Какво трябва да знаем за хемоглобин A1c?



01/04/2004

Хемоглобин А1с – наричан също гликиран хемоглобин – е част от хемоглобина, който е свързан необратимо с глюкозата (захарта, която се среща в кръвта).

Хемоглобинът е белтък, който се съдържа в червените кръвни телца. Той е отговорен за цвета на кръвта и пренася кислорода между белите дробове и клетките на организма.

Тъй като всяко червено кръвно телце живее около 120 дни, то изследването на хемоглобин А1с (HbA1c или А1с) показва средното ниво на глюкоза в кръвта, поддържано за този период от време.

Хемоглобин A1c е най-добрият свидетел на контрола на диабета през последните 120 дни, съответстващи на продължителността на живот на червените кръвни телца (за разлика от измерването на кръвната глюкоза, което определя моментното й ниво)

Защо е важно да изследваме НвА1с?

Постигането и поддържането на определена прицелна стойност на хемоглобин А1с предполага намален риск от появата на хронични усложнения на очите, бъбреците, нервите и съдовото дърво.

Всяко намаление на НвА1с понижава риска от хронични съдови усложнения, заключиха двете най-мащабни проспективни проучвания в областта на захарната болест – DCCT* (САЩ, диабет тип 1) и UKPDS** (Великобритания, диабет тип 2).

Намаляването на НвА1с с 1% бе свързано в UKPDS с достоверно понижаване на свързаните с диабета заболеваемост и смъртност с 21%; на усложненията на малките съдове с 37%; на ампутациите с 43%; на фаталния и нефаталния инфаркт на миокарда с 14%…

След тези две проучвания, изследването на гликирания хемоглобин НвА1с бе препоръчано да се използва за оценка на цялостния контрол на кръвната глюкоза при хората със захарна болест.

Как се изследва НвА1с?

Чрез взимането на кръв и извършването на лабораторен анализ. Не е необходимо изследването да се прави на гладно, тъй като нивото на НвА1с не зависи от стойността на кръвната глюкоза в момента.

За да получим по-пълна картина за степента на диабетен контрол, тестът трябва да се прави на всеки три месеца (четири пъти годишно). Желателно е да се използва една и съща лаборатория от даден пациент, за да могат резултатите от изследванията да се сравняват.

Какви стойности се препоръчват при хората с диабет?

Ниво на НвА1с над 8% при две последователни изследвания показва лош контрол на диабета: лекарят трябва да промени прилаганото лечение

Колкото нивото на НвА1с е по-високо, толкова рискът от появата или от задълбочаването на хроничните диабетни усложнения е по-голям. Останалите рискови фактори за съдовете са: тютюнопушене, повишено кръвно налягане и увеличаване на мазнините в кръвта. НвА1с е важен обективен показател за степента на контрол на кръвната глюкоза при хората с диабет през изминалите три месеца.

При диабет тип 1 за добър контрол се приема стойност на НвА1с под 7% (при нормални, недибетни стойности 4-6%).

При малките деца (под 7-годишна възраст), при хората над 65 години, както и при случаите с тежки и чести хипогликемии се препоръчва малко по-високо ниво на НвА1с (под 8%), за да се избегне нежеланият риск от хипогликемия.

Стремежът да се поддържа нормално ниво на НвА1с (под 6%) може да намали допълнително риска от хронични усложнения на заболяването, но с цената на по-висок риск от хипогликемия.

При диабет тип 2 за добър контрол се приема стойност на Нв1с до 6.5%. Стойности 6.6 – 8% показват незадоволителен контрол и над 8% – лош контрол, налагащ промяна в лечението.

При хората с диабет, които не постигат прицелните стойности на НвА1с, въпреки че поддържат ниво на кръвната глюкоза на гладно в желаните граници, трябва да се проследят стойностите на кръвната глюкоза след нахранване (1-2 часа след началото на приема на храна). Те вероятно поддържат висока кръвна глюкоза след нахранване (постпрандиална глюкоза) и се нуждаят от промяна в лечението за нейното прицелно подобряване, което ще доведе до намаляване и на НвА1с.

Запомнете:

Хемоглобин А1с отразява средното ниво на кръвната глюкоза, което е било поддържано през последните два до три месеца***.

Изследването на НвА1с на всеки три месеца (четири пъти в годината) дава точна представа дали целите за контрол на кръвната глюкоза са достигнати и поддържани при хората с диабет.

Желателно е да контролирате нивото на гликирания си хемоглобин в една и съща лаборатория, като не е необходимо да давате кръв на гладно.

Възрастните хора и случаите със стабилен контрол на кръвната глюкоза трябва да провеждат това изследване най-малко два пъти в година.

При децата с диабет, при промяна в лечението или при нестабилен контрол на кръвната глюкоза, нивото на НвА1с трябва да се следи на всеки три до четири месеца.

* DCCT (Diabetes Control and Complications Trial) – 10-годишно американско проучване на диабетния контрол и усложненията – тип 1

** UKPDS (United Kingdom Prospective Diabetes Study) – 20-годишно британско проспективно диабетно изследване – тип 2

*** Standards of medical care in diabetes (Position Statement). American Diabetes Association. Diabetes Care 2004, 27;1