„Клиника професор Коеви“ във Варна: ПРОФИЛАКТИКАТА НА БЪДЕЩЕТО



01/11/2004

„Диабетици тип 4“, според Международната диабетна федерация, са всички лекари - общопрактикуващи и специалисти, медицински сестри, диетолози, психолози..., които се грижат за здравето на хората с диабет тип 1 и тип 2.

Това са медицинските професионалисти, които помагат на сладките хора всеки ден, живеят с тревогите и горчивите страни на захарната болест, но и с човешките радости и благодарност.

С една дългогодишна семейна двойка „диабет тип 4“ разговаряме в този и в следващия брой на нашия/ваш Клуб Д.

Семейство професор Коеви – дългогодишна семейна любов, дългогодишна семейна специализация и академична надпревара, ендокринологичен семеен тандем, посветил любов, грижи, висок професионализъм и непримиримо чувство за лекарски дълг на голямото диабетно семейство в България...

Съвременно лечение

- Професор Коев, моля, разкажете за „Клиника професор Коеви“ и в кои области е профилирано това уникално здравно заведение?

- Нашата клиника е частен медицински център. Водещите фигури в него сме двама професори – Лидия и Драгомир Коеви, които всъщност са половината от професорите по ендокринология в България. Екипът ни включва ендокринолози, хирурзи, невролог, кардиолог и нутриционист.

Това е специализиран екип, който обхваща многостранно проблемите на ендокринно болните, профилиран медицински център за хора с ендокринни и обменни заболявания.

Основните направления, върху които работим, са захарният диабет и свързаните с него метаболитен синдром и затлъстяването, като обменни нарушения. Към това се прибавят щитовидните заболявания в най-широката им гама – обикновени гуши, възли на щитовидната жлеза, повишена и понижена секреция на щитовидната жлеза.

Следващата група болести, в които сме специализирани, са остеопорозата като значимо социално заболяване, което е често срещано, особено при жените, и към това добавяме и нарушенията в гонадната функция. Това са ендокринни заболявания, които произхождат от нарушения в секрецията на яйчника и секрецията на тестиса. Спокойно мога да кажа, че всичко това включва цялата ендокринно обменна патология.

- Кои са основните ви пациенти?

- Хора най-вече от Източна България. Клиниката е най-лесно достъпна за болните от Варна и Варненска област. Освен това имаме пациенти от близките области – Русе, Силистра, Добрич, Шумен, Търговище, Бургас. Напоследък при нас идват пациенти и от по-далечни места – Ямбол, Сливен. Накратко, източната част на страната е контингентът, който най-често постъпва за консултации и лечение при нас.

- Сигурно сте създали добри условия за това?

- Смятам, че условията при които работим са наистина добри. Постарахме се да обзаведем като интериор и като площ достатъчно място за активна професионална дейност.

Разполагаме с просторна чакалня, с три лекарски кабинета, с манипулационна, където се правят някои изследвания. Разполагаме също с ехографски апарат от последно поколение, имаме остеометър и електрокардиограф, доплеров апарат за измерване на кръвоснабдяването на крайниците, както и компютърен апарат, с който се изследват обменните процеси и се определя обмяната на веществата и количеството мастна тъкан в организма.

Имаме материалната и техническа база, необходима за съвременна клиника. Наред с това, при нас се извършват и всички хормонални и биохимични изследвания. Можем да изследваме и пълен липиден профил.

Хирурзите, които работят при нас не правят операции, те са консултанти. Съвместно с тях определяме нашето терапевтично поведение – за консервативно или за оперативно лечение, в какъв обем, как да бъде извършена операцията в съответното хирургическо отделение или клиника, било на университетската болница – най-често, или в окръжната болница.

- По-лесно ли се работи в частна и семейна клиника, отколкото в голяма болница? Кои са основните ви пациенти?

- Всяко здравно звено си има своите особености, своите плюсове и минуси. В частния център, разбира се, попадат хора, които са по-платежоспособни, защото там всяка услуга, всяко изследване се заплащат.

Така че центърът не би могъл да бъде абсолютно масов, за твърде много хора. Но това от друга страна води до селектиране на болните при нас. Идват онези, които имат нерешени проблеми от лекарите, които са свързани със здравната каса.

Хората обикновено търсят своите лични лекари, а чрез тях и ендокринолозите, които имат договори с касата. Но там, където техните проблеми не могат да се разрешат, там, където има съмнения, където има колебания в диагнозите или в лечението, хората търсят по-висше ниво, идват при по-квалифицираните и по-изтъкнатите специалисти, за да им помогнат.

Ето защо при нас обикновено идват хора със специфични и неразрешени от общата ендокринологична мрежа проблеми.

- Колко души лекари и други здравни специалисти работят в клиниката, колко пациенти консултирате дневно?

- В екипа на клиниката, освен двамата професори, са още ендокринолозите доц. д-р Хрипсиме Бохчелян, д-р Мария Петрова, д-р Таня Ковачева, д-р Футина Деведжиева и д-р Николай Райков, хирурзите д-р Стефан Корновски и проф. д-р Енчо Калчев, невролозите д-р Пресиян Дюкмеджиев и д-р Веселка Николова, нутриционистът (специалист по хранене) д-р Лили Грудева и медицинските сестри Любка Радушева и Мариела Георгиева.

Колкото до броя на пациентите, той е различен. Аз съм в клиниката три или четири пъти в седмицата от 9 до 13 часа, през което време преглеждам десетина пациенти. Проф. Коева е по-затруднена, защото работи и в клиниката по ендокринология на университетската болница „Света Марина“, което не й дава възможност да бъде в нашата клиниката всеки ден. Редуваме се по специален график сутрин или след обяд.

- Плановете ви за бъдещето?

- Намеренията ни са да разширяваме дейността си, като привлечем като консултанти и колеги с други специалности. Основното е да направим скрининг на застрашените хора – тези, които имат фамилна обремененост с диабет и други рискови фактори, кръвните роднини на диабетици, да проведем изследване на глюкозния толеранс, за да проверим дали те са с възможност да развият захарна болест, дали имат преддиабет, тоест да поставим ранна диагноза преди още да се е развило заболяването.

Назначаването на съответния терапевтичен режим и диета на този ранен етап води до превенция на заболяването, до отлагане на появата на захарния диабет – ранните мерки предотвратяват появата на диабета.

В нашия център направихме научно проучване за лечение на болни със затлъстяване и нарушена гликемия на гладно: кръвна глюкоза между горната граница на нормата и границата за поставяне на диагнозата диабет от 6-7 милимола на литър – това са хора, които са готови да развият диабет.

С ранно лечение с метформин и при подходящ диетичен режим, за около три месеца успяхме, както да намалим теглото на тези хора, така и да нормализираме напълно кръвната им глюкоза, което означава, че ние предотвратяваме бъдещото развитие на захарния диабет при тях. Точно в тази насока на превенция на заболяването са и нашите планове за бъдещето.

- Как оценявате моментното състояние на здравните грижи за диабетиците у нас?

- Съществуващата здравна система не осигурява в момента подходящи и достатъчно качествени здравни грижи за пациентите.

Ето какво имам предвид. Лекарите, които лекуват захарен диабет са ощетени, тъй като касата не заплаща адекватно техния труд. Плаща се за първия преглед и се плаща съвсем малко за вторичните прегледи.

Един болен, който е диспансеризиран, може да има нужда от много прегледи всеки месец, и по два пъти на месец да ходи при своя личен лекар, но за тези допълнителни прегледи лекарят не получава възнаграждение.

Той получава някакъв минимум, който бих определил по-скоро като подаяние, отколкото като заплащане на положения труд. И затова лекарите започват да преглеждат своите пациенти отгоре-отгоре, повърхностно.

За да наваксат, те са принудени да увеличават бройката на обслужените от тях болни, защото парите, които получават трябва да бъдат от количеството първични прегледи, а не от грижите, които са положени за конкретния болен. И това естествено води до увеличаване на количеството за сметка на качеството.

Второто нещо, трябва да го кажа, е непълноценната реимбурсация. Тя води до това, че една голяма част от болните са принудени да се лекуват не с най-подходящите за тях лекарства, а с най-евтините медикаменти. И онези лекарства, които по една или друга причина трябва да се доплащат остават на заден план.

Трето. Абсолютна недомислица на здравната каса е когато болният се лекува с инсулин той да се реимбурсира стопроцентово, но ако човек е на комбинирано лечение с инсулин и перорални медикаменти, таблетките въобще не се реимбурсират.

И болният с диабет тип 2 на инсулиново лечение, поради финансова принуда, трябва да се лекува само с инсулин. А много от тези болни имат наднормено тегло, много от тях трябва да се лекуват с по-малки дози инсулин, като едновременно с това вземат лекарства, които намаляват инсулиновата резистентност, каквото е метформин.

Той обаче – Сиофор или Метфогамма, или друг перорален препарат, се заплаща и затова болните не го използват. Това води до увеличаване на дозата на инжектирания инсулин. С това обаче диабетът не се овладява, защото има инсулинова резистентност. Не можем да я намалим с увеличаване на дозата инсулин. Това може да стане ако използваме лекарство, което намалява инсулиновата резистентност.

Казал съм им сто пъти на чиновниците от касата: вие си увеличавате разходите, защото този инсулин струва много по-скъпо от таблетките. Ние сме имали пациенти, които са на 100-120 единици инсулин дневно. Като прибавим метформин, те намаляват на 40-50 единици.

Това означава 50% по-малко разходи на самата каса за заплащане на този инсулин, а и болният е по-добре. Това е много сериозен въпрос, който не е решен и досега.

Другият проблем е, че болните получават недостатъчно тестлентички за самоконтрол на захарния диабет. Вярно е, че за децата и за бременните се дават повече, отколкото за останалите пациенти, между които има много млади хора.

Нима жена, която трябва да забременее и иска това, има нужда от по-рядко изследване на кръвната си глюкоза от тази, която вече е забременяла? Та нали целта е една и съща, да се роди здраво бебе. А това ще стане само при максимално добър контрол на диабета. А при жената, която зачене при висока гликемия със съответните нарушения в обмяната, естествено, че и рискът за бебето става по-голям.

Ето защо трябва да се реши въпросът за хората в детеродна възраст – жените особено, на които трябва да се дават повече тест-лентички. И на младите хора с диабет тип 1, където има и лабилни форми с рязко покачване и снижаване на кръвната глюкоза, на всички, да кажем под 40 години, трябва да се дават поне двойно повече лентички, отколкото сега се отпускат от здравната каса.

В ИМЕТО НА ПАЦИЕНТА

- Проф Коева, бихте ли споделили с нашите читатели как се роди идеята за създаването на „семейна“ клиника, профилирана в „семейна“ ендокринологична специалност?

- Клиниката беше създадена на 1 март 2002 година. Идеята ни беше да помогнем на нашите пациенти с всичко онова, което двамата сме градили и сме учили години наред. Медицината е наука, която се учи цял живот и ако спре човек на едно ниво, той не може да бъде добър лекар.

Аз съм облагодетелствана от съдбата, защото и двамата с моя съпруг сме специалисти в една и съща област на медицината - ендокринологията. Имахме, разбира се и неудобството от това да нямаме възможността да работим заедно – той беше 18 години в София, като водещ диабетолог в страната, а аз по същото време бях във Варна, ръководител на клиника по ендокринология.

Ето, че най-после в „Клиника професор Коеви“ ние двамата имаме възможност да обединим усилията и опита си, които трупаме от години и които продължаваме да събираме ден след ден.

Наред с нашата всекидневна работа с пациентите, ние не пропускаме международни научни срещи, които се отнасят преди всичко до диабета, но също така и до диабета и артериалната хипертония, диабета и липидите, диабета и неговите усложнения... Следим новостите в нашата област на медицината, за да можем да ги приложим при пациентите ни.

- Може би е дошло времето да ни кажете какво е направила проф. Лидия Коева досега и което ще продължи в семейната клиника?

- Не искам да звучи пресилено, но изглежда наистина е дошло време за равносметка. Първият дневен стационар за диабетици на територията на работническа болница във Варна е създаден от мен; първият телефон на диабетика във Варна – също.

Когато има нещо тревожно в определени часове, когато диабетикът иска да се посъветва, той звъни на този телефон, на който има човек, който да му отговори.

Създала съм интензивното диабетно отделение в клиниката по ендокринология; първия диабетен център за лечение на диабетното стъпало във Варна преди седем години – също; както и първия клуб на диабетика в Добрич.

Особено горда съм с първата диабетна асоциация в страната, която бе регистрирана като организация с идеална цел и помагаше на болните в онова време, когато нямаше какво да се яде и всичко беше с купони. Няма нужда да говоря в подробности за хората с диабет тип 1, тип 2 и тип 4, които съм обучила...

Казвам тези неща, защото „диабетиците тип 4“, които идват след мен, трябва да продължат по този път. Разбира се, една голяма част от постигнатото ние се стремим да съхраним и да продължим и в нашата клиника.

- Бихте ли ни разказала как протича един преглед при Вас?

- Прегледът на диабетика тип 1 и тип 2 не означава изписване на рецепта. Прегледът на диабетика преди всичко означава разговор с него. Да се влезе в контакт с хората, за да си кажат дори и тежненията, които има в семейството си. Удовлетворена съм, когато на края на разговора пациентът ми каже: „ сега се чувствам по-добре“...

По време на прегледа ... задаваме въпроси и „виждаме отговорите“ - например има ли отоци по долните крайници. Ако кръвното налягане при младите диабетици е повишено, веднага взимаме мерки. Изследваме и урина за белтък. Стремим се към по-ранна диагноза на бъбречните усложнения.

Няколко думи за диабетната ретинопатия. Сътрудничим си чудесно с офталмолозите. Нашата клиника работи в тясно взаимодествие с очната клиника „Света Петка“, ръководена от доц. д-р Тошо Митов. Не е имало пациент, който да изпратим и веднага да не бъде видян от него. (За един практичен съвет на доц. Митов ще разкажам в следващия брой).

Друго, с което можем да помогнем, е диабетната невропатия. За да се ориентираме за нея, трябва да питаме има ли изтръпване на долните крайници, има ли чувство на студ, има ли нощно изтръпване и мравучкане (които могат да се дължат и на друго, разбира се), има ли нощни болки, има ли добра чувствителност на стъпалата (което е много важен белег!).

При студени крайници диабетикът си слага топла електрическа възглавничка. Това е добре, защото тя не може да доведе до изгаряния. Но някои хора, които нямат електрическа възглавничка, или не се сещат да увият в кърпа шише с гореща вода, използват нагорещена тухла, ютия, или поставят краката си върху радиаторите. Така стават едни от най-тежките изгаряния, защото болният не чувства, че краката му изгарят – те са обезчувствени от диабетната невропатия.

Много често при нас сме виждали диабетици, които имат забито габърче в крака си и такива, които като си свалят обувката от нея пада камъче, които не е усетено. Но независимо дали има или няма оплаквания, прегледът ни включва проверка на чувствителността на краката, което е много просто изследване.

Малко памук се навива на фитилче и се проверява по стъпалата дали се усеща допирът му или не. Ако си го правиш сам и няма чувствителност, трябва да отидеш при лекар. Лекарят трябва да направи същото нещо по време на прегледа, после с ухото на една игличка внимателно да провери има ли чувствителност или не.

Проверяваме и вибрационния усет – прави се с камертон, който всички ендокринолози имат. Така се изследва вибрационната чувствителност, която обективизира наличието на диабетна невропатия.

При диабетната невропатия най-важно е лечението. Лечението, което ние отдавна прилагаме е и международно признато. Представяхме го миналата година във Франция - в Париж и в Сен Мало, в Англия, в Шотландия, в Унгария и у нас, разбира се.

Ние сме членове на европейската група по диабетно стъпало и диабетна невропатия - не сме ценени само в България, но си сътрудничим и с колеги от други европейските страни. В момента проф. Коев е член, а аз бях преди това, на европейската група по обучение за захарен диабет.

Лекуваме периферната невропатия с алфа-липоева киселина, известна с търговските имена Тиоктацид и Тиогамма. Нашата препоръка е: 10 дни вливания от ампулни форми във венозна система и след това поне три месеца да се прилага по една таблетка на ден през устата. После трябва да се направи почивка от 2-3 месеца и терапевтичният курс да се повтори. Диабетици и лекари, които считат, че лечението на диабетната невропатия продължава само 10-15 дни, просто трябва да забравят това си разбиране.

Диабетното стъпало – то не е резултат само на нарушения в нервите, а може да бъде в резултат на запушване или стесняване на кръвоносните съдове в резултат на атеросклероза.

Затова трябва да бъде питан пациентът, дали когато върви няма болка в прасците – той спира за малко, почива си, пак върви, пак спира, краката са студени. Пациентът трябва да бъде обучен да пипне пулсациите долу на стъпалата, въпреки че това вече е работа на лекаря. И затова диабетикът трябва да отиде на лекар.

Това нещо ние го правим при всеки пациент. Защото при установяване на отслабени пулсации на едното или на другото стъпало, болният може да се изпрати за ангиография в подходящо оборудван за целта център, какъвто има във Варна, да си направи навреме изследване на съдовете и да се спаси кракът.

Дългогодишният диабет може да засегне не само нервите на долните крайници, но и нервите, които командват вътрешните органи - сърцето, пикочния мехур, стомаха, червата и... еректилната функция. Това усложнение се нарича автономна невропатия и може да води до сърцебиене (аритмия), чести диарии или колики, проблеми с изпразването на пикочния мехур или незадържане на урина. Всичко това може да се изследва и при тези случаи има възможност да се помогне.

И стигаме до еректилната дисфункция. В моя 40-годишен опит рядко – може би само в случаите, когато пациентът има много силно изразени смущения и когато е на възраст, когато много тягостно му действа тази еректилна дисфункция - сам си я признава.

Моят настоятелен съвет е, ако диабетик има подобни проблеми, да ги сподели с лекар, а съветът ми към лекарите е да разпитват за еректилна дисфункция, защото обикновено пациентът се срамува да говори за това.

Като имаме предвид и феминизацията на диабетолозите и ендокринолозите, става още по-трудно сам диабетикът да заговори по темата. А трябва да бъде попитан, защото има възможности да му се помогне.

- Нека да променим малко темата – как оценявате моментното състояние на здравните грижи за диабетиците у нас?

- Не мога да сложа ниска оценка нито на общопрактикуващите лекари, нито на ендокринолозите. Но ендокринолозите са засипани с писмена работа. Така основният преглед се заменя с писане. И аз пиша. Всяко едно посещение на пациент при мен е минимум страница, написана за него, която му давам, за да послужи и на общопрактикуващия лекар и на ендокринолога.

И следва ходене по каси, където пациентите ги викат с и без нужда, за да им се дадат определени медикаменти или помощни средства на определена дата.

Касата не е въвела добър ред. Имам много забележки и за снабдяването с лекарства. Проблем с изписването на инсулин няма. Три фирми снабдяват българския пазар с инсулин. Проблеми има, когато инсулинът на дадена фирма липсва – не е добре да се заменя с друг, но това не е неспасяемо положение, не е критично.

Как стои въпросът с диабет тип 2 обаче? Там нещата са много неуредени и много трудни за болния човек. Голяма част от медикаментите трябва да се заплащат или доплащат, особено, ако става дума за комбинация от лекарства.

Тъй както 80% от диабетиците са с наднормено тегло, за мен стъпка номер едно в лечението им е метформин – казвам неговото фармакологично генерично название. Дали това ще бъде Сиофор или Метфогамма, дали ще бъде Глюкофаж, който започва да се внася сега, няма значение - говоря за метформин. В много случаи метформин се комбинира с розиглитазон, който доскоро беше безплатен, но сега също се доплаща.

Сулфонилурейните препарати масово се използват от диабетиците, които не са с наднормено тегло. Засега глибенкламид е безплатен. Но от тази група има чудесен препарат - Диапрел MR, който е доста оскъпен и Aмарил - трета генерация сулфонилуреен препарат, който също е доста скъп. В това отношение има лъч надежда – и това са българските фармацевтични компании. Актавис, например, пуска Нормодиаб, който е същият като Диапрел, но е много по-евтин.

По-евтините лекарства не са непременно по-слаби в действието си медикаменти, а често са напълно адекватни и могат да облекчат финансовите проблеми на пациентите.

Тук искам специално да се спра и на още един много важен въпрос. Голяма част от диабетиците тип 2 са лекувани с перорални средства в различни комбинации, но не могат да постигнат добър контрол на кръвната глюкоза. Затова преминават на инсулин.

И вижте парадокса, който съществува само в България – такова чудо другаде няма - касата дава избор на лечение или само с инсулин или само с перорални средства. Комбинирано лечение инсулин и перорални средства можеш да го прилагаш, но част от него остава за твоя сметка.

Това е чист анахронизъм, защото в България още през 1983 година аз и моите сътрудници сме го въвели в цялата страна така нареченото комбинирано лечение инсулин с перорални средства.

Но от касата казаха, че който иска комбинирано лечение ще трябва да плаща за едната му съставка. И понеже инсулинът е безплатен, диабетиците сами идват и казват „изпишете ми само инсулин“. Да, но човекът е с наднормено тегло и прилагайки инсулин неговите килограми се качват още... Този пациент би бил много по-добре да се лекува с един път инсулин дневно и с перорални средства.

Вие знаете ли с колко много се намаляват дневните нужди от инжекционен инсулин при диабетиците тип 2 – с 30 до 40 единици, ако той се комбинира с перорални средства? Но кой се възползва от това? Само хората, които имат пари. Инсулинът се плаща от касата, пероралните средства - от джоба на пациента. Ако пациентът не може да плаща за таблетки, то тогава касата плаща за повече инсулин.

Една инжекция в денонощието с бавнодействащ инсулин гларжин (Лантус), комбинирана с перорални таблетки през деня, и пациентът е в отлично състояние. Защо да не може да се прави това?

Миналата година на европейския и световен конгрес в Париж имахме интересен разговор с американски колега, професор по диабет. Стана дума, че в България не можем да прилагаме от известно време комбинирано лечение поради финансови проблеми на пациентите.

И той се стъписа: ама сериозно ли говорите? Човекът помисли, че си правим някаква шега. Затова казвам - това е анахронизъм, който не трябва да се допуска. Това е едно неправилно решение, което директно ощетява диабетиците (а и хората, които плащат здравни осигуровки).

Ето затова не мога да дам висока оценка на диабетните грижи в момента. Защото ние се върнахме назад... Няма нищо по-страшно от това да знаеш как, да знаеш с какво и да не можеш да приложиш съответното лечение, поради административно-финансови ограничения.

В следващия ни брой очаквайте „10-те Коеви заповеди“ за хората със захарна болест и техните семейства, както и практически професионални съвети от двамата професори към Министерството на здравеопазването и Здравната каса за подобряване на качеството на здравните грижи за пациентите с диабет, без това да изисква огромни ресурси и средства

Разговаря Михаил МИХАЙЛОВ

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПАЦИЕНТИ И КОЛЕГА

Таня Радева от Варна - домакиня: „ТУК ПОЛУЧИХ МНОГО ТОЧНА ДИАГНОЗА“

„За четвърти път посещавам клиниката. Имам начален стадий на захарен диабет. Много съм доволна, защото тук получих много точна диагноза. Опитах на няколко други места, посетих пет-шест други специалисти от Варна , но те ми поставяха една диагноза, започвах лечение при домашни условия, а излизаше нещо съвсем друго накрая.

Смятам да продължавам да посещавам клиниката, защото вече съм сигурна , че тук ще могат да ми помогнат. Най-голямо впечатление, освен приятната обстановка и любезността на хората, които ме посрещат, ми прави точността при прегледите и как проф. Коев контактува с пациентите“

Йорданка Георгиева от Шумен - агроном: „ЦАРИ РЕД И ДИСЦИПЛИНА“

„На 59 години съм и още работя. От четири годни посещавам клиниката на професор Коеви. Преди всичко съм доволна от прегледите. Те са обстойни и предразполагащи. Никога не съм се притеснявала да споделям с професор Коева и други здравни проблеми, които имам, или такива възникнали в процеса на лечението.

Тя е етичен и внимателен човек .Това е много важно за болния – за да открие, както се казва и душата си без притеснение, което в края на краищата помага и за поставянето на правилна диагноза и за лечението.

Разбирам, че не мога да се излекувам, защото болестта ми е в доста напреднал стадий, но ще продължавам да идвам в клиниката, за да могат специалистите тук да поддържат здравословното ми състояние на ниво, което да не пречи на работата ми като агроном и на живота ми като цяло.

Не бих могла да не отбележа, че ме впечетлява отношението към болните от посрещането до напускането на клиниката. В нея цари ред и дисциплина. Важно е, особенно за пациенти като мен, които идват отдалеч, че в уречения ден и час мога да се срещна с лекуващия лекар или с един от двамата професори, чиито имена носи клиниката“

Недялка Александрова от Бургас - помощник готвач: „ГОРЕЩО МИ ПРЕПОРЪЧАХА КЛИНИКАТА“

„Придружавам 25-годишната си дъщеря, която е с диабет. За пръв път посещаваме клиниката на професор Коеви. Горещо ми я препоръча колежка, която е била на лечение в клиниката и е останала много доволна.

Дъщеря ми, въпреки спазването на предписаните диети и редовното вземане на изписаните лекарства, продължава да пълнее и състоянието й непрекъснато се влошава. От 12-годишна я водя по лекари. Диагнозата й е ясна, но никой до сега не е определил откъде и как да започнем правилното лечение“

Д-р Мария Петрова - ендокринолог в клиниката: „УСЪВЪРШЕНСТВАМ СЕ ПРОФЕСИОНАЛНО“

„Главен асистент съм в клиниката по ендокринология. Работих последователно в два други центъра, но прецених, когато бях поканена от професор Коеви още при основаването на тяхната клиника да преглеждам пациенти тук, че ми се гласува голямо доверие, че се изправям пред сериозно професионално предизвикателство и че пред мен се открива шанс да продължавам да се усъвършенствувам професионално при толкова известни ендокринолози.

Пациентите обикновенно са от североизточна България с отклонения в ендокринната система, които придружават и други заболявания и усложняват поставянето на точна диагноза. Насочвани са към нас от наши колеги общопрактикуващи лекари и ендокринолози , кардиолози.

Проф. Коев е първия ми учител Той ми е преподавал още в основния лекционен курс, а проф. Коева е основния двигател на моето професионално израстване и бе ръководител на дисертацията ми. Разбираемо е моето огромно уважение към тях, както и голямата ми благодарност, че всекидневно ми помагат, всекидневно обсъждаме състоянието на всеки един пациент, който има нужда от по-комплексни изследвания.

Всеки ендокринолог, който е преминал през школата на професор Коеви, ще потвърди, че това са ръководители с замах, които са допринесли много за изграждането ендокринологичната общност в България“

Разговаря Петър ГЕРЧЕВ