ПОЩЕНСКА КУТИЯ



15/05/2005

Уважаема редакция,

След тригодишно мислене най-после излезе новият Закон за интеграция на хората с увреждания. Дано чакането си е струвало и той да функционира толкова добре, колкото изглежда на хартия.

Излизането му почти съвпадна с крайния срок за разсрочване на дължимите суми по здравни осигуровки. Затова чл. 46 веднага привлече вниманието ми. От 1997 г. се грижа за сина си, който е с диабет и посттравматична епилепсия, а без работа бях останала малко преди това.

До края на 2002 г. съпругът ми ме осигуряваше, т.е. от 2003 г. до настоящия момент съм без здравни осигуровки. Имам редовна регистрация в дирекция Бюро по труда през целия период, но от тях не съм получила досега нито стотинка, нито работа.

Такава започнах да търся от 2000 г. след като синът ми се стабилизира и престана да разделя времето си между дома и болницата. От няколко месеца се присъединих към пишещото братство в местна печатна медия, но главният редактор, може би защото съм със средно образование, плаща символично и до този момент не ми е пуснал договор.

Изводът е, че аз не мога да платя сума от около 250 лв., която дължа за пропуснати здравни осигуровки, дори и разсрочено, а според статистиката далеч няма да съм единствената. Какво ще стане с мен и ще ми помогне ли новият Закон?

И друго, свързано с чл. 46. Как ще докажа, че от 1997 г. се грижа за дете с увреждане? Само с епикризите ли? Решението на ТЕЛК е за 78% инвалидност. До каква възраст ще получава добавката по чл. 43? Сега е на 17 години. Средно образование ще завърши през 2006 г.

Зная, че няма да пълните половин вестник с моите въпроси, но ще си позволя още един. Просто търся помощ. Синът ми получи епилепсията, след като роми го нападнаха с нож. Живеем в смесен квартал. Случвало се е през цялото лято относително тихите дни да се броят на пръсти.

Поисках замяна на жилището от общината. Отговориха ми, че ромите в „ситипарламента“ ще се обидят и затова няма да предложат замяната (приложена епикриза, в молбата случаят изложен, в РПУ подадена жалба).

И молби като моята отлежават, заключени в шкаф. Съдейки по отношението на сегашната управа към ромите няма смисъл да опитвам пак. Ще ми помогне ли новият Закон в това отношение? Елена Станоева