КОЛОНА НА РЕДАКТОРА



01/11/2003

В началото на октомври се изнизаха прословутите 800 дни от управлението на Симеон Сакскобургготски. Очакваната равносметка обаче не се състоя. Премиерът-цар, с присъщото си пренебрежение, предпочете да избере швейцарски вестник, за да се отчете за 800-те дни. Пред „Дер Бунд“ той извести на швейцарския народ, че за този срок е превърнал България в държава като тяхната. Министрите му гордо рапортуваха за постигнати рекордни успехи за разцвета на страната, а коалиционният му партньор Доган хладнокръвно обяви, че е осигурено добруването на народа, нищо че хладилниците му са празни.

Пропастта между очакваното и постигнатото обаче превърна Симеон в трагична фигура, а управлението му - в безнадеждно. От 70% преди две години, рейтингът на жълтите се смъкна до под 30%. Премиерът не можа „незабавно и несимволично“ да увеличи доходите на българина, а той пък намери сили само да се провикне: „800 дни - 800 лъжи, стига!“, и да продължи летаргичния си сън.

Близо месец родължи сагата Бригадир Аспарухов. Под натиск от страна на западните съюзници на България бившият офицер от тайната милиция на комунистите „се отказа“ (какъв жест!) от назначение в политическия кабинет на министър-председателя. Накрая трябваше да се намеси и генералният секретар на НАТО лорд Джордж Робертсън, за да отвори очите на Симеон.

В началото на октомври бившият премиер Иван Костов най-сетне наруши мълчанието си и формулира новата кауза на СДС: обявяване на война срещу фасадната демокрация, зад която се крие доминиране на всички обществени сфери от ДС и благоденствие за създадената от нея мафия. Кадесарите от прочервените медии отвърнаха с раздухване на извадената от тях на показ след повече от две години история с парите на Майкъл Чорни за фондация „Демокрация“. Но тихомълком отминаха факта, който зам.-главният прокурор Христо Манчев обяви, че в момента осем действащи министри и един зам.-премиер са проверявани за корупция...

Всичко това обаче беше сякаш само за подгряване на голямата атракция - местните избори. Вот 2003 извести, че няма губещи на тези избори. Общото впечатление бе, че всички останаха доволни. Като цяло заклинанията на премиера-цар за „промяна на политическата система у нас“ се сринаха. Което означава, че мъглата около демокрацията, претърпяла тежък удар през 2001 година, се разсейва и че партиите отново възвръщат полагаемото им се място. Защото в истински демократичните страни точно партиите са носители на идеите, които движат обществения живот. Изборите показаха провала на управляващата партия, получила едва около 10% от гласовете на хората, разочаровани от бившия цар.

Михаил МИХАЙЛОВ