И МАГИСТРАТИТЕ ПУСНАХА НОВИЯТ ЛЕКАРСТВЕН СПИСЪК


vd 01/02/2004

В извънреден брой на „Държавен вестник“ от 29 декември 2003 г. бе обнародвано Постановление № 304 на Министерския съвет от 18 декември 2003 г. за приемане на Наредба за определяне на позитивен лекарствен списък в Република България.

Позитивният лекарствен списък е първият регулаторен списък на лекарствата, който се разработва у нас. Той се основава на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и Закона за здравното осигуряване.

Списъкът е основен инструмент за реализиране на националната лекарствена политика, като въвежда нова регулация, правила и ред в пазара на лекарства в полза на пациентите. Състои се от две части: „А“ – по международни непатентни наименования, и „Б“ – по търгоски наименования на продуктите. В него са включени 2477 лекарствени продукта, или 87% от лекарствата, за които са подадени заявления в Комисията по позитивния лекарствен списък. Няма заболяване, за чието лечение да не е включен медикамент в него. С приетияот правителството списък не се редуцират възможностите и достъпът на хората до лекарства и необходимото им лечение.

Въз основа на позитивния списък НЗОК ще изготви своята реимбурсивна листа с безплатни или частично платени медикаменти. Според здравния министър от листата са отпаднали около 280 лекарства, които са остарели, прекалено евтини или нови, но без доказателства за тяхната ефективност. Негово е също и мнението, че държавата трябва да регулира цените на лекарствата, защото у нас те са с пъти по-високи от тези в останалите европейски страни. В тази насока здравното министерство подготвя наредба, според която цените на медикаментите, включвани в позитивната листа, не бива да надвишават тези на лекарствата в някои европейски държави, като Гърция, Испания, Португалия, Полша, Чехия, Унгария, Румъния, Русия и др.

Чуждите фармацевти обаче се оказаха уязвени. Представители на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България и на Сдруженито на американските фармацевтични компании към Американската търгоска камара в България заявиха, че правителството се опитва насилствено да преразпредели пазара на безплатните лекарства у нас в полза на местната фармацевтична индустрия.

Битката е за българския лекарствен пазар, оценяван на 580 млн. лв. годишно, като 70% от тях плаща държавата чрез листите с лекарства на здравната каса, Министерството на здравеопазването и общините. Двете асоциации изразиха недоволството си, че на първите места в позитивния списък са класирани лекарства, произведени в Индия, Румъния, Израел и др.

След като изхвърлиха чуждите лекарства, предстои смяна на директора на здравната каса, каза тогава председателят на асоциацията на американските фирми д-р Атанас Янчев. И позна. Според него държавата измества от пазара на лекарства едни фирми за сметка на други, а целта е да се нанесе удар на целия внос.

Чуждите компании заведоха дело срещу държавата във Върховния административен съд. Делото е образувано срещу Наредбата за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък, които са концентрирани върху „търговските елементи“ на лекарствата, като е предвидено и допълнително категоризиране и подреждане на лекарствените продукти в низходящ ред според единствен критерий – фармако-икономическите показатели.

А тези показатели се свеждат до просто сравняване на пределните регистрирани цени на отделните лекарства, смятат ишците. Според тях, при преценка на икономическата обоснованост следва да се взима предвид не само разликата в цената, но и коствените предимства, които по-модерният и по-ефикасен лекарствен продукт носи – намаляване на продължителността на боледуване, на болничния престой, по-малкото странични ефекти и т.н.

Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) не уважи искането за спиране изпълнението на Наредбата за критериите, условията и правилата за включване на лекарствени продукти в позитивния лекарствен списък в България. Решението на съда не подлежи на обжалване.

Според здравният министър Славчо Богоев, в бъдеще списъкът ще се развива, отчитайки новите продукти и възможностите за заплащане на определени лекарства.

Сериозно се обмисля предложението на представителите на фармацевтичната индустрия за обединяването на позитивната и реимбурсивната листа. От друга страна позитивната листа трябва да се разшири и да се отнася за всички медикаменти, осигурявани с обществени средства. Според него списъкът трябва да се публикува два пъти годишно, като комисията да работи през цялата година и всички промени да се правят след широка дискусия.