ДИАБЕТИЦИ НАСТОЯВАТ ЗА ПО-ДОБРО КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ



01/03/2005

По време на организираната в Бургас викторина за необходимостта от общи усилия в грижите за диабетното стъпало, представителите на диабетните организации на Ямбол, Сливен, Варна, Бургас, Видин, Червен бряг, Шумен, Силистра и Нова Загора изпратиха писмо до БАД, в което се казва:

Започнахме 2005 година с тежки събития – кончината на председателя на БАД Никола Варадинов и новия Национален рамков договор с неистовите условия в него за социални и здравни грижи за обикновените хора.

Нашите всекидневни грижи за хората с диабет ще бъдат трудно осъществими поради факта, че сме задължени да играем по наложените ни правила в Националния рамков договор.

Това означава пак да чакаме на опашката за писане на протокол за инсулин от ендокринолога, после на опашката при другите лекари от комисията, после да идем до здравната каса за подпис, после да се върнем при ендокринолога или семейния лекар за рецепта и, ако ни останат сили, на следващия ден да стигнем до аптеката.

Където пък ни очаква следващата изненада – неточен нов код на изписаните лекарства, нова шокова цена за доплащане на всекидневните лекарства за диабет, за кръвно налягане, за ретинопатия, полиневропатия и другите придружаващи заболявания.

А какво да кажат колегите ни в отдалечените селищата, които пък трябва да си запишат часове при лекарите предварително, с което губят още време и често остават без лекарства? Има ли равнопоставеност и достъпни здравни грижи за всички обикновени хора? Единственият отговор е Не!

Тогава ние, ръководствата на диабетните организации, трябва да поемем инициативата за защита на хората с диабет в свои ръце. Можем ли да го направим сега и как? Можем, обединявайки се в националната стратегия като диабетни организации. Апелът ни е:

1. Да се организира национална среща с участието на диабетните организации, на която да очертаем пътя си за 2005 година според нашите конкретни виждания по места, породени от Националния рамков договор.

2. Да изберем Национална работна група от доброволци, която да изработи и да ни предложи национална стратегия за правата, задълженията и взаимните отговорности в подпомагане на диабетните грижи към членовете ни по места.

3. Всяка организация да представи предложения за социални програми, които предоставят на хора в неравностойно положение възможности и условия, осигуряващи равен шанс с останалите; модел на партньорство с местната власт и възможности, които предполагат и насърчават активно участие на местната общност в разрешаване на съществуващите проблеми чрез предоставяне на приятелство, подкрепа, внимание и време; програми, които имат конкретно измерими практически резултати и въвеждат съвременни модели и практики.

Всичко това цели съвместното изработване на стратегии за развитие на потенциала на диабетните организации и създаването на национална диабетна организация, съответстваща на изискванията на европейските стандарти. Имаме реален шанс да продължим това, което беше създадено досега. Длъжни сме!

Чрез БАД е изпратено писмо и до Министерството на здравеопазването и директора на НЗОК, в което се декларира:

1. Да поискаме среща със здравното министерство, НЗОК и националния консултант по диабет относно:

– кой създаде регламентите за изписване на протоколите за инсулин, за контролни и профилактични прегледи при специалистите по усложненията от диабета

– защо се допусна резделение сред диабетната общност, с което се създаде още по-голямо напрежение сред нея? Нима хората с диабет тип 2 са по-здрави и нямат усложнения? Или са по-богати и затова трябва да доплащат доста пари за основното си заболяване? Ами още колко трябва да се доплаща за очите, сърцето, краката, кръвното налягане?

– защо се отнемат последните дни и години живот на хората с ценовия шок за доплащане на лекарствата, без значение дали става дума за диабет или за друго заболяване?

– настояваме да бъдат обявени цените на вносните лекарствата в България за лечение на диабета, за да разберем какво се случва на гърба на обикновените хора

2. Лекарите лекуват ли и грижат ли се за своите условно здрави пациенти и болните хора, или са „писачи“, които не са в състояние да вдигнат главите си и да видят физиономията на влезлия в кабинета им за помощ пациент, да придобият свои впечатления за състоянието му и това, за което са учили – да гледат човека в очите?

3. Кое налага да се сменят така често клиничните пътеки за лечение на хроничните заболявания?

Искаме да успокоим политиците, че това не е предизборен акт на протест, а е резултат от допира ни до новия Национален рамков договор. Готовността за следващите ни стъпки обаче е известна – национален протест, защото искаме своето бъдеще! Няма да ставаме нито общински съветници, нито депутати, ние сме се обрекли на нашите членове и ще отстояваме правата им за по-качествен живот.

Декларацията е подписана от Р. Жекова – Бургас, М. Брусева – Варна, Ст. Димитрова – Сливен, Б. Костадинова – Ямбол, Ст. Иванов – Шумен и др.