„Върни се жив, за да изкачиш следващия връх!“



01/11/2003

„Пръв се качих на върха, само за 5 часа!“, бяха първите думи на Боян Петров при срещата ни след завръщането му от експедицията в Памир.

В средата на юли Боян участва в подготовката на разширения състав на националната експедиция за изкачване на най-високия връх в света - Еверест. Походът, планиран за пролетта на 2004 г., е посветен на 20-годишнината от покоряването на 8-хилядника от българина Христо Проданов.

След като стъпил на връх Ленин (7134 м, сега – Кауфман), Боян почакал около два часа колегите си и заслизал надолу. Срещнал Дойчин и с него се изкатерил още веднъж на върха… А, за това са нужни не само страст и кураж, но и здрава физическа подготовка.

Очаква се до края на декември да бъде определен съставът на експедицията за Еверест. Дотогава ще има един-два лагерни сбора в Рила и в централна Стара планина. За да поддържа физическата си форма, Боян по няколко пъти седмично прави кросовете си от Княжево до Копитото, тренира. Но дали ще бъде включен в отбора – не се знае. Причина за такъв развой на нещата може да е диагнозата му: захарен диабет. Във федерацията по алпинизъм има комисия по експедиционен алпинизъм, която взема решение кой ще бъде включен в състава според техническата и физическата му подготовка. Но няма медицинска комисия – има само един лекар, който дава мнение за здравословното състояние на алпинистите, а той не е ендокринолог...

- Самият аз ще се опитам да създам нещо като комисия - т.е. да има още поне двама лекари, които да са и алпинисти, казва Боян, който вече е бил на две големи експедиции и не е застрашил успеха им. Фактът, че съм се качил на върха не може да бъде пренебрегван занапред, категоричен е биологът от Националния природонаучен музей. Наистина насищането на кръвта ми с кислород там беше по-ниско отколкото на другите, но това може да е особеност на моя организъм, коментира младият човек. Той е съумял да се справи при екстремните ситуации. Още повече, че е привърженик на премерения риск в планината и философията му е „Върни се жив, за да отидеш пак!“. Иска да продължи сам да събира научния материал за работата си и си дава сметка, че малцина естественици се качват на такава височина. „Високо в планината прелитат различни насекоми, но колегите ми, които не са биолози по професия, дори не ги забелязват“, споделя Боян.

Заради студа глюкомерът показва от 20% до 50% отклонения в данните, често заради измръзването дори кръв не потича от пръста ми, разказва Боян след връх Ленин. Жизнен и енергичен както обикновено, биологът-алпинист е благодарен за подкрепата на фирма Eli Lilly за последната му експедиция. Продължава да е категоричен, че инсулинът на Lilly е изключително толерантен към температурните амплитуди и ниските градуси. Като се добави към всичко това и изключителната му дисциплинираност като алпинист, младият човек не вижда реална причина да бъде отхвърлен от експедицията за Еверест.

- Все пак дълбоко в себе си предвидил ли си вариантът да не поемеш към Еверест?

- По-скоро не е в плановете ми, не съм се настроил за него. А ако бъда изключен от отбора, то ще е по…“тактически съображения“. Но ако все пак заработи този вариант, не мисля, че ще вложа много усилия да убеждавам хора с предразсъдъци поради незнание… Върхове има достатъчно и мога да ги катеря. Ще остане огорчението, че в България има още хора, които могат да те отхвърлят, просто защото нямат информация за теб. Близките ми ме подкрепят, но неизвестността, която лекарката на експедицията им внушава... Моят ендокринолог – д-р Демирчев, не се е възпротивявал досега… Като тръгвахме за Памир още на софийската гара, подписах декларация, че поемам отговорността за здравето си, с което освободих експедицията от този страх. Но аз не съм бил повод за такива неща и не аз съм проблемът, а незнанието, че ако заболяването ми бъде контролирано, няма никаква опасност за здравето ми. Въпреки сладката болест в багажа си, Боян не е бил товар или опасност за останалите.

- Всъщност ти си първият български алпинист с диабет...

- Да... Винаги амбициите плашат, когато незнанието стои зад тях, както и желанието да бъдат елиминирани рисковите фактори, какъвто съм аз. Опитвам се да убедя хората, че алпинизмът и диабетът са съвместими неща.

- От една страна заболяването ти изисква специална диета, а от друга – като алпинист - трябва да подбираш храната си по време на експедиция. Изключват ли се двата хранителни режима?

- Диетата си като диабетик спазвам стриктно. Но се придържам и към изискванията за височинната храна, която при експедицията Памир-2003 предвиждаше дневна консумация 1,49 кг и достатъчен внос на енергия (калории) с въглехидрати - захар, пчелен мед, шоколад и т.н. Бях си подготвил въглехидратни заместители и съставил такова меню, че да спазвам и двата хранителни режима без опасни спадове и нежелани пикове на кръвната ми захар.

- Какво ново донесе от връх Ленин? Преди да тръгнеш, спомена, че в Нацианалния ни природонаучен музей няма никакви екземпляри от Памир.

- За музея донесох около 20 епруветки насекоми, но материалът още не е обработен. Флората и фауната на Памир и Тяншан са специфични групи, които са характерни само за тези географски райони и планини.

От Броуд Пийк Боян донесе множество ценни видове фауна. Два от тях, непознати досега за световната наука, носят неговото фамилно име Петров - Scirtetellus petrovi – дребно полутвърдокрило насекомо и паякът Aulonia petrovi.

Никола СТЕФАНОВ