ПОЩЕНСКА КУТИЯ: ИЗБРАЛИ СМЕ ДЕТЕТО НИ ДА ЖИВЕЕ



01/02/2004

Майка съм на дете с диабет – синът ми е на 11 и вече шеста година е с това заболяване. На 10 юли 2001 г. му бе издадено експертно решение от ТЕЛКК за освидетелстване за инвалидност за срок от две години. Преди изтичането на този срок подадох молба за явяване отново пред ТЕЛКК под № 2513 от 04.06.2003 г. Писмо получих едва в края на ноември, а датата която му бе определена е 27.01.2004 г. В периода от юли до декември 2003 г. не можех да получавам детски надбавки и инвалидни за детето.

Моля да ми помогнете да получа отговор на някои мои въпроси:

Защо трябва да минават децата с трайни увреждания пред РЕЛКК за определяне на нетрудоспособност (?!), след като тези комисии не са в състояние да изпълняват коректно функциите си? Ние сме минали през юли 2001 г. пред РЕЛКК, а тази година в същия месец комисията не заседава. Писмото получаваме шест месеца след изтичане на срока на решението. През това време не получавам нито детски надбавки, нито инвалидни. Ще ги получа ли за минал период, след като забавянето не е по моя вина?

От експертното решение се вижда, че детето е освидетелствано с инвалидност 65% „без чужда помощ“. Това означава ли, че на 8 и половина години синът ми е могъл да ходи сам на консултации, всеки месец за рецепта, протоколи и изследвания без придружител? Как се прави тази оценка?

Познавам деца в неговото положение и възраст, родителите на които ползват карта за градски транспорт, защото в тяхното експертно решение е написано „с придружител“. И отново искам да попитам какво се цели с минаването пред РЕЛКК за деца с трайни увреждания – едва ли някой мисли, че е с нов панкреас! Не ни ли стига заболяването? Всеки нов ден се измислят все повече задължения, с които да ни натоварват допълтнително. Аз съм единствен родител. Времето, което отделям, за да изпълнявам тези задължения, не е ли по-необходимо за моето дете? Защо трябва да се увеличават задълженията около болестта? Каква всъщност е целта да се отпуска инсулин по протокол – без инсулин може ли да живее човек с диабет тип 1? А как се вади и заверява този протокол?

Ние обаче сме избрали детето ни да живее и – тежко ни! Ходим и се редим с часове пред Здравната каса, за да ни разрешат броени дни живот!

За какво се имат тези хора? Откриването на инсулина е едно от най-големите постижения на ХХ век, а в ХХІ век в България болните се редят на опашки с номерца, за да им отпуснат шест месеца живот! А моето дете не винаги може да използва всичките тези шест месеца, защото състоянието му се мени по-бързо и нуждите му се променят.

Бих искала също така чрез вестника да попитам дали някой ще си направи труда да калкулира времето, нужно на един родител, за да изпълни всичко, което се иска от него, за да живее болното дете почти нормално?

Аз, както майка, няма да изоставя детето си. Но се ужасявам от това, че вече шеста година се измислят все нови и нови бариери пред нас, за да сме лишени от нормален живот.

Брутално се нарушава конституционното ни право на лечение и правото на достоен живот. Без някому това да прави впечатление. Горко ни!

Боряна СТОИЛОВА,

майка на Димитър Манчев на 11 години

жк „Дружба“, бл. 120, София