Сезони само за спорт и секс


vd 01/02/2005

Здравейте отново, приятели. Ето, че пак се изправям пред вас с поредната си „изповед“ за живота ми като диабетик и лакомник, а и като позастаряващ любител на хубавите неща в живота. И да ви кажа правичката, когато става дума за нещо красиво, нещо вкусно и нещо приятно, забравям за диабета, диабетолозите, диетолозите и всичките останали „ози“ и се опитвам и аз с шепи да „греба“ от благините.

Смейте ми се. Жената ми вика, че съм станал за смях на съседките дето ги заглеждам. А аз й отговарям, най-честно, че се обръщам само след по-завързаните и хубавелките. И някои от вас ми се смеят в писмата си, че мога да посветя толкова време за да описвам какво да се сготви и как да се похапне. И на вас ще отговоря, че описвам само най-вкусните неща, а не всички манджи.

Преди да продължа, трябва да си призная и още нещо. Лесно беше да се откровеничи в два броя на нашия/ваш вестник за лакомията ми. Но когато сега заговарвам и за по-лични и интимни неща, ще ми се налага деликатно да попремълчавам някои подробности или поне да понагласявам историите. Тъй де, и аз си имам моите си тайни.

И голямата тайна е, че съм си забранил … асансьора. Вие може и да ми се смеете, но живеейки на четвъртия етаж, ми се налага да качвам (и да слизам) по над сто стъпала по няколко пъти на ден. Съвсем, ама наистина съвсем не ми се нрави да мъкна торбите с пазара по стълбите.

Но си има и неща, които компенсират подобна „голгота“. Пуфтя си аз нагоре и проклинам и зеле и праз, и ябълки, и всички здравословни плодове и зеленчуци, но в същото време чувам съседките, които коментират „виж го тоя Жоро, като младеж тича по стълбите, а моят се е излегнал като тюфлек пред телевизора и само иска бира и пържени картофи“…

Елате ме вижте тогава. Изпъчвам гърди (глътвам, колкото мога шкембето) и като планинска коза взимам по две стъпала наведнъж. Като обявят ден за чистене – и на сняг, и на мазетата – пак аз съм най-напред. Знам си, че си докарвам беля на главата и, че на мъжкия комшулук хич не му се нрави пионерския (или по-точно пенсионерския) ми ентусиазъм, но какво да се прави като съм петимен за вниманието на знойни и не толкова съседки.

Не, не, не ме разбирайте погрешно. Държа си аз на жената и добре си се справяме двамата с „нещата“ в кревата. Ама и за чест и слава съм жаден. Стана дума за „нещата“ – и тук сянката на диабета ми е над главата. На младини, момите се оплакваха, че много съм искал и не съм знаел умора. Ама това беше доста отдавна.

Като ме диагностицираха за „захаросан“ и ми забраниха всичко сладко, изпаднах в шок. Изчетох де що намерих за диабета и най-страшна ми се видя прокобата за проблема с потентността. Викам си, че аз и без това ако остана, защо да ме има наоколо. Но „случих на доктор и останах човек“…

Мой набор, общопрактикуващ лекар, но бил по села и паланки, изцерил хиляди през годините, без професор и доцент пред името, но за мен си е академик на академиците. Та вика ми той: „99% от мъжете имат проблеми с „оная работа“, защото непрекъсното си мислят, че имат проблем. Ако поддържаш теглото, кръвното и захарта, ако се движиш редовно, ако се разтоварваш от стреса и си избиеш глупостите от главата, ще си имате с жена ти много хубави нощи, че и дни занапред“.

Лесно е да се каже. Не че имаше проблеми отначало, но с годините, нещата започнаха да стават все по-трудни. Жената и тя, чела книжки, слушала докторите, и се мъчи през цялото време да показва, че всичко е наред. От това само по-лошо става. Докато една сутрин не ме извади от леглото и не ме заведе при същия този мой личен лекар, дето се оказа, че е по-личен за нея.

И ми казва той (на всичкото отгоре пред нея): „Сега ще вземеш тази помпичка и тези рингове, ще си прочетеш инструкцията и ще си ги използваш, и да видиш, че всичко ще е наред“. Взех ги, използвах ги и всичко наистина беше наред. Ама, в същото време, не беше наред. Как може да ти е наред в леглото, когато трябва да си нахлузваш помпа и след това да си поставяш гумени рингове.

Наред или не, но допреди пет-шест години се възползвах от „вакуумната терапия за потентност“. До деня, когато същият този лекар – господ здраве да му дава – не ме извика по телефона в кабинета и не ми показа едно синкаво и ъгловато хапче. „Вземи го, вика ми, довечера и си готов.

Вяра в докторите имам аз голяма, а в този конкретен лекар се кълна. Но чак пък такава магия не можех да си представя. Оказа се, че синьото хапче Виагра си вършеше работата повече от добре. Вярно, трябваше да не забравя да го взема, да планирам след колко часа ще сме в леглото и да се надявам, че и на жена ми ще й се прииска, но покрай диабета човек се учи да смята и пресмята, да бъде дисциплиниран и да взима лекарства по график.

Разказах за Виагра на приятели, все мои набори. Отначало ме взеха на подбив – знаете ги тези мъжки приказки за „става“ и „не става“. Ама после, един по един, започнаха да се обаждат по телефона и едно такова потайно да казват „абе не може ли да се видим, ама само двамата, за по бира, че искам да те питам нещо“.

А то цялото питане беше за името на лекаря и за онова хапче: „Ама ти сериозно ли гарантираш, че работи? Ама винаги ли помага? Ама какво усещаш като го вземеш?“ Оказа се, че повечето „момчета“ на моите години, дори и съвсем без диабет, си имат своите проблеми в леглото, но просто не си признават и не коментират темата. Моята откровеност ги накарала да се замислят и дори – представяте ли си колко страшно – да говорят с жените си по темата.

Пращам аз всички при моя лекар, а той се смее „Ще оправите продажбите на Пфайзер вие. Толкова мераклии вече ми прати“. Но човекът си свърши работата, предписа на всеки подходящи дози, според годинките и кръвното, провери им сърцата и всичко останало и ги предупреди да не опитват креватни маратони, за да не се гътнат от инфаркт.

Интересно нещо се получи след това. Приятели сме от години с всички тези семейства. Събираме се на вечери и на екскурзии ходим заедно дори, но никога не бяхме повдигали „онази“ тема. Вярно, като сме само мъжете, коментираме „балкона“ на обща позната или хубавите й крака, но пред жените сме целомъдрени като монаси.

Оказа се, че съветът на моя лекар към всички бил да се говори за секса, да не се затваря човек вътре в себе си, особено когато има проблеми. Помогна и синьото хапче, защото и жените започнаха да споделят, че „моят май се е подмладил, пак е станал мераклия“.

Започнаха да стават и други странни неща. Приятели, които ходеха и до будката за вестници с кола, внезапно взеха да ми се обаждат и да питат могат ли да се присъединят към „покоряването на Витоша“ в неделя. После пишман ставаха, като ги опъвах нагоре по баира, но след пет-шест туристически уикенда, свикнаха и се справяха дори по-добре и от мен.

Докторът бил „предписал“ на всичките движение, като универсално лекарство за подмладяване, което помага за потентността, смъква шкембето, оправя самочувствието и настроението. Интересното е, че някои дори спряха да взимат Виаграта, защото нямало повече нужда от нея.

Бяхте ми се „скарали“, че препоръчвам разреждането на бялото вино с вода, особено през горещите летни дни, за да се пие по-малко. Да, ама приятелите вече навикнаха на тази рецепта и дори питат къде е газираната вода. А като сме в планината и като е студено, сме се договорили да пием по половин чаша червено, но само след като стигнем до хижата и отдъхнем след ходенето.

В хижите пием и чай (моят е без захар) и хапваме по малко бобена чорба (моята е без допълнително сол, но с доста оцет). Когато жената е на кеф, я карам да ми изпече и шрудел или тиквеник, с много канела и счукани орехи, но с подсладител вместо захар. Интересното е, че всички хапват от него с кеф и я хвалят каква е майсторка, а аз никога не издавам, че сладостта е изкуствена…

Като ходим на екскурзии, винаги мъкна в раницата някоя и друга ябълка, една-две филийки хляб и шише с плодов сок (100% натурален). Е, имам и няколко бучки захар, разбира се, за да съм подготвен при хипогликемия и да не изкарвам акъла на хората дето не знаят, че съм диабетик.

И още един съвет от патил човек. Няма много полза от простора и природата, ако човек го стяга чепика. За ходене и в парка, и в планината, и особено за спортуване, винаги избирайте подходящи обувки. Не е нужно да са скъпи или модерни. Може и старички да са. Но важното е да не стягат, да не правят мазоли, да не протриват краката. И трябва да свикнете да си проверявате стъпалата редовно – за рани и мазоли.

Аз нося само памучни (хавлиени) чорапи. Зимата слагам върху тях един чифт вълнени. На гърба си винаги имам памучни фланелки или ризи и върху тях само памучни или вълнени пуловери. Намерил съм си яке, на което мога да свалям ръкавите и го нося със себе си в планината и зиме и лете. Ръкавиците ми са поизносени, но топлят и съхнат бързо, което е най-важното. Плетена вълнена шапка нахлупвам на главата, а през лятото нося кепе с козирка – раздават ги много фирми без пари.

Ходенето в планината с приятели не става толкова често, колкото ми се иска на мен – все още ги домързява да идват с нас редовно. Но напоследък няколко набори започнаха да ме канят на техните „спортувания“. Първо опитахме по малко тенис в парка. Не е лесно да уцелиш пустата топка. Шкембето ми (дори и след цялото ми старателно отслабване) все още ме тегли в противоположна посока на краката, минаващите наблизо младежи се подхилкват, но играем тенис, като онези богати пенсионери във Флорида, дето ги показват по телевизията.

Не ме разбирайте погрешно, правим го веднъж-дваж в месеца, но е интересно и различно, а и звучи чудесно, като заявя в компания, че в понеделник съм на тенис. Само дето не си признавам, че за нас е ранният сутрешен час, когато никой от младите не ходи.

Може и да ми се смеете, но това лято с приятели опитахме да играем и федербал (бадминтон) и тенис на маса, и дори да похвърляме топка в баскетболния кош в двора на училището. Да си призная правичката, нито едно от трите не ни се услади много. Но пък открихме забавлението, което се понрави на всички – взимането на гребна лодка на Панчаревското езеро или на язовир Искър и опитите да ловим риба.

Риба така и не хващаме, но сутрините през седмицата ни дават лодките много евтино и дори се състезаваме с тях. „Одъртяхте, а акълът ви не дойде“, е очакваният коментар на жените ни, но защо пък да не се позабавляваме. А напоследък и те започнаха да идват – да тежели в лодките. И като имаш и булката на борда, естествено, че гребеш с удвоени усилия.

През зимата поне няколко пъти се опитваме да се качим на ски. Тия алпийските не са ми по вкуса, а и по джоба. Но от приятел взимам ските му за бягане (писалките), защото се карат по равното. Трябва да ви кажа, че свалям по половин килограм всеки път като си сложа тези тънки дъски на краката и излезна на студа с тях.

Най-хубавото естествено, идва след спортуването, колкото и забавно да е то. Да се прибереш в къщи уморен и изгладнял, но доволен, че имаш прекрасното извинение да похапнеш с по-малко притеснение за килограмите. Обикновено пия и малко сок от компот, който е правен без допълнителна захар, правя си гигантска чиния със салата – от каквото има за сезона в магазина или на пазарчето и си похапвам сирене (ама краве) и кашкавал (ама Витоша), че били с по-малко животински мазнини от овчето и Балканския, а и цените им са по-пенсионерски.

Бях ви споменал, че дори заспивам пред телевизора след спортен ден. Но движението помага и за други неща. Да, да, да си дойдем на темата за другите неща. През последната година същият този мой личен лекар ми предписа ново лекарство за добро представяне в леглото.

Казва се Левитра, което означавало жизнен. Казвам ви, истински „полов аспирин“ е това нещо. Докторът заръча да не прекалявам и да не се изкушавам да проверя какво ще постигна, ако се натъпча с две таблетки наведнъж.

Жената пък пита какво е това дето гълтам. Няма как, обяснявам й. А тя веднага започва „и да не ти дойде на ум някоя щуротия, като си се подсилил така!“. Хич даже време не ми остава за щуротии, но се чувствам много добре, особено като слушам оплаквания на шкембелии приятели, които от години са забравили за секса, но продължават да се тъпчат със „свинско и винско“ и да не се движат.

Оказа се, че на стари години спорт и секс са си много свързани неща. Колкото повече се движиш навън, толкова по-добър си в „движението“ в леглото. И поне аз не зная за по-добър стимул за спортуване, колкото и тежичко да е понякога усилието, от убеждението, че упражненията помагат на секса.

Георги НИКОЛОВ

Бележка на редактора: В юлския брой на нашия/ваш вестник Георги разказва надълго и нашироко за любовта си към салатите и към други „зелениши“. А в септемврийския ни брой той си признава всичко за скарите с пиле, риба и агнешко месо и за похапването по Коледа и Великден. През октомври Георги описва терапията „сняг-боровинки-куче“ и как тя му помага да няма проблеми с диабета. Можете да намерите юлския, септемврийския и октомврийския ни броеве на нашата уеб страница www.protos.bg/ClubD или във вашата диабетна организация, тъй като редовно изпращаме безплатни вестници до всички тях в цяла България.