ИМАТ ЛИ ПРАВО ХОРАТА С ДИАБЕТ НА МЕСЕЧНА ДОБАВКА ЗА ОБУЧЕНИЕ?



01/04/2005

От 1 януари 2005 година са в сила новият Закон за интеграция на хората с увреждания (ДВ, бр. 81 от 2004 г.) и Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ДВ, бр. 115 от 2004 г.). Една от малкото нововъведени правни възможности в областта на социалната интеграция на хората с увреждания касае обучението на определени групи от тях.

Член 27 на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания регламентира, че: „месечна добавка за обучение в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и деца до 18-годишна възраст с трайно намалена възможност за социална адаптация.“ Като: „добавката не може да се ползва от: 1. Лицата, които се обучават в специални училища; 2. Лицата, включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта.“

Въпреки сравнително ясните нормативни разпоредби, възползвайки се от размитата система на отговорности, предвидена в двустепенната процедура за кандидатстване за отпускане и на тази добавка, Агенцията за социално подпомагане и нейните териториални поделения – дирекциите за социално подпомагане в общините, упорито отказват да предприемат практическото реализиране на предоставените правни възможности по отношение на болните от диабет лица, които отговарят на цитираните условия.

В повечето случаи, уклончивите и неясни отговори на запитаните служители се базират на някаква тайнствена инструкция, съгласно която тези добавки се полагали само на лица, ползващи жестомимично, или логопедично обучение.

Разгледани в контекста на чл. 6 на все още действащата Конституция и идеологическата система на неотдавна приетия от сегашния парламент Закон за защита срещу дискриминацията, подобни тълкувания на нормативните разпоредби са чиста форма на дискриминация.

И това е единственото възможно определение, независимо дали тълкуванията са плод на лични размисли на чиновници, или, (не дай Боже), на действително съществуващи писмени (или както е прието понастоящем да се изразява волята на висшестоящите) устни инструкции на квалифицирани юристи и високопоставени чиновници в Министерството на труда и социалната политика.

Отстояването на накърнени права на уязвимите социални общности в цивилизованите страни е преди всичко юридически въпрос. Обикновено го решават неправителствени организации, създадени от представители на самите уязвими общности по съдебен път.

Дано и у нас се намери някоя от множеството неправителствени организации на диабетиците, която да обърне внимание на поставения проблем. Защото ако има заболяване, за чието лечение и профилактика на съпътстващите увреждания особено важно значение имат изградените от болните знания, умения, навици и поведение, това е диабетът. А както може да бъде прочетено във всеки учебник по педагогика или дидактика, знанията, уменията, навиците и поведението се формират в процеса на обучение.

Георги ХАДЖИЙСКИ