„СЛЕД КАТО Е ПОЕЛА АНГАЖИМЕНТ НА ДИСТРИБУТОР, КАСАТА ТРЯБВА ДА ПОЕМЕ И ОБУЧЕНИЕТО С ПРИБОРА“

– Доц. Христов, има ли проблем, ако някой диабетик използва тестлентите IМЕ повече от 60 дни след отваряне на всяка опаковка? Този срок е посочен в тяхната спецификация от фирмата производител TaiDoc, а лентите в опаковката не са опаковани самостоятелно.

– Явно трябва да се спазва това, което е посочено в спецификацията. Не виждам място за съмнение.

– Трябва ли да се изразходват 50-те бройки в рамките на два месеца след първото отваряне на опаковката? Този въпрос вълнува нашите читатели, които имат право само на 150 безплатни ленти (три опаковки) на година?

– В указанието е написано, че е препоръчително да се изразходват 60 дни след отварянето на опаковката, или 18 месеца от датата на производството. Значи година и половина.

– Но пише точно „след отваряне на опаковката“?

– Щом пише препоръчително, значи не е фатално. След втория месец обаче, би следвало вече лентите с внимание да се използват.

– Ако една опаковка може да се използва само 60 дни, то тогава не остава ли половината от годината непокрикта от безплатни ленти за самоконтрол при всички, които имат право само на три опаковки?

– Това е друг въпрос. Отпускането на 150 ленти за човек, който се лекува в интензивен режим с инсулин е пълен нонсенс (б.р. – глупост). Казано е, че трябва да се правят най-малко три определения на ден и всеки може да сметне колко ленти са необходими – те трябва да са 1100 и повече. Аз не мога да отговоря на този въпрос. Казано е препоръчително, но това трябва да се тестува.

– Лентичките на световноизвестните фирми-вносителки са опаковани отделно и няма значение кога ще бъде отворена опаковката?

– Да, казано е (б.р. – за IME) „препоръчително“ и аз не мога да кажа дали след препоръчителния срок трябва да се използват. Трябва да се тества. Щом е препоръчително, значи срокът би следвало да се спазва, но едва ли това означава, че трябва да се приема едно към едно, да кажем на 61-ия ден лентите да са негодни. Не може да се отговори така, просто трябва да се тестват.

– Кой ще обучава диабетиците – особено децата и възрастните хора – как да използват апаратите IМЕ? Чиновниците от РЗОК? Не е ли опасен прецедентът медицинско устройство да се разпространява не от аптеките, каквато е обичайната практика за медицински изделия, а от чиновниците от районните каси?

– Навсякъде обучението става от медицински сестри и от лекари. След като няма да е в аптеките, значи здравната каса трябва да се погрижи да има хора, които да обучават. По принцип би трябвало да се обучават в местата, където са зачислени хората, в съответните ДКЦ…

– Но глюкомерите IME се раздават само от касата?

– Значи те трябва да си подготвят някакъв, макар и временен екип, който да обучава докато свърши раздаването на дарението.

– След като касата е поела да бъде дистрибутор на системата IМЕ, тя ли ще осигурява техническата подръжка и смените при нужда? Кой ще носи юридическата и моралната отговорност, ако апаратът е технически неизправен? Той се съхранява не в аптеките, както беше досега с останалите модели, а в учреждения – редно ли е това от гледна точка на сигурността. Не безпокои ли този факт националния ни консултант по диабет?

– Който поема ангажимент да предоставя прибор, той трябва да е ангажиран и с подръжката и съхранението му, това е съвсем логично. Или трябва правата за това да се делегират на някого, или на някаква структура. Тъй като дарението е прието, в крайна сметка тези 10 000 глюкомера трябва да се изразходват. Глюкомерите от дарението като качество абсолютно не се различават от останалите съвременни прибори, тъй че боравенето с тях е съвсем елементарно. Така че това не е някакъв проблем. Но организационно трябва да се поеме от касата. Това е моето мнение.

– Вие сте специалист, който редовно участва в международни научни диабетни форуми. Видяхте ли системата IМЕ на тазгодишния конгрес на Международната диабетна федерация? Имаше ли информация за нея там или в някои от световноизвестните диабетни издания?

– Не съм наблюдавал и не съм търсил информация за този апарат, имах интерес към друг вид глюкомер, не ми е било това задачата. Доколкото знам, апаратът IМЕ е разпространен предимно в Европа. Като прибор той е тестван и в катедрата по клинична лаборатория и има абсолютно точно покритие и корелационен коефициент с референтен метод за измерване на глюкоза. Така че като качество той е на обичайния стандарт, никакъв проблем няма в това.