ВЪЛШЕБНИЯТ СНЕЖЕН СВЯТ НА ДЕЦАТА С ДИАБЕТ



01/04/2005

Повече от 30 деца с диабет, подбрани от цялата страна и положили много усилия и старание за постигане на добър контрол на кръвната си захар, прекараха шест фантастични дни сред Родопите с финансовата подкрепа на Ново Нордиск.

По инициатива на председателя на Сдружение „Шехерезада – вълшебният свят на децата с диабет“ „сладките“ малчугани и още толкова родители с тях, бяха настанени при изключително добри условия във вили „Райковски ливади“, на 2 км от Пампорово.

Разнообразната програма включваше училище по ски и ски-състезания, посещение в Обсерваторията и Планетариума, поход до телевизионната кула и до Бачковския манастир, различни конкурси, много игри и танци.

Грижата за децата по време на лагера бе осигурена от детски ендокринолози от Специализираната болница за активно лечение на детски диабет в столицата, които познават децата от началото на заболяването им.

На официално тържество по случай изпращането на децата в хотел SPS в Пловдив присъства народната представителка Нонка Матова – зам.-председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание и депутатът от този район д-р Рупен Крикорян.

За това как се е родила идеята за създаването на гражданското сдружение „Шехерезада – вълшебният свят на децата с диабет“, за направеното досега и за бъдещите планове ни разказа председателката на сдружението Елисавета Котова:

- Може би всичко се случи, защото аз съм потърпевша – моята шестгодишна дъщеря е с диабет. Още когато бяхме в детската клиника в София имах дълъг разговор с д-р Константинова на тема има ли възможност за лагеруване на децата, където те да могат да почиват.

Оказа се, че няма такава база в момента. Още тогава у мен се породи идеята, че трябва да се направи нещо за тези деца, за да се приобщават към останалите, да разберат, че с нищо не са по-различни от околните, освен това, че трябва да се спазват диета, да се хранят в определено време и т.н. Споделих намерението си с д-р Константинова, която ме подкрепи изцяло, за което съм й благодарна.

И така, на 9 юли 2004 година сдружението бе регистрирано. На 11 септември – аз съм го обявила за наш рожден ден – се състоя първата ни сбирка с деца и родители. Тогава бяха 11, сега са вече 50!

Събрахме се, запознахме се, разказах им какви са идеите ми за сдружението. Всички се зарадваха много, защото до този момент в Пловдив не е имало организация за деца с диабет, а само за възрастните.

Оттогава редовно се събираме в последната събота на всеки месец с родителите. През останалото време осъществяваме онова, което сме решили да правим. На 14 ноември във връзка със Световния ден на диабета, с подкрепата на Ново Нордиск, организирахме детско парти, последва нова такава сбирка, в началото на януари – още една...

И стигнахме до днешния първи голям лагер в Пампорово, нещо, което надявам се, ще се превърне в традиция. Миналата година имаше нещо подобно, но с по-малко деца. Сега всичко бе организирано много добре. Отидохме в планината не само, за да се карат ски, но и с точен план къде и какво ще се прави всеки ден.

Определихме и време, в което д-р Константинова и д-р Деспотова да разговарят с всяко дете поотделно. Наблюдавахме как се чувстват децата в планината и сме сигурни, че всичко това беше от полза.

Надеждата ни е в бъдеще да има още много такива мероприятия. Наистина организацията е много трудна, защото всичко опира до финанси. Но аз съм се ангажирала вече и правя това с удоволствие, защото съм майка на дете с диабет и знам от какво има нужда и какво трябва да бъде направено, за да е всичко по-лесно.

Много се дразня, когато представям сдружението и ми се казва: е, нали не е толкова страшно, не е толкова сериозно. Не е така. Който казва, че детският диабет не е нещо сериозно жестоко греши.

Ако не се спазват всичките правила – режим на хранене, поставяне на инсулин, физическа активност, самоконтрол - последствията ще дойдат, когато децата са вече големи, а ние нали искаме да ги няма тези последствия в крайна сметка?

Децата са бъдещето ни. На България й трябва не болен, а здрав народ. И се надявам, че хората наистина ще разберат защо е направено това сдружение и защо искаме да се обръща внимание на децата с диабет.

А лагерите трябва да се превърнат в школа за обучение на децата как да управляват своя диабет под формата на игри, на занимания, и с родителско присъствие разбира се, докато всяко дете стане напълно самостоятелно.