ФУТБОЛНАТА ЛЕГЕНДА ГАРИ МАБЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПОБЕЖДАВА ДИАБЕТА



01/02/2005

Капитан на Тотнъм Хотспърс, с 18 мача в националния отбор на Англия, собственик на спортна консултантска фирма, баща на две дъщери, „спортен посланик на добра воля“ – освен всичко това футболната легенда Гари Мабът живее от 27 години с диабета.

„Кой казва, че хората със захарна болест са различни,“ пита футболната звезда. „На мен ми откриха диабета, когато бях на 18, но това не ми попречи да спечеля Купата на Англия с Тотенхам. Отказах се от футбола през 1998 на 37 години, но само защото имах тежка травма на коляното. Иначе щях да играя още няколко години“.

Сигурно мнозина от по-старото поколение помнят Гари на терена. Но малцина може би знаят, че след отказването си от активния спорт, той пътува по всички краища на света – Южна Африка, Лесото, Ботсуана, Русия, Китай и Иран, за да промотира футбола и да помага на тези страни да подготвят млади таланти.

Гари дори отиде до Афганистан, докато боевете там продължаваха преди две години, за да прикани младите в разкъсваната от конфликти страна да се „сражават“ само на футболното игрище.

Чувствал ли се е различен и пречела ли му е захарната болест, са най-често задаваните въпроси на Гари, който сега е и вицепрезидент на Диабетната асоциация на Великобритания.

„Не, но е досадна работа. Мразех инжекциите, но бързо свикнах с тях,“ отговаря Гари. „Трябваше да наема специална секретарка, когато започнах да играя в Тотнъм. И аз като другите футболисти получавах писма от почитатели и почитателки, но в допълнение пристигаха още два пъти по толкова от „колеги диабетици“ и най-вече от хора току що диагностицирани със захарна болест“.

„Винаги съм се притеснявал от възможните усложнения на диабета, но и винаги съм бил много позитивен човек,“ заявява Гари. „Бих искал отново и отново да кажа на младите хора с диабет да не се чувстват и държат различно. Не се оставяйте да бъдете управлявани от захарната болест – управлявайте я вие!“

Интересното е, че Гари не само не обвинява диабета за проблеми по време на спортната си кариера, но твърди, че му е „помогнал“. Дисциплината, изискваща се при всекидневния контрол на кръвната глюкоза, редовното и навременно поставяне на инжекции, грижата за краката (една свръхзадача за професионален футболист) са му помогнали да бъде стриктен в тренировките и изпълнителен при подготовката, което според него е продължило кариерата му.

„Внимавайки какво ям и пия заради диабета, ми помогна да избегна алкохолните излишъци, които унищожиха кариерата на много големи футболисти,“ смята Гари. „От 1998 година досега съм напълнял с около шест килограма, но това е защото нямам много свободно време да се упражнявам.“

Но дори и без достатъчно време Гари изминава на колелото си 100 км всяка седмица и не пропуска да поиграе отново футбол.

Гари се задомил едва преди осем години. Жена му Кати е от Южна Африка и това е едно от обясненията защо често пътуванията му са до Черния континент. „Чудесно е да имаш семейство, което да те подкрепя, но човек винаги трябва да разчита на първо място на себе си,“ казва Гари.

„Имам две чудесни дъщери и много се надявам те да не се налага да живеят с диабета. Но ако това се случи, те – както и всички други – трябва да се научат да се справят с него.“

Гари е един от тези, които са научили урока си добре. Когато откриват диабета му през 1978 година трима различни лекари го съветват да се откаже от спорта. Но той упорства. И намира четвърти доктор, който му заявява, че няма проблем да продължи да бъде футболист, но трябва да се научи да управлява диабета и да го съвместява с тренировките и мачовете.

„Естествено, послушах лекаря, който ми каза да продължа да играя,“ доволен е и досега Гари.