ТРИ ВНОСКИ НАКУП ВКАРВАТ ДЛЪЖНИЦИТЕ ОБРАТНО В ЗДРАВНАТА СИСТЕМА



01/10/2004

Здравните вноски – нямаше българин, който през последните месец и половина да не се вълнува и да не се стряска насън дори от тези две станали едва ли не сакрални думи. Въпреки, че всичко свързано с темата здраве отново се превърна в познатия ни до болка безкрайно слаб български сценарий, протекъл като плачлив и блудкав сериал. А главните герои в него – всичките от „семейство Здраве“: министър, каса, комисия към парламента, министерство, плюс НОИ и социалното министерство, бяха толкова посредствени изпълнители, че ден след ден караха осеммилионната аудитория да немее пред безсмислените епизоди.

Скандалът с непогасените вноски избухна в края на септември, когато изтече срокът, в който всички длъжници на здравни осигуровки трябваше да подадат в НОИ заявления за разсрочване на борчовете си или да ги погасят. Крайният срок завари 2 090 000 българи с неплатени вноски за здраве, 400-500 000 души от тях са еднолични търговци, които се самоосигуряват, показаха данните на НОИ, 700 000 пък са сънародниците ни, които пребивават в чужбина над три месеца, за какъвто период на неплащане на осигуровките нашият закон лишава от осигурителни права. Останалите хора бяха такива, чиито работодатели не са внесли сумите или са излезли от сивата икономика с регистрацията на трудовите договори от 2003 година и имат непокрити здравни вноски за стари периоди.

Есенната здравна революция на управляващите, както сполучливо бе определена в някои медии, надхвърли очакванията. След поредица от безмислени промени в Закона за здравното осигуряване, крайно бедни хора бяха принудени да плащат осигуровки със задна дата при това върху две минимални работни заплати. Хора, които не живеят у нас бяха принудени да се осигуряват и в чужбина, и в България, а тези, които си плащат и официално, и неофициално в брой за всеки преглед, бяха наречени некоректни платци.

Промените в закона от 2002 година, освен че въведоха данъчни вземания със задна дата, постановиха и санкции за всеки, който дръзне да не си плати здравните осигуровки. Многократното удължаване на срока беше ненужно упражнение в гласуване. То не помогна на хората, които нямат пари да си платят вноските, нито пък мотивира хората с пари да участват в системата на задължителното здравно осигуряване.

И не случайно обществото повдигна въпроса: готови ли сте да плащате вноските на някой непознат? А на два милиона непознати? Които нагло ще ви кажат в очите, че по конституция имат право на безплатно лечение. Да, имат това право, защото четири години плащахме и на тези, които не плащат здравни вноски.

Плащаха добросъвестните, които внасят 6% от доходите си, за да ходят на лекар и да лежат в болници, когато им се наложи. В същите чакални и лаборатории, на съседните легла, на които са онези, които дължат вноски повече от три месеца, макар че по закон заради това трябва да бъдат лишени от правото да се възползват от общата здравноосигурителна система.

Години наред политиците насърчават безплатното влизане при лекаря. Но при всяко следващо гласуване в парламента, с което неплащащите здравните си вноски получаваха ново разсрочване на задълженията си, тези, които плащаха губеха смисъл да продължават да плащат.

Очевидно институциите се оказаха по-неподготвени за промените от гражданите:

– НОИ систематично доказваше неточността на собствения си регистър, който погрешно заклейми дори министри като некоректни платци

– здравната каса пое всички негативи на закона, но успя да създаде и нови – изпрати на лекарите поредните указания, които не обсъди предварително с тяхната съсловна организация

– „социалният президент“ излезе с поредното си популистко изявление за здравеопазването – обвини здравната каса в репресия, забравил, че НЗОК изпълнява закон, който носи неговия подпис

– социалната министърка смело обеща, че нещата бързо ще се оправят

– здравният министър по традиция не участва в здравеопазването на страната – беше ангажиран в много по-важни неща: подготовката и участието си във Втората сесия на Смесения българо-йеменски комитет за икономическо и научно-техническо сътрудничество и с това да сподели опита на България от преговорния процес с Европейския съюз в Македония…

А връх на всичко може би беше начинът, по който един от основните виновници за хаоса – председателят на здравната комисия в парламента доц. Атанас Щерев, описа случващото се пред журналисти: „Лекарите скарани, сестрите издокарани, санитарите прости, пациентите – Бог да ги прости!“ Ще прости ли българското общество подобен цинизъм?

Скандалът стигна връхната си точка два дни преди 1 октомври, когато политиците решиха да мислят как да решат проблема на хората, които не са си плащали здравните осигуровки. От тази дата два милиона българи загубиха здравноосигурителните си права и трябваше да плащат всеки път за посещението си при личния лекар, за лечение в болницата и за безплатни лекарства за хронични заболявания.

На 30 септември изтече срокът, в който длъжниците на здравната каса трябваше да поискат разсрочване за дългове над 50 лв. или да уредят въпроса с пропуснатите си здравни вноски. Два милиона българи обаче не го направиха. Имаха за това срок от девет месеца, а последната разсрочка бе дадена в края на миналата година. През това време цялостната здравна политика на правителството се изпъстри с нови и нови гафове.

Няма Национален рамков договор, който да позволи на пациентите да се лекуват за повече заболявания и по-човешко заплащане на труда на лекарите. От списъците с медикаменти, заплащани от здравната каса, по заповед на здравното министерство, отпаднаха част от лекарствата, а останалите са с неприлично високи цени и то заявени през 2002 година…

Два дни преди 1 октомври Здравната комисия в парламента дискутира по въпроса, но не излезе с решение. Никой не каза и дума за:

– политическите чистки

– лекарствените скандали

– странните кредити и още по-странните инвеститори в здравеопазването

– спрялата приватизация

– липсата на рамков договор

– одържавяването на касата

– порочната система за финансиране на болниците

– липсата на координация и управление на системата на здравеопазване.

Двата милиона българи, които от 1 октомври трябваше да плащат сами за преглед и лечение, включват хора от малцинствата, които са трайно безработни или се препитават със случайни доходи, самоосигуряващи се и земеделски производители. Всички те са ползвали здравни услуги без да са имали право. Здравната каса е плащала на личните им лекари, на специалистите, на болниците и аптеките.

Никой обаче не си е направил труда да изчисли какъв ущърб е нанесен на бюджета на касата от това източване. Последиците от хаоса обаче остават пак за хората, които редовно са плащали вноски и продължават да го правят – работещи и работодатели.

След като комисията по здравеопазване не можа да вземе решение за здравнонеосигурените, това най-сетне направи правителството, което прие проект за промени в Закона за здравното осигуряване, с които да се осигури по-облекчен дастъп до медицинска помощ, заплащана от НЗОК, на по-широк кръг лица, голяма част от които не биха могли да платят за необходимата им помощ.

Промените предвиждат да се стесни кръгът на загубилите правата си задължително здравноосигурени лица. Според законопроекта само лица, които през последните 15 месеца не са заплатили повече от три здравноосигурителни вноски, заплащат оказаната им медицинска помощ. Съгласно действащата в момента правна уредба лицата, които имат задължение да се самоосигуряват и не са внесли три вноски, губят здравноосигурителните си права.

Предвижда се възможност хората, които към настоящия момент дължат повече от три вноски, да възстановят здравноосигурителните си права до 1 януари 2006 година. За целта те трябва да заплатят в срок до 31 януари 2005 година еднократна сума в размер на три здравноосигурителни вноски. В случай, че тази категория лица не внесат в периода 1 февруари 2005 – 1 януари 2006 повече от три вноски отново губят правата си и следва да заплащат оказаната им медицинска помощ.

Според правителствения говорител, кабинетът е избрал „нетрадиционен“ подход, за да облекчи обратния достъп до здравноосигурителната система на българите, които отпаднаха от нея на 1 октомври. С това обаче не отпада ангажиментът им да погасят на по-късен етап пълния размер на дължимите суми.

Те просто ще получат правото по-лесно да се върнат в системата – плащайки само тези три вноски, а не да покрият всички дължими суми, за да могат да ходят на лекар без да плащат за медицински услуги, извън потребителските такси. От обясненията обаче не стана ясно по какъв механизъм държавата ще си събира здравноосигурителните дългове.

Със законопроекта се уточнява и кръгът от граждани, за които дирекциите „Социално подпомагане“ ще заплащат здравноосигурителните вноски в съответствие със Закона за социалното подпомагане. Разширява се обхватът на лицата, за които ще се плащат вноски – включват се и тези хора, които отговарят на условията за целево енергийно подпомагане.

Доходната граница за достъп до този вид подпомагане е значително по-висока от тази, която се прилага при месечното социално подпомагане – диференцираният минимален доход се увеличава между 35 и 66%. При определянето на кръга на имащите право да бъдат осигурявани от републиканския бюджет се вземат предвид не само доходите им, но се прави и индивидуална преценка при отчитане на имотното състояние, семейното положение, възрастта, здравословното състояние и възможностите за трудова заетост.

Според изчисленията на социалното министерство, става дума за около 200 000 българи. Тези от тях, които получават енергийни помощи, автоматично ще бъдат включени и в системата за здравно подпомагане. Онези от тях, които са извън списъците за ваучерите за ток и парно, но отговарят на доходните критерии, ще трябва да подадат молба в НОИ.

Измененията и допълненията предвиждат нов ред за определяне на здравноосигурителния статус и на българските граждани, които дългосрочно пребивават в чужбина. Осигуряването им на облекчен достъп до медицинска помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, се постига чрез прекъсване на задълженията по внасяне на вноските, както и последващо възстановяване на здравносигурителните права.

Тези, които живеят извън страната повече от 183 дни през една календарна година ще имат възможност да не заплащат вноски за съответната календарна година, ако предварително са подали заявление за това до НОИ. След окончателното си завръщане в страната те ще могат да възстановят правата си след изтичане на шест последователни месеца, през които на лицата са внасяни вноски по реда на чл. 40 от ЗЗО.

Самоосигуряващите се, пребивавали в чужбина, ще могат да възстановят правата си, след като заплатят сума в размер на 12 вноски върху минималния размер на осигурителния доход, регламентиран със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Със законопроекта се запазват възникналите задължения на здравноосигурените лица по внасяне на осигурителните им вноски, както и възможността държавата да пристъпва към събирането им. Той стимулира осигуряването и на лица, които до този момент на практика не са обхванати от здравноосигурителната система. Пациентите с липсващи здравни вноски могат да ползват безплатно медицинска помощ до приемането на измененията от парламента. Болничните разходи по лечението им ще бъдат поети от здравното министерство. Очаква се Народното събрание бързо да одобри предложения от правителството законопроект.