„Момичетата помпи“



01/10/2004

„Пъмп Гърлс“, или в превод на български „Момичетата помпи“, е една от най-необичайните музикални поп-групи в САЩ. Три атрактивни млади калифорнийки обикалят Америка, танцувайки и пеейки. Необикновеното е, че и трите тийнейджърки са с диабет тип 1 и, че повечето от концертите им са в училища, болници и клубове, където сред публиката са и други млади хора със захарна болест.

Седемнадесетгодишната Британи Рауш създава състава „Пъмп Гърлс“ през 1998 година, когато е само на 11. Идеята й е заедно с няколко приятелки – всичките с диабет и всичките, използващи инсулинови помпи – да пародират британските „Спайс Гърлс“, които тогава са на върха на кариерата си.

Първото изпълнение на „Пъмп Гърл“ е в летен лагер за ученици със захарна болест и се превръща в светкавичен триумф. Известният музикален продуцент Хари Барнъм от Холивуд чува за тях, обажда им се и така подписват първия си договор като изпълнителки. А Барнъм е бивш манажер на Арета Франклин, Пъф Деди, Бари Уайт…

Започват със спонсорство от известна медицинска фирма (предпочитат да не я назовават), което им осигурява хореограф, вокален учител, инструктор по танци и менажер. За съжаление, преди две години медицинската фирма спира финансовата поддръжка и сега момичетата разчитат на себе си и на родителите си, но това съвсем не ги разколебава.

От първия състав е останала само Британи. Другите две момичета са нови – Деби Лемюс, на 15 години и 14-годишната Хедър Фаланд. Репетират редовно, а плановете до края на годината са направени и включват по един концерт всеки месец. В края на април бе последният им концерт в Южна Калифорния, а преди това в края на март тяхна програма бе въведението към речта на бившия сенатор и кандидат за президент на САЩ Боб Доул на медицинска конференция в Сан Диего.

„Най-трудното през последните шест години бе непрекъснатото пътуване,“ споделя Британи. „Почти всеки ден трябваше да летим от западния до източния бряг на САЩ и обратно. Единственото време за писане на домашните беше в самолетите. А най-хубавото е възможността да се срещаме и да се сприятелим с толкова много други младежи“.

През пролетта на 1999 година съставът издава първия си албум – „Пъмп Гърлс“ с „Литъл Стар Рекърдс“, които успешно ги промотират с десетки концерти, дори един в „Дисни Уърлд“. През 2002 те издават сингъла „А1С“ (медицинската сигнатура на гликирания хемоглобин). Компакт дисковете на „Пъмп Гърлс“ се продават он-лайн в Амазон: http://www.amazon.com.

Всеки, който иска да научи още подробности за триото „Пъмп Гърлс“ или да стане член на тяхния клуб за деца с диабет, може да го направи на уеб страницата им:
http://www.pumpgirls.com.

Си Ен Ен направи предаване за тях, вестниците се надпеварват да ги интервюират. Момичетата получават стотици писма от почитатели и обожатели. Харесва ли им това? „Много,“ отговаря Британи, която получи през последните месеци две почетни награди в Калифорния за приноса и в борбата срещу диабета.

Докато повечето хора с диабет не обичат да говорят за заболяването си, а тези на инсулин се чувстват неудобно, когато си поставят инжекциите, „Пъмп Гърлс“ са превърнали инсулиновите си помпи в част от „сценичния си гардероб“. Поставят ги най-отпред на коланите си и използват всяка възможност да ги покажат.

„Ние искаме да покажем на всички, че правилното поставяне на инсулина (в нашия случай с помпи, но същото важи и за писалките) ни дава свободата да бъдем като всички останали тийнейджъри,“ заявява убедено Британи, която е на инсулиново лечение от двегодишна. „Хората с диабет забравят непрекъснато колко важно е да се грижат добре за здравето си, а ние искаме да им напомним, че здравословна храна, движение и забавление ни позволяват да контролираме диабета“.

„Пъмп Гърлс“ пеят за любов, момчета, но също така и за заболяването си. „Млад и свободен“, „Забавляваме се“, „Не съм млада за рок енд рол“ са само няколко от заглавията на песните им.

Мечтата на Деби е да направи турне с Ози Озбърн. Обича да слуша рок и да се среща с приятели. Любимата й песен е „Момче“, която изпълнява с особено чувство. А посланието й към всички останали връстници с диабет е кратко и ясно: „Никога, ама съвсем никога не се предавайте! Вие, ние всички, сме по-силни от диабета!“.