след което изменян и допълван многократно), а при тричленно семейство с дете с увреждане този размер е бил 120 лв. месечно; при четиричленно семейство с дете с увреждане – 156 лв. и т.н., сте имали право и на подпомагане с месечни социални помощи от съответната общинска служба за социално подпомагане.

Имали сте право и на подпомагане с енергийни помощи по чл. 15 от същия норматив; на безплатно пътуване два пъти годишно; на месечна социална помощ за транспортно обслужване в размер на 15 на сто от гарантирания минимален доход; на безплатна карта за балнеолечение… (чл. 19, чл. 21, чл. 22 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане, отменени с ПМС № 343 от 17 декември 2004 година).

Предполага се, че вашият работещ съпруг е получавал към заплатата си месечна детска добавка по чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, претърпял от своето приемане през 1995 год. до 2004 година 11 промени.

Законът за насърчаване на заетостта от 2001 година и промените в Закона за социално подпомагане от 21 декември 2003 година предвиждат редица мерки за насърчаване на заетостта на определени уязвими социални групи. Във вашия случай при условие, че сте била подпомагана с месечни социални помощи, или сте подлежала на подпомагане с такива, е можело да бъдете включена в програмата „Личен асистент“ от съответната териториална дирекция за социално подпомагане.

Твърде интересен е въпросът с вашето здравно и социално осигуряване.
За съжаление, вие попадате извън случаите, предвидени по силата на чл. 40 от Закона за здравно осигуряване (Държавен вестник, бр. 70 от 1998 година, изменян и допълван многократно) на здравно осигуряване за сметка на държавния бюджет.

Съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 2, т. 8 от този норматив, за сметка на държавния бюджет, ако не са осигурявани на друго основание се осигуряват „родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ.“ Тъй като синът ви е със „78% инвалидност“, то не можете да се възползвате от това правно основание.

Законът за интеграция на хората с увреждания (Държавен вестник бр. 81 от 2004 година) и Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (Държавен вестник бр. 115 от 2004 година.) третират въпроса за здравното осигуряване на родители на деца с увреждания – съгласно разпоредбите на чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания „право на месечна добавка в размер на 70 на сто от минималната работна заплата за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат:

1. Родители (осиновители), които отглеждат деца с трайни увреждания

2. Семейства на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето“.

Тази добавка все още не е включена в доходите на лицата, подлежащи по силата на чл. 40 от Закона за здравно осигуряване на задължително внасяне на здравноосигурителни вноски.

Според чл. 46 от Закона за интеграция на хората с увреждания „Времето, през което лицата са полагали грижа за човек с трайно увреждане и не са били осигурявани, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране при условията и по реда на кодекса за социално осигуряване. За същия период лицата се смятат за здравно осигурени при условия и по ред, определени в закона за здравното осигуряване“.

Чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване, отнасящ се за времето, което се зачита за осигурителен стаж, не упоменава проблема за родителите на деца с увреждания.

Според разпоредбите на чл. 43 от Наредбата за пенсиите (Държавен вестник бр. 21, 2000 година), „(1) Зачита се за осигурителен стаж времето след 1 януари 1996 година, през което родител или осиновител на дете-инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово или служебно правоотношение и не е бил осигурен. (2) Правото по ал. 1 се ползва от родител или осиновител на дете инвалид, чието състояние налага постоянни грижи и детето не е настанено в лечебно или социално заведение. (3) Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на ТЕЛК“.

Както става видно от цитираните нормативни текстове, при условие, че в решението на ТЕЛК на вашия син е упоменато, че се нуждае от постоянни грижи, вие може да се възползвате от тази правна възможност.

Вашият настоящ работодател – предполага се главният редактор на медията, за която пишете, както и самата вие, по силата на чл. 40 от Закона за здравно осигуряване, и чл. 4 и чл. 6 от Кодекса за социално осигуряване (Държавен вестник, бр. 110 от 1999 година, изменян и допълван многократно), подлежите на задължително внасяне на здравноосигурителни вноски, и поне на осигурителни вноски за трудова злополука и професионална болест в съотношение за 2005 година – 60:40, при условие, че получавате някакъв доход под минималната работна заплата за страната.

Ако работите по трудов договор, вие подлежите на задължително обществено осигуряване за всички осигурителни социални рискове. При условие, че такива вноски не се внасят, бихте могли да се обърнете към съответното Районно социално осигуряване, за да бъде санкциониран вашия нелоялен работодател, а самата вие да получите необходимата социалноосигурителна протекция.

Документът, който ще докаже, че от 1997 година вие сте полагали грижи за дете с увреждане, е решението на Районната експертна лекарска комисия (РЕЛК) – разбира се, при условие, че в него е записано, че синът ви се нуждае от постоянна чужда помощ. (Чл. 21 на НАРЕДБА No 19 от 3 октомври 2000 година ЗА ЕКСПЕРТИЗАТА НА ИНВАЛИДНОСТТА ПРИ ДЕЦАТА ДО 16 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ).

След навършването на 16 години на вашия син този документ е съответното експертно решение на ТЕЛК, издадено въз основа на Наредбата за експертизата на работоспособността (Държавен вестник, бр. 61 от 2000 година).

Както вече бе изяснено „право на месечна добавка в размер на 70 на сто от минималната работна заплата за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат: 1. Родители (осиновители), които отглеждат деца с трайни увреждания; 2. Семейства на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето“ (Чл. 43 от Закона за интеграция на хората с увреждания).

Препоръчваме ви веднага след приключване на средното образование вашият син, ако не продължи образоването си, да се регистрира в съответното бюро по труда като безработен.
След това да потърсите работодател, който да се съгласи да се възползва от предвидените възможности в чл. 52, ал. 1 на Закона за насърчаване на заетостта (Държавен вестник бр. 112 от 2001 година) – „на работодател с 50 и по-малко работници и служители, който наема на работа за срок не по-малък от 12 месеца безработни лица с трайно намалена работоспособност, насочени от поделенията на Агенцията по заетостта, се предоставят сумите за трудово възнаграждение и дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на държавно обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за всяко лице за времето, през което е било на работа, но за не повече от 12 месеца“.

По този начин вашият син би могъл да придобие правото на получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от Кодекса за социално осигуряване, която обаче изисква лицата до 25-годишна възраст да имат трудов стаж поне една година и, разбира се, намалена работоспособност над 50.1%.

Съгласно разпоредбите на чл. 31 на Правилника за прилагане на Закона да интеграция на хората с увреждания (Държавен вестник бр. 115 от 2004 година): „(1) Месечна добавка за задоволяване на основни жизнени потребности – наем на общинско жилище, се предоставя на самотни лица с трайни увреждания със 71% и над 71% намалена работоспособност, ако настанителната заповед е на тяхно име. (2) Добавката по ал. 1 се изплаща след представяне на разходооправдателен документ и е в размер на нормативно определения наем по реда на Закона за общинската собственост“.

Тази добавка се изплаща от съответната териториална дирекция на агенцията за Социално подпомагане. Чл. 45, ал. 1, т. 3 на Закона за общинската собственост (Държавен вестник бр. 44 от 1996 година, изменян и допълван многократно), регламентира, че в резервни жилища общинска собственост се настаняват за срок от не повече от две години граждани, в чийто семейства са налице остри социални или здравословни проблеми.

При условие че сте подали съответната молба, общинският съвет и съответната общинска администрация са длъжни да ви отговорят. Ако това не е сторено, ви препоръчваме да намерите добър адвокат, или да се обърнете към някоя правозащитна неправителствена организация – досега почти всички дела срещу държавата, водени за нарушаване на правата на български граждани – били те ромски затворници; настанени в социални заведения; незаконно освободени от работа български граждани… са спечелени!