„ЩЕ ИМА ТОЧНИ ПРАВИЛА И РЕД“



01/04/2004

Доц. д-р Анна-Мария Борисова е завършила медицина в София, специалист е по вътрешни болести и ендокринология, доктор по медицина. Темата на нейната дисертация през 1987 г. е диабетна – инсулинова резистентност при различни форми на захарен диабет.

Десет години по-късно тя става доцент в университетската клиника по ендокринология, в която работи и до днес. Ръководител е на клиниката по заболявания на щитовидната жлеза, като нейната слабост е остеопорозата, но първата й професионална любов е диабетът – разкрила е процедура за докторат, който обединява остеопорозата с диабета.

Има повече от 200 доклади, над сто публикувани статии в България и в чужбина, около 50 цитирания в чужбина. Членува в Европейската тироидна асоциация, в Международната остеопорозна асоциация, в ЕFES – европейската федерация на ендокринните дружества, в Балканското сдружение по ендокринология и в Българското дружество по ендокринология. От началото на тази година е републикански ендокринолог.

Голямата й амбиция е да въведе ред със създаването на два нормативни документа – Медицинския стандарт по ендокринология на България и Методични указания по захарен диабет, които да станат реалност до началото на юни т.г. След това ще се изготвят Методични указания по остеопороза и Методични указания по заболявания на щитовидната жлеза. Втората й голяма задача е тази есен да започне работа по другия голям проблем – епидемиология на ендокринните заболявания – на диабета, на остеопорозата и на тироидните заболявания.

– Доцент Борисова, наскоро бяхте избрана за републикански ендокринолог. Какви са първите Ви впечатления от положението на диабетиците в България?

– Разбирам, че вие сте диабетно издание, но не съм съгласна да игнорираме останалите ендокринно болни, които не са нито по-малко, нито по-малко болни. Просто съм длъжна да гледам равностойно на всички сфери на ендокринологията. Може да имам пристрастия към някоя от тях, но съм длъжна да се посветя еднакво и на трите значими ендокринни заболявания – диабетът, тироидните заболявания и остеопорозата.

У нас никой не знае точно колко хора са с ендокринни заболявания, но приблизително около 800 000 души са с остеопороза, около 300 000 с диабет и около един милион имат гуша, а от тях поне 250 000 са с щитовидни заболявания. Всеки болен човек е важен за нас. Нямам нищо против да акцентираме върху диабета, но за мен е важно това уточнение, тъй като аз съм избрана да бъда републикански ендокринолог и трябва да се грижа за всички.

В областта на диабета е извършено много, но има да се гради още повече. Каквото се прави в света за това заболяване, това трябва да се прави и в България. Има какво да се желае още и по обучението и в организацията на диспансеризацията, наблюдението и лечението на пациентите с диабет.

Но ние не можем да се откъснем от останалата част на обществения ни живот, тъй като сме едно малко огледало на този живот. Какъвто е хаосът и бъркотията в него, такъв е и при нас. Много ни куцат нещата около организацията, защото точно организацията във всички сфери на обществения живот сега се създава. Такава е ситуацията и при ендокринно болните.

– Какви са най-неотложните проблеми, на чието решаване ще посветите усилията си?

– Липсват нормативни документи, липсват правила на работа. Първо огледах как стоят тези неща и от 1 януари т.г. работя именно върху това – как да въведем ред в едно безредие, в един хаос. В момента се работи на парче и така е било години наред.

Поставят група пациенти на лечение с един препарат. Реорганизират схемата на реимбурсация, на задоволяване на потреблението на една група диабетици и хукват специалистите, хукват пациентите, хукват засегнатите фирми и започва една кампания, борба на парче за това парченце. Някак си се решава въпросът – с взаимни отстъпки от страна на държавните органи, от страна на специалистите и от страна на пациентите. Докато възникне следващият малък пожар и така непрекъснато гасене на пожари.

Моята принципна позиция е за генерално решаване на проблемите. Как? Като въведем ред! Как да стане това? Първото нещо, което направихме е, че подготвихме медицинския стандарт по ендокринология на България. Извиках ръководството, раздадох на всички чернова. Всеки в неговата област, където е най-силен, чете, коригира, допълва, след което се събрахме и обсъдихме текстовете, като междувременно се консултирахме и със съответния отдел в Министерството на здравеопазването.

Накрая обобщихме всичко това в 46 страници. След което извикахме колеги – повече от 60 души, и направихме обсъждане, наложиха се нови корекции. И така на 16 февруари внесохме медицинския стандарт на ендокринологията у нас в здравното министерство и всеки момент очаквам да ме извикат и в съответната комисия да го докладвам.

– Какво точно представлява медицинският стандарт на ендокринологията?

– Това е регламент – кой може, къде може, с какво оборудване и по какъв начин може да реализира ендокринологична дейност в страната ни. Стандартът ще трябва да мине през отделните комисии в Министерския съвет, после ще трябва да се публикува в „Държавен вестник“ и да стане закон, правилник за работа. Един документ, който ще ни даде базата, на която ние да се позовем, когато работим с държавните органи. Това става закон за държавните органи, за ендокринолозите, за университета по медицина, за всички. Оттук нататък чакаме развитие.

– Съобщено бе, че на работна среща този месец ще се обсъдят Методични указания по захарен диабет. Съгласувани и приети от здравното министерство те ще бъдат със статута на европейски стандарти по отношение на проблема с диабетните усложнения. Към кого ще бъдат насочени тези Методични указания и какво всъщност представляват те?

– Това беше второто нещо, с което се занимавахме досега. И забележете, не случайно започваме не с коя да е ендокринна болест, а с диабета. Събрахме се над 80, а може би и повече ендокринолози от цялата страна и разгледахме предварително подготвените от нас Методични указания по захарен диабет.

Позовали сме се на световната и главно на европейската практика. Използвахме документите, които съществуват в момента и са действащи в Европа, като ги обогатихме с последните документи от 2003 г., включително и най-новите препоръки на Американската диабетна асоциация, публикувани през 2004.

С изработването на Методичните указания по захарен диабет създаваме нормативи за работа в трите нива на ендокринологичната ни мрежа. На първо място това е взаимоотношението общопрактикуващ лекар–специалист по ендокринология в извънболничната помощ. Второто ниво, на което много разчитаме, е взаимоотношенията между тях и отделението по ендокринология в нашите големи болници – бившите окръжни болници. А когато първите две нива не могат да се справят, то те ще се обърнат към третото – университетското ниво. Много ценни съвети за указанията получих от колегите си.

– И кога ще влезнат в сила тези указания?

– Ще бъда много щастлива, ако на предстоящия национален симпозиум по ендокринология, който е на тема „Диабетът като сърдечно-съдов риск“, моите 360 колеги от цялата страна намерят в чантите си готови методични указания точно по захарен диабет. Ще положа всички усилия това да стане. Създавайки тези два нормативни акта, които ще бъдат реда за работа в тази малка наша област ендокринология и в частност диабетология, ние да можем генерално да решим много от проблемите си, защото приемайки единия и другия документ ние задължаваме Националната здравноосигурителна каса, районните здравни каси, задължаваме министерството да спазват установените правила, които вече са упоменати в тези документи и които те ще подпишат.

На пресконференция по повод нашата национална кампания „Диабет без риск“ (Бел.ред.: за нея поместваме отделен материал) от дясната ми страна седеше шефът на НЗОК д-р Букарев. Стана дума за тези методични указания и знаете ли каква бележка си взе той? „Методически указания по захарен диабет – лечение“ и една голяма въпросителна. Той вече записа какво ще последва за него. Точно това целя аз. Искам в тези държавни органи ние да тичаме не за гасене на пожари, а да имаме точно регламентирани правила.

Тези правила, които ние сме приели, не са някакви български измишльотини, ние не сме си ги съчинявали. Това е което е в света, така ще лекуваме и в България. Ето това са правилата. Нали ще влизаме в Европейския съюз през 2007-а? На зам.-министър д-р Салчев му казах: приемайки тези нормативни документи в областта на едно малко отрязъче от нашия обществен живот – ендокринологията, ние ще влезнем в Европа с ваша помощ тази година! Мисля, че реакцията му беше позитивна.

– Как виждате взаимодействието между общопрактикуващите лекари и ендокринолозите в процеса на контрола и лечението на диабета?

– Пациентите ще имат полза само от позитивни взаимодействия между отделните звена в медицината. Ако някъде има конфронтация, тя ще бъде за сметка единствено на пациента, което е недопустимо. Ето защо моята задача е да градя позитивизъм в техните отношения. По принцип считам, че когато се установи въглехидратно нарушение, личният лекар няма друг приоритет, освен да изпрати този пациент при специалист. За мен мястото на диабетика е при ендокринолога. Ще споделя обаче неприятната констатация и нашата тревога за това, че диабетиците и всички ендокринно болни са рязко влошени през последните няколко години.

– Какви са плановете Ви за съвместна работа със Здравната каса, Министерството и Лекарския съюз с цел подобряване на профилактиката и лечението на диабета и усложненията му?

– И с трите организации ние задължително трябва да имаме съвместна работа: с министерството – чрез новия експертен съвет по ендокринология; с касата – съставили сме един широк кръг от изявени специалисти за външни консултанти, и един по-тесен кръг – за вътрешни; в лекарския съюз сме оторизирали права на други двама колеги, които да поддържат тесни контакти с тази обществена организация.

– Какво мислите за Позитивния списък на лекарствените средства? Не е ли той всъщност рестриктивен?

– За Позитивния списък си мисля твърде противоречиви неща, между които и това, че е рестриктивен. Имам много забележки, но по-принцип той трябва да съществува. Аз не мога да се съглася, че в Комисията за позитивния списък трябва да има само перфектни кабинетни учени. Трябва да има и хора, които работят с болните, практици, които хем са учени, хем работят с пациенти.

Другият аспект е, че не може една комисия да знае всичко за всички сфери в медицината, не е възможно да бъде в крак. В тази комисия трябва да има представители на различните специалности, от които се очаква да владеят най-новите моменти в своята област.

– Има възражение на ендокринолозите срещу реимбурсивната листа. Вие подписахте ли го?

– Аз го инициирах. Бях получила информация от фармацевтичните сдружения на тази тема. Такава информация беше адресирана до всички ръководители на дружествата по ендокринология, кардиология, неврология, ангиология и психиатрия. Ние с доц. д-р Джоргова, която е начело на дружеството по кардиология, се разбрахме да се свържем с останалите и да излезем с общо писмо, а отделно от това всяко от дружествата да преразгледа собствената листа, собствените възможности и собствените ограничения във възможностите за лечение, които биха се получили ако се спази това предложение на НЗОК за 30% и за 50%. Общото писмо изпратихме на Комисията по прозрачност. Нашето виждане е по нецелесъобразността на внедряването на този метод. Надявам се, че и ние сме допринесли за отхвърлянето на това ограничение.

– Какъв съвет бихте дали на пациент с диабет, който влезне в кабинета Ви?

– Да посетят нашите курсове за обучение как да живеем с диабет. Прекрасните курсове в нашата диабетна клиника от години наред са безкрайно полезни за диабетиците. Да се научат как да живеят смислено с това заболяване, да се грижат за себе си така, че да живеят дълги години, но и качествено. Проблем в България е, че нямаме здравна култура и възпитание, особено що се отнася до хроничните заболявания. Един болен трябва да е наясно с две неща: че медицинските съвети могат да се получат и от най-високото и най-компетентно ниво, но изпълнението и грижите са негово задължение. Това е което липсва и което се възпитава в нашите курсове.

– Защо ендокринолози са инициатори на симпозиум „Диабетът като сърдечно-съдов риск“?

– Ние искаме да попитаме коя е причината един човек да стигне до миокарден инфаркт. Ами ще се окаже, че голям процент от тези случаи са всъщност диабетици.

Едно интервю на Михаил МИХАЙЛОВ