„ИМАМЕ ЗНАЧИТЕЛНИ УСПЕХИ В ДЕТСКАТА ДИАБЕТОЛОГИЯ“

Републиканският консултант по детски диабет доц. д-р Калинка Коприварова е родена в гр. Белово, Пазарджишко, където е завършила и средното си образование. Дипломирала се е като лекар през1968 г. Следващите седем години работи като ординатор в детско отделение в гр. Монтана.

Като асистент и след като преминава всички степени на кариерата до хабилитация през 1990 г., завежда клиниката по диабет. Сега във вече обединена клиника по ендокринология и диабет, завежда отделението по диабет. Доктор е по медицина, доцент по педиатрия.

Има около 70 публикации в наши и чужди списания и над 100 участия в конгреси, симпозиуми и конференции. Има четири монографии като съавтор, участва в написването на учебници. Научните й интереси са предимно в диабетологията и обмяната на веществата, но вниманието й винаги е насочено и към педиатрията, защото според нея „за да си добър тесен специалист трябва да си най-напред добър общ специалист, а нашата обща специалност е педиатрията“.

Член е на Българското дружество по ендокринология, на Българската педиатрична асоциация, на дружеството по хранене, на Европейската асоциация за изучаване на диабета, на Европейското общество на педиатрите-ендокринолози, на Международното общество за детско-юношески диабет и на Черноморския съюз за изучаване на диабета.

– Доцент Коприварова, кои според Вас са най-значимите постижения през последните години в лечението, обучението и самоконтрола на децата и юношите с диабет в България?

– Голям успех е, че диабетиците у нас са на лечение с човешки инсулин. През тази година почти за всички бяха осигурени автоматичните убождащи устройства – инсулиновите писалки, изключително удобство за тези, които си инжектират инсулин.

Постижение е, че децата под 18-годишна възраст, независимо дали са на интензифицирано или на конвенционално лечение, получават безплатно 1100 тестленти за самоконтрол. За съжаление, след като навършат 18 години обаче, те започват да получават само по 150 безплатни (които се заплащат/реимбурсират от здравната каса) ленти.

Това, което задължително трябва да се направи в бъдеще е пациентите с тип 1 диабет на инсулиново лечение да получават повече безплатни тестленти за самоконтрол – поне 500, а не както е сега 150. Вече се създаде и много по-стройна система за обучението на диабетиците, но за съжаление, тя е само в университетските клиники. В доболничната помощ не се прави диабетно обучение.

При нас непрекъснато пристигат пациенти, които не знаят елементарни неща, а се наблюдават от специалисти – както от общопрактикуващ личен лекар, така и от ендокринолог… Това е така, защото те нямат време от многото писане и бюрокрация да обърнат внимание на пациента – да говорят за заболяването му, за психологичните проблеми, да огледат местата, където са поставяни инжекциите и т.н.

От това страда и самоконтролът, разбира се. Самоконтролът зависи на първо място от доброто обучение на диабетика. Когато пациентът е добре обучен, когато неговите близки, неговото семейство познават захарната болест и разберат ползата от добрия метаболитен контрол, тогава те се стремят към и постигат добър самоконтрол.

– Кои са основните нерешени до момента проблеми?

– Неотложен проблем е увеличението на консумативите за самоконтрол за пациентите над 18 години. За детската възраст този въпрос е решен.

Съществуват ограничения за посещенията на диабетика при специалист-ендокринолог. Не бива да има подобно лимитиране дори и в диспансерните групи – пациентите и с тип 1, и с тип 2 диабет трябва да посещават по-често специалист.

Изследването на гликирания хемоглобин също е рестриктирано в зависимост от типа диабет и възрастта. Хората със захарна болест трябва да могат да изследват този обективен показател за контрола на кръвната им глюкоза през целия си живот. Сега излиза, че след 18-годишна възраст това не е необходимо, защото не се заплаща от касата. При тип 1 гликираният хемоглобин трябва да се изследва четири пъти в годината, а при тип 2 два пъти годишно!

Това е един от много важните проблеми, който чака решение. Реимбурсирането или осигуряването на безплатно изследване на гликирания хемоглобин за всички хора с тип 1 диабет е абсолютна необходимост.

Трябва да се отделя повече време за квалифицирано обучение на диабетиците, но трябва да има и материални стимули за това за лекарите. Ако поканят специалист за лекция пред диабетиците например, той не би трябвало да работи само на доброволни начала, като самарянин, а срещу заплащане на високоспециализирания труд, каквото е обучението на пациентите с диабет.

– Ако трябва да направим равносметка – тенденцията в българската детска диабетология положителна ли е или отрицателна? Има ли влошаване на диабетния контрол при децата в България през последните години? Има ли увеличение на кетоацидозите и ускоряване на появата на хроничните усложнения?

– Успехите в нашата детска диабетология са безспорни. Независимо от икономическите условия и от предизвикателствата на здравната реформа, ние се доближаваме до европейските стандарти за контрол на диабета. Много положително е въвеждането на човешки инсулин и писалки за всички деца, както и свободния избор на инсулин от пациента, разбира се, посъветван от лекуващия лекар. Влошаване не бих казала, че има. Ние (Бел. ред. педиатри-диабетолози) сега все повече и повече изземваме децата под 18 години от ендокринолозите, лекуващи възрастни, защото отпадна районирането и защото ние също сключихме договор със здравната каса. Мисля, че отново ще успеем да възстановим институцията национален детски диспансер, или районен такъв, към съответните университетски детски клиники – както беше преди години.

Според мен, грижите за диабетно болните непрекъснато се повишават, няма влошаване. Бих могла да дам за пример факта, че все по-малко диабетици пристигат при нас с кетоацидози. Кетоацидозите са предимно при новодиагностицираните случаи. Причина за тях е забавената диагноза, късното ориентиране на личните лекари, които просто не мислят за диабет, преглеждайки пациентите си.

– Вестник „Клуб Д“ излиза вече 14 години. Според Вас защо все още има родители на деца с диабет, които не го четат?

– Може би сред тях популярността му не е достатъчна. Всяко дете, което минава през клиниката ни, получава безплатно последния излязъл брой от вестника. Но редовното му следене зависи най-вече от интелектуалното и от социалното положение на родителите.

И пак – от тяхната мотивация. Само три лева е годишният абонамент за вестника и това е една много ниска цена, която не отразява познанията, които всеки родител и юноша ще получи от вестника. „Клуб Д“ дава много добра информация в различни области на диабета, той е форма на обучение. Но аз мисля, че повечето семейства на деца с диабет получават своя вестник „Клуб Д“. Не го взимат може би повече хората с диабет тип 2 и възрастните диабетици въпреки, че той е посветен и работи за тях.

– Има ли тенденция на увеличаване на честотата на детско-юношеския диабет у нас и ако е така, защо?

– Това, от което ние наистина сме обезпокоени, е неразрешимият засега проблем с увеличаването на заболяемостта от диабет. И за много голямо съжаление, става много разнообразен този диабет: и тип 2 в детската възраст започва да се среща, а случаите на тип 1 се увеличават, и очевидно ние вече наистина се приобщаваме към световната пандемия от диабет.

Причините? На първо място смятам, че е неправилното хранене, бързите закуски, консумирането на нездравословна храна и стресовата ситуация, в която живеем. Все още не може да се каже точно каква е причината за поява на диабета. Ако се знае причината, а тя за съжаление не е една, ще може да намерим и решение на проблема.

– Има ли предимства при децата и юношите бавнодействащия инсулинов аналог Лантус? Какво е положението с децата и юношите, започнали лечение с този инсулин, след като касата не го включи в реимбурсивната листа?

– Лантус е един нов инсулин и като всяко ново лечение намира и подкрепа, и противодействие. Противодействието се обуславя до известна степен от страха, от неизвестността какво ще стане с този нов инсулинов препарат. Но когато човек се срещне с публикации в литературата – говоря специално за добрите резултати при деца, когато кореспондираш с колеги от други държави, които използват тези инсулини, както беше по време на европейските конгреси по диабетология в Лион и след това в Париж, добиваш кураж да опиташ и ти тези препарати.

Лантус е един идеален базален инсулин. В програмата, която беше предвидила фирма Авентис заедно със здравната каса, пуснахме известен брой деца на този инсулин и нито един родител досега не се е оплакал, че състоянието на детето му се е влошило, а точно обратното – всички деца се чувстват много добре. Ние също сме удовлетворени от това, че те имат много по-голяма свобода на живот.

Дори метаболитният контрол да е бил добър преди използването на Лантус, той се задържа добър и след това, но ние освобождаваме времето преди лягане от инжекция. Това никак не е маловажно. Второто нещо, което се набива много бързо на очи, е намаляването на хипогликемиите и преодоляването на сутрешната висока кръвна захар, която е много характерна за детския диабет. Тя се свързва с повишената секреция на растежния хормон, а при всички деца, които преминаха на Лантус те просто, така да се каже, „заспаха“ с една сравнително постоянна гликемия. Досега ние не сме наблюдавали никакви отрицателни и никакви странични действия.

– Защо и по какъв начин ще помагате на новосъздадения инициативен комитет на диабетици и деца с диабет, ползващи дългодействащ иннсулинов аналог Лантус?

– Инициативният комитет бе създаден защото родителите бяха изключително доволни от контрола и от състоянието на децата си и искат да продължат да използват Лантус. Когато едно лечение се въвежда и то е скъпоструващо, за децата би трябвало да се направи отстъпка. Би могло да се направи и друго: да се реимбурсира частично инсулин Лантус до цената на обикновения интермедиерен инсулин, а родителите да доплащат разликата. Това не става под наш натиск, а е нещо, до което те самите са стигнали, те самите са се убедили в ползата точно на този инсулин.

Смятам, че някои родители ще купят инсулин Лантус за децата си, особено ако част от цената е покрита от касата. Аз съм убедена, че Лантус има бъдеще. Имат бъдеще тези инсулини, които осигуряват базална секреция, едно базално ниво на инсулинемия, а за преодоляването на постпрандиалната глюкоза имаме вече достатъчно бързодействащи инсулинови аналози.

Едно интервю на Михаил МИХАЙЛОВ