КОЛОНА НА РЕДАКТОРА



01/03/2005

Малък Сечко тази година бе неистово жесток – продължилите необикновено дълго ниски температури, достигащи до минус 20 градуса, освен, че ни караха да треперим от студ, направиха и сметките ни за тока безбожно високи. За покриването им отидоха и дори не стигнаха пенсиите на повече от 2 милиона души, които разчитаха единствено на подаянията на държавата. Дори комедията, която ни представиха политиците не успя да повдигне градуса. А шоуто бе наистина долнопробно, задоволило изглежда единствено любителите на чалгата.

Левите и десните в парламентарната опозиция тръгнаха заедно да съставят нов експертен кабинет, с друг премиер, като внесоха вот на недоверие на правителството. Дни по-късно към тях се присъедини и Новото време, чиито лидер Емил Кошлуков обвини жълтата администрация, че краде зрелищно и за последно. Политическият скандал избухна покрай сделката за „Булгартабак“, заради която бе поискана оставката на Лидия Шулева. Кризата започна с атаката на ДПС срещу приватизацията на тютюневия монополист и завърши с анонс за промени в правителството.

Вотът на недоверие към правителството не мина. Развръзката на парламентарната и политическа криза се случи, след като изненадващо лидерите на НДСВ, ДПС и Новото време Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и Емил Кошлуков подписаха „споразумение за взаимодействие и сътрудничество, в което се казва, че „НДСВ и ДПС приемат партия Новото време като равноправен партньор в коалицията“. Така хората на Кошлуков изненадващо станаха управляваща партия и изкрънкаха едно министерско кресло. Поведението на нововремците, привидно откъснали се преди една година от царската партия, подсказваше евентуално адекватно участие в една дясна коалиция. С амбициите си за власт и сребролюбие обаче те демонстрираха действителната си меркантилна същност и склонност към предателство за лични облаги. С недопустими и безпринципни политически каламбури за два дни те се отметнаха от силно афишираната си готовност да гласуват недоверие на правителството, поеха неясни ангажименти към Симеон и Доган и се върнаха в управленческата коалиция.

След едномесечен натиск Ахмед Доган удържа внушителна победа над Симеон и направи поредното показно кой управлява държавата. Покрай него си нареди картите и Новото време, което всъщност свърши черната работа на ДПС.

Конкретните измерения на кризата останаха относително незначителни. Нейни жертви станаха „Булгартабак“, председателят на парламента Герджиков и няколко министри. От гледна точка на обществото, което все по-малко се вълнува от кулоарните политически интриги – нищо!

Михаил МИХАЙЛОВ