„НИЕ, ХОРАТА С ДИАБЕТ, НЕ СМЕ ЗА СЪЖАЛЕНИЕ!“



01/07/2004

– Доцент Коприварова, как се чувствате като педиатър-специалист в диабета, който години наред е съветвал пациентите си как да живеят със захарната болест, а сега сама трябва да следвате собствените си съвети? Трудно ли е да се спазва режим във всекидневието?

– На този въпрос може да се отговори по два начина. Първият е, че като лекар-специалист би трябвало да ми е много лесно, нали знам всичките правила и би трябвало да ги следвам без никакви усилия и това да не променя съществено живота ми. Така е само като обикновено разсъждение.

А другата страна на бариерата е да си различен. В началото, когато разбрах, че вече няма съмнение, че имам диабет – това беше преди две години – ми беше трудно да гледам родителите в очите и да им говоря неща, в които аз вече започнах да изпитвам съмнение, защото товарът беше върху гърба ми.

Не мога лесно да приема факта, че точно аз, която се занимавам с диабет, която през целия ми служебен път винаги съм давала надежда, винаги съм говорила оптимистични неща, сега да продължавам да говоря в същия дух и като сянка да ме следва мисълта: „А не прекалявам ли, не преигравам ли много с този оптимизъм, който давам на родителите?“

Така, че никак не е лесно, когато на един специалист му се стовари това нещо върху главата да го приеме като професионалист спокойно. Сега вече се приучих. Понеже свикнах с мисълта за диабета си, контролирам се добре, продължавам да работя така, както съм работила и по-рано и даже давам за пример, когато трябва да успокоя някой родител, че заболяването идва изневиделица, че не е нужно да има непременно фамилна обремененост, че много хора са с диабет, че диабетът се увеличава непрекъснато и че самата аз съм с диабет.

Много от родителите ахкат: „Ама как така, и Вие?“ Казвам да, и аз. А по нищо не личи, че съм с диабет. Това вече служи и като добър пример за родителите, а и за децата. Смятам, че заболяването трябва да се споделя, в никакъв случай не трябва да се крие.

Колегите и приятелите трябва да знаят и да се съобразяват, когато сме някъде заедно, да не са толкова настоятелни в почерпването. „Ама, вземи си, ама, моля ти се, защо не си вземеш?“ Това просто трябва да бъде сведено до минимум като подкана. А то ще бъде сведено до минимум, когато околната среда, приятели и роднини знаят, че не бива да са толкова настоятелни в каненето.

– Контролирате ли често кръвната си захар и какви са проблемите със самоконтрола?

– Аз, разбира се, имам собствен глюкомер и много често си меря кръвната захар. За съжаление, улавям и по-високи стойности. Когато си позволя малко прегрешение в диетата, например, ако ям обикновен сладолед (със захар) и то ако ме почерпят и някакси не мога да откажа, а и ми се яде в момента, винаги кръвната захар излиза от контрол. Но този контрол не е фатален, защото това все пак са единични върхове, които не превишават 9 до 10 милимола. Това са изключително редки случаи.

Иначе спазвам строго диетата, а пък и цял живот съм била почти на такъв хранителен режим, какъвто препоръчваме на диабетиците. Винаги съм яла често и по малко, винаги съм се хранила със здравословна храна и не съм прекалявала с мазнините. Е, понякога съм прегрешавала с кристалната захар, особено във формата на сиропираните сладкиши. Сега обаче това не си го позволявам и като че ли загубих чувство и влечение и към шоколада.

Предпочитам предимно зеленчукова и плодова храна. Те са били винаги в моята диета, а сега, като знам, че това е необходимо, че е задължително и че това е здравословното хранене – първият елемент в лечението на диабет тип 2 – за мен не е никакво напрежение и усилие да спазвам диета.

С изключение на факта, че понякога, улисана в работата, не намирам време за някои от междинните закуски и сега по-често започват да ме налягат хипогликемиите. А това може и да е резултат от лечението, но през последните два-три месеца се стремя да хапвам нещо малко, може да е само една ябълка, може да е някакъв друг плод или някаква много ниско калорична каша, или от тези храни „Слабина“, които са много подходящи, богати на фибри и създават чувство на ситост.

Нямам проблеми със самоконтрола, нямам проблеми с диетата, нямам проблеми и с физическата активност, която много ми помага – може би тя е една от причините малко по-късно да си уловя диабета. Аз съм винаги в движение, никога не се заседявам – има ли възможност, движа се. Не спортувам активно, не се занимавам с определен спорт, но достатъчно е човек да ходи редовно, защото ходенето е най-полезно, най-безопасно, най-ненатоварващо и най-препоръчително за хора, които имат диабет тип 2.

– Научихте ли нещо от собствения си опит с диабета, което сега споделяте с пациентите си?

– Вече като потърпевша, научих много. Убедих се, че децата наистина се изкушават от определени храни и ние не трябва да сме толкова строги да ги съдим. При децата обаче, както и при другите диабетици на инсулиново лечение изкушението винаги може да бъде посрещнато. Нарушават диетата – слагат си повече инсулин.

Тъй като аз все още не съм на инсулин, не би трябвало да си позволявам такива изкушения. Аз се лекувам с метформин засега. Нататък как ще бъде не знам, но смятам, че в рамките на това лечение – диета и метформин засега мога да контролирам диабета. Много хора, и то специалисти, казват, че не би трябвало да се лекувам с метформин, защото не съм с наднормено тегло.

Но те не са ме виждали по бански костюм и не знаят как изглеждам, не знаят че през последните десет години имам натрупана подкожна мастна тъкан в поясно-кръстната област. А това е един от предикторите за диабет тип 2.Това, че майка ми, че леля ми и други мои роднини имат диабет означава, че имам фамилна обремененост, имам предразположеност да го развия този диабет.

Научих още, че когато човек е на интензифицирано лечение за диабет тип 1 е по-лесно. Той по-лесно може да контролира кръвната си захар след нахранване с помощта на инсулиновите инжекции. Тип 2 диабет е по-труден за управление, той се проявява в по-късната възраст и човек, приучен на определен нездравословен начин на хранене и на живот, много трудно се пренаглася.

За мен не беше трудно, но за други е голям проблем. За един мъж, който е свикнал с алкохол, с мазна храна, с обилно хранене и то само веднъж или два пъти дневно е мъчително да забрави вредните си навици. Изключително трудно е да се научи да закусва сутрин редовно, да обядва по-малко и вечерята му да е най-скромна.

Така че аз, вече като наистина потърпевша, съм научила много за диабета от мои пациенти. Ако река да се изкуша от нещо сладко или калорично, сега изкушението ще бъде изключително рядко. Ако премина на инсулин бих могла да се изкушавам, но и да посрещам прегрешенията в диетата и въпреки това не бива да се прекалява. Защото всяко изкушение, компенсирано с инсулин, води до увеличаване на теглото.

– Промениха ли се личният Ви живот и всекидневие след диагнозата диабет? Чувствате ли се „различна“ от преди?

– Ще започна от последното – не се чувствам по-различна. Хората са свиснали да ме слушат, че говоря за диабета, свикнали са да слушат моите съвети. Освен това в семейството имам още един диабетик, моята сватя, и когато се събираме на семейни тържества дъщеря ми приготвя диетични десерти, които са много по-вкусни, отколкото готовите захарни изделия.

Плюс това като че ли се образува едно мини общество и в очите на моите най-близки роднини, на семейството ми, ние вече сме по-сплотени. Когато се сподели съдбата на диабетик с такъв родственик е по-леко и за този, който споделя, и за отсрещната страна. Така че различна не се чувствам.

Старая се да спазвам всички правила и да ги предавам не само на този, който има диабет, но и на тези, които са генетично обременени, а това са децата ми и внучките ми. Те наистина се хранят здравословно. Но не мога да ги лиша от кристална захар, защото те са деца и пълното лишаване от кристална захар би трябвало да стане едва когато се очертае тенденция за наднормено тегло.

Това е основният фактор в детската възраст, който предразполага към ранна проява на диабет тип 2 – наднорменото тегло. Затова смятам, че когато в едно семейство се появи един член с диабет, всички останали трябва да се съобразяват с него и с неговия хранителен режим, защото съобразяване ще бъде само в тяхна лична полза.

Защото съобразяването означава: пълноценно, здравословно, рационално хранене. Няма по-хубава от храната на диабетика – най-скъпата, най-приятната и вкусна бих казала, стига тя да бъде приготвена по подходящ начин.

– Как откриха диабета Ви, как го управлявате в момента?

– През последните десет години редовно следя кръвната си захар, защото при една стенокардна болка ми откриха повишени триглицериди. Тогава за първи път ми мина мисълта, че аз съм потенциална диабетичка. Освен това, по същото време на майка ми бе открит диабет.

Въпреки че съм си изследвала много често кръвната захар, до преди две години нямах повишени стойности нито на гладно, нито след нахранване. Докато на една Коледа, след по-обилно ядене на торта, на следващия ден – при изпробването на един нов глюкомер – за първи път улових кръвна захар 9. Сверена отново в лабораторията, кръвната захар показа същите стойности.

Бях направила едно глюкозно обременяване, което беше продължило 24 часа. Тогава аз вече сама си поставих диагнозата – нямаше съмнение в диабета. Поставих се на диета, изследвах си отново триглицеридите и холестерола, които бяха леко завишени и много скоро, може би след 10-15 дни започнах лечение с метформин.

След изследване на инсулиновата ми секреция и след като не ми бяха открити повишени антитела към бета-клетките на панкреаса, аз сама си поставих диагнозата – не бях с късна форма на автоимунен диабет, а имах само типичен диабет тип 2, който се явява най-често между 50 и 60-годишна възраст.

Имах късмет може би с това, че ми донесоха нов глюкомер и аз навреме открих диабета си и сега се старая да го управлявам и да предотвратя усложненията му. В момента кръвната ми захар не превишава 7 милимола след нахранване, триглицеридите ми са 1.2, холестеролът – 5.1. Това са показателите, към които се стремя.

Единственото, което бих могла да променя, това е да увелича физическата си активност, което значи повече да ходя. Добре е да идвам пеша на работа, но като знам колко работа ме чака през деня, бързам да дойда навреме. На морето се чувствам много добре, защото плувам, а плуването ми оказва много добро въздействие. На море се чувствам превъзходно при същото хранене, при същия физически режим.

В личен аспект нямам някаква промяна в живота. Той си тече без драстични промени, без революции, без търсене на съжаление в околните. Не, просто казвам аз имам диабет и захар не ям. Точка по въпроса. Не давам възможност за коментари. Това е и моят съвет към родителите – най-много тежи съжалението и няма защо да се предизвиква. Трябва да се казва открито истината за диабета, трябва тя да бъде приемана от околните. Ние хората с диабет не сме за съжаление.

Що се отнася до медикаментозното лечение, в момента приемам шест таблетки сутрин: на първо място метформин; после корвитол, защото имам нарушения в сърдечния ритъм; предуктал; активел, като хормонозаместителна терапия. Имам и остеопороза, а не обичам да ям много сирене и мляко, затова приемам калциева таблетка с витамини, плюс 100 милиграма аспирин.

След обогатяване на познанията ми за диабета като сърдечносъдов риск на проведения през юни национален симпозиум на тази тема, стигнах до извода, че таблетките ми трябва да станат осем – включвайки за профилактика АСЕ-инхибитор и ако кръвната ми захар, въпреки метформина, продължава да се качва да взимам и втори антидиабетен препарат, като авандиа например – това е съвременното лечение.

Като капак на всичко най-добре би било да си поставям и един базален инсулин всеки ден и този инсулин да бъде Лантус, защото той действа 24 часа. Осем различни таблетки изглеждат много, но сега започва комбинирането им по два-три медикамента в едно, както е например авандамет в едно хапче. Това ще подобри спазването на терапията от пациентите.

– Осем хапчета – какво струва това, кой може да си го позволи?

– Откровено казано, това не струва малко, защото лекарствата ги доплащаме – касата плаща малко. Не всеки пациент би могъл да си го позволи, защото не реимбурсират всичките лекарства.

– Смятате ли, че родителите на деца с диабет спазват по-стриктно съвети от лекар с личен опит като диабетик?

– Убедена съм, че някои родители и деца са по-дисциплинирани и от мен. Това, че някои родители са много изпълнителни личи в поведението на децата им, в резултатите от изследванията, които са близки до моите.

Преди няколко седмици реших да си взема малко от сладкото от сини сливи. Хареса ми и си взех още една слива, какво толкова ще ми стане… Нищо не ми стана в момента, но кръвната ми захар след два часа скочи до 9. Все още като че ли си мисля – абе, аз може би нямам чак толкова тежък диабет. Но след такива експерименти, особено след последния със сладкото от сливи, категорично вече знам, че повече няма да ям кристална захар.

Едно интервю на Михаил МИХАЙЛОВ