Европейският парламент се заема със стратегия за контрол на диабета


vd 01/12/2004

До края на следващата година да се изработи обща рамка на европейска стратегия за профилактика, диагностициране и контрол на диабета, настояват медици, здравни министри и общественици пред Съвета на Европа, съобщи сър Майкъл Хърст – председател на британската диабетна асоциация, която е най-старата подобна организация в Европа (www.diabetes.uk). Новината бе обявена по време на медиен семинар, организиран от фармацевтичната компания „Санофи-Авентис“ във Франкфурт в навечерието на тазгодишния Световен диабетен ден.

В момента от всичките 25 членуващи в Европейския съюз (ЕС) държави едва 12 имат национални програми за борба с диабета, припомни сър Майкъл, който е баща на дете с диабет и поради това познава нерешените страни на проблема. Той е убеден, че преди всичко е необходима политическа воля и лобиране за подобряване на управлението на захарната болест. За изработването на документа ще бъде потърсена подкрепата на европейския офис на Международната диабетна федерация (www.idf.org), както и на Европейската комисия.

На 2 юни 2004 г., по време на заседанието на Съвета на здравните министри от ЕС, първият значителен политически успех на ирландското председателство, бе свързан с диабетиците. Здравните министри от страните членки на съюза, бяха информирани от ирландския си колега Майкъл Мартин за необходимостта от създаването на европейска стратегия за превенция на захарната болест, подобна на вече съществуващите за рака и сърдечносъдовите заболявания.

Междувременно депутатите от Европейския парламент отчитат сложността на създаването на единна рамка на стратегията, с оглед на различната култура, икономическото развитие и начина на живот на хората в отделните държави, както и различните възможности за диагностициране и лечение на заболяването.

Те обаче са категорични, че координацията на усилията ще доведе до намаляване на разходите за болните от диабет във всяка от европейските страни. Само една обща стратегия ще направи достъпен поне най-необходимия пакет от медицински услуги в по-слабо развитите европейски страни, смята д-р Рафаел Беноа от Световната здравна организация (www.who.org), който се занимава с проблемите на незаразните болести.

Между 5% до 10% от общия здравен бюджет на всяка развита държава отива за лечение на диабет и неговите усложнения. Хронично прогресиращото заболяване засяга над 7% от населението на планетата, като само половината от всичките „сладки хора“ са диагностицирани. Останалите не знаят, че имат това сложно нарушение в обмяната, което увеличава риска им от сърдечносъдови заболявания.

Захарната болест е четвърта причина за смъртност в Европа и в останалите развити държави. Всяка година тя отнема живота на близо четири милиона хора на планетата. Жертвите й през 2003 година са били повече от тези на СПИН. Над 60 милиона души на стария континент в момента са диабетици, като до 2025 година един от пет европейци ще страда от захарна болест.

Подобряване на контрола на заболяването чрез редовно изследване (на всеки три месеца) на A1c при хората с диабет е една от идеите, които ще залегнат и в бъдещата европейска стратегия.

И медици, и общественици настояват за това с аргумента, че медицинските разходи за пациенти с A1c под 7 % (около 6.5%) са по-ниски в сравнение с лошо контролираните случаи.

Проучвания показаха, че по-високите нива A1c се отразяват директно върху увеличаването на здравните разходи.

Тези цифри показват, че диабетик, който поддържа ниво на A1c под или около 7% (добър контрол на кръвната глюкоза) струва на здравеопазването 2.5 пъти по-малко пари, отколкото негов събрат по съдба с А1с около 9% (лош контрол). Защо? Защото лошият контрол на кръвната глюкоза увеличава честотата на диабетните усложнения, които налагат високоспециализирана медицинска помощ, по-чест и по-продължителен болничен престой, скъпи диагностични и лечебни процедури.

Всяко намаляване на стойността на А1с с 1% води до:

– понижаване с 35% на честотата на усложненията, водещи до слепота, усложнения на нервите и ампутации

– редукция с 25% на свързаната с диабета смъртност

Препоръчваните стойности на А1с се поддържат с диета, редовно физическо движение, таблетки за намаляване на кръвната глюкоза и инсулин, когато таблетките не са достатъчно ефективни, за да постигнат целите за контрол.

За да подобрят здравните си резултати и да опазят съдовото си здраве, хората с диабет тип 2 трябва да контролират своето тегло, както и нивата на холестерола, артериалното налягане и А1с.

А1с се измерва в кръвта и това изследване предлага обективна информация за средната стойност на кръвната глюкоза (средна гликемия – СГ), която е била поддържана през последните два до три месеца.

За целта може да се използва следната формула: (A1c х 33.3 – 86)/18= СГ в ммол/л през последните 3 месеца

Например, ако измерването на А1с показва стойност 8%, то лесно можем да изчислим, че през последните три месеца е била поддържана средна стойност на кръвната глюкоза 10 ммол/л – лош диабетен контрол, който налага незабавна промяна в лечението!

Промяната на A1c с 1% (например от 7% на 8%) отговаря на количествена промяна в СРЕДНАТА КРЪВНА ГЛЮКОЗА през последните три месеца с приблизително 1.6-2 ммол/л.

Какво трябва да знаем за А1с?

А1с при хората без диабет е от 4% до 6%** (недиабетни граници).

Тъй като не всички лаборатории работят по единна (стандартизирана) методика за изследване на А1с, то попитайте какви са недиабетните стойности в използваната от вас лаборатория.

А1с под 7% (около 6.5%) показва добър до умерено добър контрол при хората със захарна болест (зелено-жълта зона по отношение на риска от съдови усложнения). При А1с над 7% не се препоръчва забременяване поради повишения риск от увреждания на плода.

Малките деца (под 7 години), възрастните хора и случаите с тежки хипогликемии поради намален усет за тяхното улавяне имат различни нужди от горепосочените. При тях трябва да се избягват хипогликемиите, затова се препоръчват малко по-високи стойности на А1с. Уточнете с вашите лекари желаните безопасни граници, в които трябва да поддържате А1с във вашия конкретен случай!

Зоната над 6.5% до 7.5% е гранична (жълта по отношение на риска от съдови усложнения).

А1с над 7.5% показва лош контрол (жълта към червена зона) и налага промяна в прилаганата терапия поради повишения риск от усложнения на малките съдове.

A1c 8% и нагоре е червена зона по отношение на риска от диабетни усложнения и трябва веднага да се предприемат мерки за излизането ни от нея!

Целта на лечението при диабет е да се постигне и поддържа добър гликемичен контрол (нива на кръвната глюкоза почти близки до недиабетните стойности), без това да води до увеличен риск от хипогликемични инциденти.

За да управляваме захарна болест, е необходимо така да нагодим лечебния режим, че той ефективно да постига поставените цели за контрол на кръвната глюкоза. Оценката дали се справяме със задачата се прави на базата за измерените стойности на кръвната глюкоза при домашния самоконтрол.

Самоконтролът на кръвната глюкоза е единствения ефективен начин да разберем колко е нивото на кръвната ни глюкоза в момента на нейното измерване. По този начин ние се ориентираме за нуждата си от инсулин на дневна база. Но, наред с това имаме нужда и от по-детайлна картина на дългосрочната ефективност на използваната от нас терапия.

Тази картина ни осигурява редовното измерване на А1с на два до три месеца. То показва колко добре сме управлявали нивото на кръвната си глюкоза през целия този изминал период и помага на лекаря да вземе правилното решение за антидиабетната ни терапия в бъдеще.

А1с е изследване за преценка на ефекта на глюкозата върху червен пигмент, носен от нашите червени кръвни телца и наречен хемоглобин А.

По време на изминалия тримесечен период, глюкозата в кръвта навлиза в червените кръвни телца и се свързва (закачва се трайно) за хемоглобина в тях (гликира го). Колкото един човек с диабет е имал повече молекули с глюкоза в кръвта си през този период от време, толкова повече от неговия хемоглобин е гликиран.

Нормално, при хората без диабет само от 4 до 6% от хемоглобина е гликиран (свързан e с глюкоза). При диабетиците, ако са поддържали трайно високи нива на кръвна глюкоза, гликираният хемоглобин може да достигне дори и 10%. Лош резултат, който трябва да се промени!

Изследването на А1с показва колко хемоглобин е бил гликиран по време на живота на червените кръвни телца (около три месеца). Това изследване дава точна картина за това колко средно глюкоза сме поддържали в кръвта си за този период от време.

Хората с диабет, които не са контролирани добре и поддържат ниво на А1с над 7% (и особено над 7.5%!) имат повишен риск от хронични усложнения на малките съдове на очите, бъбреците и нервите. Поддържането на А1с под 8% и всяко намаляване на неговото ниво с 1% например от 8% на 7% понижава риска от появата на усложнения с 35%.

Съвременните препоръки:

При всеки човек с новодиагностициран диабет задължително трябва да се направи изследване на А1с и след това да се провеждат контролни измервания – поне два пъти годишно и по-често (на всеки два-три месеца), ако целите за контрол на кръвната глюкоза не са постигнати или ако се правят промени в терапията.

* А1с е равнозначен термин на хемоглобин А1с или съкратено HbA1c

HbA1 се състои от три фракции – A1a, A1b, A1c. A1c е най-голямата фракция от трите и представлява 80% от целия HbA1.

Според избрания аналитичен метод се изследва целият HbA1 или само неговата най-голяма фракция – HbA1c (А1с).

Стойностите на A1 и A1c се намират в тясна зависимост и са еднакво информативни. Измерването на нивото на A1c се използва като ретроспективен (назад във времето) показател за средната гликемия (СГ), която е била поддържана през предишните три месеца.

**DCCT (Diabetes Control and Complications Trial) – стандартизиран лабораторен метод