КОЛКО „ЗДРАВ“ Е НОВИЯТ ЗДРАВЕН ЗАКОН?



01/09/2004

България вече има своя нов Закон за здравето. След повече от 30-годишно съществуване и около петнадесетина години реформи, многократно преправян през последното десетилетие и след близо тригодишно подготвяне и обсъждане в здравната комисия, на 29 юли 2004 г. 39-ото Народно събрание прие новия кодекс за здравеопазването ни, който ще регламентира взаимоотношенията между пациенти и лекуващи, както и техните отношения с държавата чрез здравните институции. Новият Закон за здравето, който с Указ № 279 на президента бе публикуван в бр. 70 от 10 август т.г. на Държавен вестник, отмени стария от 1974 г. и влиза в сила от 1 януари 2005 г.

Такъв документ с повече от 300 текста очевидно би трябвало да бъде основата на здравеопазната система в една държава, върху която да се изграждат останалите закони и наредби. У нас обаче стана обратното. Първо бяха приети законите за лекарствата и аптеките, за здравното осигуряване, за лечебните заведения и т.н., а най-накрая –Законът за здравето.

Особено впечатление при разискванията в парламента направи как важните разпоредби – за правата на пациентите, например, бяха гласувани с подчертана прибързаност и апатия, а забраната за рекламата на алкохол и легализирането на врачките предизвикаха разгорещени, почти махленски разправии.

Здравното министерство първо изтъкна, че като цяло е доволно от приетия закон, но и че неговото примане не е краят, а началото на създаване на нови правила за общественото здраве. Основното в него е новата философия, която отговаря на настъпилите промени в обществото и ориентацията му към европейската практика. Законът скъсва с патерналистичния модел, при който държавата се грижи за здравето на всички свои граждани – занапред то ще бъде и лична отговорност на всеки.

Според новия закон, опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, е национален приоритет и се гарантира от държавата. А принципите на тази гаранция са: равнопоставеност при ползване на здравни услуги; осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; приоритет на промоцията на здраве и интегрираната профилактика на болестите.

Най-важната част от закона може би е свързана точно с правата на пациента. С него се въвежда принципът на информираното съгласие за медицинските дейности и всяка манипулация, която лекарят извършва, вече ще става само с изричното одобрение на пациента. За децата ще е необходимо съгласието на родителя.

Лекарите и стоматолозите ще са задължени да уведомяват пациента за диагнозата и характера на заболяването, лечението и алтернативата му, както и за очакваните резултати и възможните рискове. Според закона пациентът има право по всяко време да откаже медицинската помощ или продължаването на започнатите процедури, но трябва да го направи писмено.

Законът предвижда, че лекарите, които не информират пациента за лечението му, ще бъдат глобявани от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение ще губят правото да упражняват медицинската професия за една година.

Всеки гражданин, който е настанен в болница, има право да разговаря с психотерапевт, юрист и свещеник. Според новите текстове пациентът трябва да знае каква е цената на всяка медицинска услуга, манипулация, лечение или лекарство. Законът дава право на болния да получи повече от едно становище за диагнозата и лечението му и въвежда принципа за достъпна и качествена медицинска помощ. За всяко нарушение на правата на пациент глобата е от 300 до 1000 лв.

От догодина неявяването на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация ще се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторен отказ санкцията е от 100 до 200 лв. Същата глоба ще плащат и родителите, ако не заведат децата си на преглед.

Законът предвижда наказание за страдащите от някои силно заразни болести, които откажат изолация и лечение. За издаване на фалшив болничен лист глобата е от 1000 до 3000 лв., а ако лекарят бъде заловен за втори път, ще плати 10 000 лв.

С новия закон се създава Национален съвет по медицински експертизи, който има широки пълномощия. Той ще поеме изцяло въпросите на медицинската експертиза на работоспособността. За лица над 65 години определянето на работоспособността ще е пожизнено. Това ще премахне опашките пред ТЕЛК, защото тези хора няма да са задължени периодично да се освидетелстват. Предвидена е обаче и възможност за явяване пред комисията по собствено желание, ако е настъпило влошаване на състоянието на човека.

За да започне да действа законът обаче, до края на годината предстои да бъдат написани и приети още 53 наредби за прилагането му. Не е тайна, че в текстовете на закона има много несъвършенства, които могат да се тушират с подзаконовите актове. Едва когато те бъдат приети, се очаква законът да заработи на практика.

Според държавния глава, големият брой наредби създава съмнения, че е възможно те да бъдат своевременно приети. Ако изработването на тези документи се забави, двегодишното протакане на проекта от министерството до парламента и многобройните промени от първоначалния вариант на закона до крайното му приемане ще се окажат само губене на време и безсмислено тупане по гърдите.

Отчитайки важността на уредените със закона въпроси, президентът реши да го обнародва, въпреки многобройните му несъвършенства. Според Първанов, Законът за здравето не урежда добре важни въпроси като особената грижа за здравето на лицата с физически увреждания, профилактиката на професионалните заболявания, на сърдечносъдовите, хроничните и други социално значими болести, както и не създава достатъчно гаранции за правата на пациентите.

Изпълнителният комитет на КНСБ пък определи новия Закон за здравето като поредното законодателно недоносче на 39-ото Народно събрание. Експертите на Конфедерацията дават неудовлетворителна оценка на текстовете на този изключително важен закон и заявяват, че в този си вид Законът за здравето няма да разреши нито един от важните проблеми в сферата на здравеопазването – нито на „бялата“ гилдия, нито на пациентите, нито на обществото.

Като цяло законът не е обвързан с останалите закони, уреждащи опазването на здравето на гражданите, заявяват от КНСБ. Според специалистите на Конфедерацията, ако президентът беше наложил вето на този закон, имаше шансове той да бъде усъвършенстван и да служи като опора на организацията на здравеопазването в България.