СЕЗОН САМО ЗА САЛАТИ



01/07/2004

Горещо е. Слънцето грее до девет вечерта. Намъчихме се от дълга, тъмна, студена зима, от мокра и дъждовна пролет. И ето, че мечтите ми за салати, ама за много салати, вече са реалност. Салата за предястие и салата за основно. И съвсем, ама съвсем не съм човек, който отделя твърде много внимание на здравословното хранене – по-скоро съм лакомник. Но само като ми споменете салата и вече си преставям голямата купа, миризмата на свежи зеленчуци, уханието на оцета…

Едва ли ще изненадам някого ако споделя, че пенсията ми на „строител на социализма“ не достига, особено през зимата, когато парното я изяжда на една хапка. Затова ми се налага да поработвам по-малко заедно с младите. И знаете ли за какво най-често си говоря аз диабетикът с тези момичета и момчета, които спокойно могат да ми бъдат внуци? За храна, за салати…

Не знам как е при другите, но за мен е проблем да обсъждам с тях новите електронни игри, компютърни програми, баровете и секс шоуто по телевизията. Не съм и голям футболен запалянко или експерт по модата. Но когато стане дума за хапване, всички идват при мен. Защо ли?

Защото мога с часове да им разказвам как да направят таратор с краве мляко (нискомасленото е още по-подходящо), със ситно нарязана свежа краставица, със счукани орехи (орехите предпазват съдовете от атеросклероза и намаляват „лошия“ холестерол), с копър и стрит чесън (и двете подправки са добре не само за мен, но и за младите, заместват много от тези модерни и скъпи витамини и антиоксиданти). Малко сол, разбира се, за да борим кръвното, но за сметка на това и малко черен пипер за аромат.

Та думата ми беше за часовете, които мога да прекарам говорейки за … салата. И сега си мисля за прясна зелена салата, със зехтин (полезен e за съдовете, за да не се натрупват в стените им плаки с „лош“ холестерол). Представете си марулата нарязана на едро, десетина репички, пресен лук (рано през сезона дори слагам пресен чесън). И да не забравите да подправите салата с оцет.

Това все пак е салата „лайт“ (лека). Сериозната работа е забъркването на шопска, ама истинска българска шопска салата, без турско, гръцко и сръбско влияние. Градински домати, задължително чушки (би било идеално ако се доберете едновременно до червени и зелени чушки), лук – тук отново има прекрасният проблем на избора между стар и пресен кромид, както и между бял и червен кромид лук, малко ама от сърце от по-люта чушка и малко магданоз са началните съставки.

После идва кравето – да, да, максимално обезмаслено краве сирене, което е по-добре за нас диабетиците от другите мазни сиренца и любимите ми маслинено олио (зехтин) и оцет.

Аз тази салата си я броя за лятна вечеря, а когато имам време за обяд през съботата и неделята, тя ми е и обяда. Естествено, винаги слагам на масата и чиния с таратор. И ако щете ми вярвайте, но редовно си сипвам вечер и чаша със сухо, ама наистина сухо бяло вино. Когато бях по-млад обичах и чашка с ракия, но това вече не е за нас – сладките хора, които се борим с теглото и увеличените триглицериди. Затова, по-добре е хубаво сухо винце, че има по-малко калории. Дори и личният ми лекар от поликлиниката е напълно съгласен с тази „рецепта“.

Но ето, че пак се отклоних от салатите. Ами кьопоолуто, любимото ми кьопоолу. С два сини домата, две печени червени чушки, един или два задължително обелени домати, чесън (ако ще целувам някого, първо давам и на нея да изпробва майсторлъка ми на салатаp) и още какво?

Разбира се, че не мога да забравя – що за кьопоолу ще е това без оцет и зехтин. Не е за всеки, но за тия от моята кръвна група препоръчвам и няколко парченца смляна люта чушка. Сега за подробностите. Когато бях млад нарязвахме наситно зеленчука. Сега съм горд собственик на миксер и смилам всичко до каша. Каша, която когато не ме гледат хората, ям със супената лъжица.

Хммм, това бяха стандартните ми салатени гозби. А какво бихте казали само за доматена салата, градинските домати нарязани на кръгчета и върху всяко кръгче богато насипани лук и магданоз (може и босилек, ако обичате), ама отново ситно нарязани и подправени с оцет и зехтин. Не е голям грях, ако оставите и листенцата на магданоза или на босилека по-едри. Важното е да не забравите, да добавите вкус и аромат на салатата с малко зехтин и оцет.

Случва ли ви се да огладнеете след обяда към пет-шест часа? Дори и да е горещо лято, когато си дойда от работа и до вечерята остават поне два часа, започвам да се въртя като котка около хладилника и да си мисля какво да хапна. Да, ама съм през цялото време под наблюдение на „големия началник“ – на жена ми. И тя веднага започва да повтаря, че за такива като мен със захарен диабет тип 2 тъпченето с много храна не е добро и ще ме вкара първо в разноски, а после и на оново място…

Та за тия случаи, за следобедите след пет часа, съм си измислил моя заместител на традиционния английски „файф о клок“ (те моля ви се пият чай в пет след обяд). Е, аз предпочитам чай само сутрин. Затова след обяд си нарязвам една краставица на дълги и едри парчета (дебели колкото три цигари и дълги колкото цигара), поставям ги във водна чаша и напълвам два-три пръста от чашата с лимонов сок, малко вода и малко (ама наистина малко) сол.

В допълнение обелвам и нарязвам по същия начин и два моркова и ги натопявам в същата чаша. За разкош си измивам три-четири червени репи. Това е, което ме довежда безпроблемно до вечерята в осем часа. Седя си пред телевизора и никой копче не може да ми каже по отношение да правилното хранене – какво по-здравословно от малко зеленчуци.

А ето и вечерята. Луд съм по две неща, когато някой ми ги приготви – печени червени чушки с доматен сос и миш-маш. Моля, не забравяйте, малко сол, без запръжки, маслиненото олио е за предпочитане пред слънчогледовото и най-вече, на нашата възраст имаме право на едно яйце на седмица, така че миш-машът има място на трапезата ми само в петък вечерта. С него празнувам края на работната седмица. И както май споменах преди малко не забравям да го полея и с една чаша сухо винце.

Няколко думи и за чашката. Забравете ракиите и всичките други концентрати. Лесно ни правят дебели, вдигат кръвното, вкарват ни в хипогликемия, беля работа изобщо. Бирата също се трупва на тумбака и не е за нас (а и пречела на „оная работа“). Докато бялото винце е друго. Напоследък даже научих от гърците и един прост трик. Нали са си малко скръндзи, а и много ама много си пазят здравето, през лятото те разреждат бялото си вино с бучки лед. Аз лично се изхитрих и сега по този начин правя от една чаша бяло вино три чаши разредено. Точно ми стигат, за да вдигна наздравица със салатата, да пийна чаша с основното и даже ми остава нещо от дажбата и за десерта.

През деня се научих – от кого другиго ако не от младоците в работата ми – да пия и по една диетична кока-кола. Има там едно момиче, момиче за мен де, за младежите вече е зряла жена, която е като фиданка. И ми вика „аз никога не пия безалкохолни, в които има захар, пия само диетичните „лайт“ варианти и това ми спестява отслабващите диети“. Ама наистина е кръшна в талията. Бива си я.

Забравих да се спра по-подробно на чушките. Всъщност сигурно мога да напиша дисертация за тях. Рано през пролетта пресни зелени чушки, напълнени с малко краве сирене са ми любима закуска (и сутрешна и следобедна и между които и да било яденета, когато съм гладен).

Когато излезне червената капия съм вече неудържим. Ям я сурова, нарязвам я в салатата, пълня я също със сирене – не забравяйте, че по-безсолното и по-нискомасленото е по-добро за всички ни. А когато капията е печена и поднесена с доматен сос и поръсена с чесън ми е най-любима. Само дето пак трябва да напомня, че доматеният сос не трябва да бъде запържван и не трябва да бъде солен. И въпреки, че лютото възбужда апетита, не мога да се удържа да не сложа в доматения сос малко люта чушка или черен пипер, или – и двете.

Всъщност, печената чушка е основният ми салатен компонент и през цялата зима, когато не мога да си позволя да купувам скъпите пресни зеленчуци. Обикновено по-късно на есен продължавам да купувам един чувал с червени месести и с вкус чушки, изнасям чушкопека на балкона, взимам глуповат вестник като „24 часа“ или „Труд“ с кратки новини и започвам подготовката си на зимнина.

Пека с часове. Е, вече не беля всяка опечена чушка от кожата й, тъй като отива във фризера. Съседите (мъжете де) ми се смеят, а и ми се сърдят, че жените им ме дават за пример. А моят отговор е много, ама наистина много простичък и искрен при това: „Правя си салатата за зима, а и най-големите готвачи в света са мъже, тъй като по-разбираме от кулинарни тънкости“.

Всъщност, тези печени и замразени във фризера (или затворени в буркани) чушки после са основна съставка на зимната кухня на българина: на салата с оцет и чесън; с доматен сос; пълнени с обезмаслено и обезсолено сирене и запечени на фурна; заедно с печен син домат като кьопоолу.

Докато сме на вълна чушки, няколко думи и за лютите. Ям ги сурови, печени, белени и с много оцет и копър. Поставям ги в повечето салати и готвено. Просто ги обичам. Те са и лесни за приготвяне, и за зимнина. Само дето внимавам да не се тъпча с хляб, когато ги ям. Дори и да хапна залък-два винаги е черен хляб или туй дето учените глави му викат пълнозърнест хляб.

Може би вече е време да ме спрете и попитате дали не съм се превърнал в тревопасно след всичките тези салати? Не не съм. Хапвам си и много други неща – нали си признах лакомията още в началото. Докторите твърдят, че тя е една и от причините да развия диабет тип 2… А може ли да се събереш с приятели на маса и да ядеш само салати. Просто за мен те са любимо ядене, което ми помага да контролирам по-лесно и пустата му кръвна захар.

Има и други гозби, дето докторите смятат, че са подходящи за нашего брата, който трябва да спазва диета… Да започнем с нещо, което знам е омразно на много мъже – спанаците, лапада, копривата и тяхното превъплъщение в супи и в постни ястия. Особено напролет, аз обичам да похапна такива супички. Правя ги с малко мазнина, но с много други подправки, сипвам им малко оцет и черен пипер и ги хапвам с филийка ръжен хляб. Единственото по-специално нещо, което правя е да смеля „зелениша“ и да го превърна в истинска каша. Така не се усещат листа и жилки, а само хубавия и свеж вкус.

Много добре ми идва и като приготвя пюре от спанак като гарнитура на някои от месцата, които обичам – отново важното е да не се усеща, че това е растение, което е нарязано в чинията, а да се чувства като фина и много гъста каша с подправки…

Ето, че вече ме викат в кухнята. Да, да, не ме викат да седна на масата, а да приготвя салатите. Но и това е добра идея, защото през цялото време докато мия и режа зеленчука си мисля за това колко свежо ще си хапна след това.

Георги НИКОЛОВ