„Смукач“ на мастни клетки



01/10/2004

Нов подход за борба с раковите заболявания може да бъде използван и за намаляване на затлъстяването, заявиха през май американски лекари от раковия център в Хюстън.

Блокирането на някои протеини (белтъци) при мишки буквално изсмуква мазнините от тялото им. Когато дебели мишки са били инжектирани с новото „изпомпващо“ тлъстините средство всеки ден в продължение на един месец, всичките са отслабнали до нормално тегло без видими странични ефекти от лечението.

Експериментирайки с нов вид медикаменти за лечение на рака, наречени инхибитори на ангиогенезата (ангиогенеза означава създаването на кръвоносни съдове), американските учени карат туморите да „гладуват“, прекъсвайки снабдяването им с кръв и с хранителни вещества. Те използвали същия подход при атаката срещу мастната тъкан.

„Има логика в подхода ни, мастните клетки растат и се размножават бързо, също както това правят и туморните клетки. Също като раковите клетки, те изграждат за себе си „скеле“ от миниатюрни кръвоносни съдове, наречени „поддържащи капиляри,“ заяви д-р Вадих Арап, ръководител на проучването.

Но докато лекарствата срещу рака блокират протеините, изграждащи кръвоносните съдове, изследователският екип на д-р Арап е работил върху протеини, които могат да бъдат намерени само в кръвоносните съдове, хранещи мастните клетки. Те открили точно такъв протеин – прохибитин, който е активен на повърхността на съдовете, които хранят мастната тъкан. Екипът също така открил и моноклонално антитяло – синтетична молекула с имунна активност, която намира и се закача само за прохибитина.

Изследователите са успели да направят моноклоналното антитяло смъртоносно, прикрепвайки го към друг протеинов фрагмент или пептид, който причинява апоптоза – естествено програмирано самоубийство на клетката.

Дебелите мишки са били инжектирани с новата убиваща мастните клетки молекула и след месец са загубили 30% от теглото си. При това загубата на тегло е била съпроводена с намаляване на стеатозата на черния дроб и с възвръщане към нормален глюкозен толеранс, две типични усложнения на затлъстяването.

Д-р Арап планира да продължи изследванията си върху бабуни, но още отсега предупреждава, че откритието на екипа му в никакъв случай не означава, скорошно приложение при хора: „Възможни са сериозни странични ефекти, защото прохибитинът се намира вътре в клетките и ако нещо се наруши там, последствията могат да са много негативни“.