ПОКОРЕН Е И НАЙ-ВИСОКИЯТ ВРЪХ В АЛЯСКА



01/09/2004

След Броуд Пийк, връх Кауфман и Аконкагуа (за последователните им изкачвания „Клуб Д“ осведомяваше читателите си подробно) биологът в Националния природонаучен музей Боян Петров заби българския трибагреник и на най-високия връх в Аляска – Маккинли (6195 м), или Данали, както е местното му име.

На пръв поглед нищо особено, защото той е 17-ият българин, стъпил на котата, която се счита, че е най-близко до Господ. Боян обаче е първият алпинист с диабет, който прави траверс на върха, като се изкачва и слиза по различни маршрути. Първият, който с воля и контрол върху болестта отново доказа, че по нищо не отстъпва на здравите хора.

Заявка за Маккинли се подава 60 дни преди атаката, като се уточнява подробно маршрутът. Таксата е 150 щатски долара, които кандидатът плаща в рейнджърската станция на парк „Данали“. Алпинистите се извозват с малки самолетчета от Талкитна до базовия лагер, като облитат върха от всички страни. Пътят до първи лагер също е интересен – минава през ледено поле, което трудно се преодолява от сам човек. Огромен риск крият невероятно големите цепнатини.

„За първи път попадам на такова интересно място. Там не се стъмва и можеш да се катериш и ден, и нощ. През цялото време е полумрак, към който трябва да привикнеш, защото иначе рискуваш жестока умора. Пристигнах в Аляска на 24 юни. След като самолетчето ме откара до един ледник последваха два дни, в които теглих на шейна изключително тежкия си денк. И на петия ден успях да изкача върха – доста експресно постижение, защото по принцип този маршрут се изминава за 17 дни“, разказва Боян.

До върха има над 20 маршрута, но той се похвали, че е първият българин, който преминава по Западното ребро, което е с наклон от 35 до 50 градуса, а температурата е 22-25 градуса под нулата. В планината българският биолог е нощувал десетина дни, през които е променил режима си за инжектиране на инсулин заради физическото натоварване. По пътя българинът се е хранил през 1-2 часа, като особено важни били пакетчетата с чай.

Изчислението на калориите и съдържанието на храната били от особено значение заради комбинацията с инсулина. „Когато бях на голяма височина, държах в пазвата си бързодействащ инсулин. Доказах и ще продължа да доказвам, че човек със захарна болест, може да живее нормално в екстремни условия и при големи физически натоварвания, стига да е дисциплиниран, обучен и трениран. Половината от изкачването е въпрос на психическа подготовка“, разказна Боян.

По същото време германски алпинист станал жертва на върха след срутване на скали, а той се молил да не го сполети и него такава съдба. Боян успял да покори Данали (6194 м) за 7 часа и 20 минути и се е спуснал за три часа. Разминаването с един метър от официално обявената височина, отчетена от висотомера на учения, вероятно се дължи на факта, че Маккинли е мястото, от което се правят проучвания за всички ледници и там се поставя специална контролна точка. Заради снеговалежите тя всяка година нараства.

Зоологът от Националния природонаучен музей съчетава алпинизма с професионалния си интерес към фауната на планините, които покорява. Заради пълното заледяване в Аляска обаче запаленият биолог нямал възможност да се върне с голяма колекция от представители на тамошната фауна, но въпреки това с гордост изтъква, че е намерил някои интересни видове мухи.

И още нещо любопитно. Останал много изненадан, когато на самия връх намерил Библията, увита в найлон. Очевидно някой е благодарил на Господ, намирайки се най-близо до него… А в грижата си за екологията, американците са намерили начин да опазят природата на Аляска с… бидони. Те биват връчвани на всеки алпинист, който ще атакува Маккинли. На слизане обаче трябва да покажеш пълен бидон, доказвайки, че не си замърсил района…

За физическата си издръжливост по няколко пъти седмично Боян прави кросове от Княжево до Копитото на Витоша. Поддържа идеално тегло. Нагажда въглехидратите в диетата си и инсулина към физическата си активност. Планирането е е особено важно за управлението на диабета, категоричен е ученият. Той е горд, че покорява върхове въпреки коварното си заболяване, но едновременно е и тъжен, че все още не всички са му повярвали, че диабетикът е пълноценен човек.

Не крие разочарованието си, че организаторите на последната национална експедиция за изкачването на Еверест не са му гласували доверие. „Те прецениха, че е рисков фактор да имат в експедицията си диабетик. Категоричен съм обаче, че заради захарната болест няма да се откажа от алпинизма“, заявява Боян.

Неговата следваща цел е първенецът на Европа – Елбрус (5642 м) в Кавказ. „Първото, което ще сложа в раницата си, ще бъде инсулинът и снимката на дъщеря ми Теа“, казва Боян Петров. И тази негова експедиция се осъществява с финансовата подкрепа на американската фармацевтична фирма „Ели Лили“, с чиито инсулин той поддържа живота си. „Ако успея да стъпя на Елбрус, това ще е третият континентален първенец, който ще изкача в рамките на една година. Тогава ще мога да се похваля с наистина голямо постижение“, каза Петров преди отпътуването си. (До редакционното приключване на вестника все още нямахме информация за завръщането на Боян от тази експедиция).