КОЛОНА НА РЕДАКТОРА



01/06/2004

На 1 май т.г. бе затворена една страница от европейската история и бе отворена нова. С факли, фойерверки и концерти на официална церемония в ирландската столица Дъблин осем бивши социалистически и две средиземноморски страни празнуваха влизането си в Европейския съюз. Старата Европа прие Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония, Малта и Кипър. Разширяването до 25 членове бе най-голямото в 47-годишната история на ЕС. Сега наред сме ние и румънците.

Само пет дни по-късно, навръх Гергьовден, с гръм и трясък ни връхлетя зловещата вест от Либия: съдът в Бенгази осъди на смърт петте български медицински сестри и един палестински лекар, които от самото начало на процеса отричаха каквато и да е вина. От този ден сякаш престана да има други събития. Както и можеше да се очаква след присъдата станахме свидетели на гръмогласен протест. Колкото и парадоксално да звучи обаче, вместо истинска национална консолидация и мобилизиране на силна експертна енергия, все по-ясно проличаваха белезите на предстоящ разпад във вижданията сред политическия ни елит за възможен изход от положението, както и признаци на морален колапс на обществото заради хаоса и безсилието на държавните институции. Връх на безсилието ни стана поканата на президента Първанов към Муамар Кадафи да посети България. Дни по-късно пък външният министър Паси каза, че е била обсъждана възможност Първанов да посети Либия. Така „тихата дипломация“, за каквато се обяви президентът в контекста на проблема с осъдените на смърт медици, бе сериозно дискредитирана. Най-тревожното и най-смущаващото в случая бе, че подобни стъпки са насочени към съхраняване на личен политически престиж в България, а не навън като възможност действително да се търси решение на проблема. Както е тръгнало, българските медсестри ще изкарат още пет години зад решетките, докато либийското правосъдие ев­­ен­туално реши съдбата им. До ден днешен (Б.Р.: до редакционното приключване на вестника) либийският съд не бе предоставил на българските адвокати мотивите за произнесените тежки присъди…

С учредяването си в столичната зала „България“ на 29 май, новата партия на бившия премиер и лидер на СДС Иван Костов Демократи за силна България се заяви като алтернатива на зависимите политици, поиска предсрочни парламентарни избори, атакува БСП и модела „ДПС“. Основната цел на формацията е силна България в обединена Европа, преодоляване на разликата между българските граждани и гражданите на другите европейски страни в сигурността, стандарта и качеството на живот.

Същевременно София остана без кмет. Столичният апелативен съд отстрани от поста Стефан Софиянски окончателно и без право на обжалване.

Михаил МИХАЙЛОВ