2 397 710 българи са с повече от три неплатени здравни вноски



01/11/2003

По данни на Националния осигурителен институт близо два и половина милиона българи (28% от активното население на страната) не се осигуряват редовно за здраве. От тях около 350 000 никога не са плащали здравни осигуровки, но фигурират в регистрите на Националната здравноосигурителна каса като ползвали медицински услуги и лекарства, които са платени от касата!

Здравното осигуряване в нашата страна, подобно на всички социални европейски държави, е всеобщо, задължително и солидарно. То обхваща 7 631 753 българи. Оказва се, че близо една трета са нередовни платци през последните три години било по тяхна вина (ако е трябвало да се самоосигуряват), било по вина на работодателя им.

Повечето от тези хора може би са плащали здравни осигуровки, но данните не са били внасяни системно в Националния осигурителен институт (според инструкция N1 на НОИ). Хаосът наложи от 1 октомври касата да въведе строги правила за поемане на здравноосигурителните задължения. Тези правила са регламентирани от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) чл. 109, ал. 1.

От 1 януари 2004 г., който не се осигурява за здраве и има неплатени вноски за повече от три месеца през периода 2000-2003 г. ще плаща за:

- медицински преглед и лечение при общопрактикуващ лекар и при специалистите от извънболничната медицинската помощ

- в болниците

- за лекарствата, реимбурсирани напълно или частично от НЗОК

Времето до края на тази година е гратисен период, през който нередовните платци трябва да уредят здравноосигурителния си статус в регионалните поделения на НОИ. От 1 октомври всеки общопрактикуващ лекар (ОПЛ), сключил договор с НЗОК, има листа на неосигурените лица. Тази информация е поверителна и не трябва да излага на показни места или да става достояние на лица, извън нередовния платец и неговия лекар. По данни на НОИ, 24% от ОПЛ също не се осигуряват за здраве (т.е. процентът на неизрядност в това отношение е близък до този на останалото население)...

До 31 декември 2003 г. нередовните платци не губят осигурителните си права и ОПЛ, които отказват медицинска помощ или искат заплащането й от пациентите до тази дата, ще бъдат санкционирани от НЗОК, заяви директорът на институцията д-р Димитър Петров. Според него обаче плащането на здравно осигуряване е въпрос на данъчна дисциплина.

До края на гратисния период ОПЛ трябва да уведомят на четири очи фигуриращите в пациентската листа длъжници и да ги насочат към териториалните поделения на НОИ за изясняване на здравноосигурителния им статус.

Ако след 1 януари 2004 г. пациентите фигурират в листата на своя личен лекар като неосигурени, те ще трябва да заплащат ока­заната им медицинска помощ, стоматологичните услуги и лекарствата от списъка на НЗОК до издължаване на неплатените вноски и лихвите по тях. Не е редно около 6 милиона българи да са здравноосигурени, а над 2 милиона да са неизрядни по тяхна вина или по вина на работодателите им. Отгоре на всичко, 350 000 не само, че са неизрядни, но и редовно консумират от общата кошница на касата.

След 1 януари 2004 г. нередовните платци на здравни вноски ще получават нужната им медицинска помощ, но ще заплащат нейната стойност до възстановяване на осигурителните им права

При какви случаи се губят осигурителни права?

Осигурителните си права губят лицата, които не са плащали здравноосигурителни вноски за три и повече месеца. Те ще заплащат от 1 януари оказаната им медицинска помощ на изпълнителите по цени съгласно чл. 25, ал. 3 от Закона за народното здраве. Тези регламентирани цени трябва да бъдат обявени на видно място в амбулаторията.

Когато осигурителното лице заплати на НОИ всички дължими вноски, осигурителните му права се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, заплатени за ока­заната медицинска помощ, не се възстановяват

Когато здравноосигурителните вноски не са внесени по вина НЕ на осигуреното лице, то не се лишава от осигурителни права и сумата, заплатена за получената медицинска услуга, подлежи на възстановяване след изясняване на случая и внясане на липсващите данни в НОИ.

Как се осигуряват неосигурените членове на семейството?

От 1 януари 2003 г., съгласно промените в ЗЗО, отпада възможността работещите членове на семейството да осигуряват неработещите членове.

Здравноосигурителните вноски на децата до навършване на 18-годишна възраст (както и след навършване на тази възраст – до завършване на средно образование, както и за студентите редовно обучение до навършване на 26 години) се заплащат от републиканския бюджет

Децата (от всичките посочени по-горе категории), които получават наследствена пенсия, се осигуряват от републиканския бюджет - т.е. не трябва да се осигуряват от живия родител. От републиканския бюджет се осигуряват и децата на работещите в чужбина.

От 1 януари 2003 г. за сметка на републиканския бюджет се осигуряват и докторантите редовна форма на обучение по държавна поръчка, независимо от възрастта им. В случаите, когато докторантите се обучават по друга форма на обучение, те следва да внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл. 40. ал 1 от ЗЗО, като вноската е в размер на 6% от минималния осигурителен доход (виж по-долу).

Здравноосигурителните вноски на безработните, получаващи обезщетения от бюрата по труда, са за сметка на фонд „Професионална квалификация и безработица“.

Здравноосигурителните вноски на пенсионерите се поемат от републиканския бюджет.

Вноските за здравно осигуряване на социално слабите, които са с право на социално подпомагане, също са за сметка на републиканския бюджет. Това е така само, ако тези хора не подлежат на здравно осигуряване на друго основание (примерно не получават доходи от наеми, ренти или от лични стопанства).

Освен социално слабите с право на социално подпомагане, за сметка на републиканския бюжет се осигуряват още: военнослужещите на наборна служба; задържаните под стража и лишените от свобода; лицата с производство за предоставяне на статус на бежанци и с право на убежище; ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, или по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадали по време на изпълнение на служебния си дълг служители на МВР и държавни служители; родители, осиновители или съпрузи, които се грижат за инвалиди със загубена трудоспособност над 90% и постоянна нужда от чужда помощ (включително и на деца до 16 години с трайно ограничена възможност за социална адаптация над 90% и постоянна нужда от чужда помощ).

Ако трайнобезработните членове на семейството НЕ попадат в тези категории, те следва да се самоосигуряват по реда на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване. Вноската е в размер на 6% от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

За 2003 г. минималният осигурителен доход е 200 лв., т.е. здравната осигуровка е 12 лв. месечно

Вноските се внасят по банков път или с пощенски запис до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. След тяхното заплащане в Националния осигурителен институт или в неговите регионални поделения се подава декларация по образец, съдържаща данни за осигуреното лице. Въз основа на тази декларация НОИ следи здравноосигурителния статус и изпраща информацията в здравната каса.

Неработещите, които не получават обезщетение от бюрото по труда могат да се самоосигуряват здравно по общия ред за самоосигуряващи се на основание на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО

Тези случаи се осигуряват върху заявен осигурителен доход, но не по-малък от минималния осигурителен доход за 2003 г. в размер на 200 лв.- съответно здравната осигуровка е 12 лв. месечно. Тогава те могат също да получават нужната им безплатна медицинска помощ и лекарства в списъка на НЗОК (частично или напълно платени от здравната каса).

В случай, че лицето е осигурено на друго основание, не е задължено да заплаща здравноосигурителни вноски върху доход от наем. Ако получава доходи само от наеми или ренти, има право да се самоосигурява на основание на чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване.

Сами се осигуряват: лицата, които упражняват дейност като еднолични търговци; физическите лица, образували ЕООД; съдружниците на търговски дружества; хората, които упражняват свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация; земеделските производители и тютюнопроизводителите

Пенсионерите, които попадат в посочената по-горе категория също подлежат на задължително здравно осигуряване, независимо че са осигурени върху основния размер на пенсията си за сметка на републиканския бюджет.

За периодите на временна нетрудоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, за които се получават обезщетения от средствата на Държавно обществено осигуряване (ДОО), върху получените обезщетения също се внасят здравноосигурителни вноски.

От Нова година, който не е осигурен здравно (дължи три и повече неплатени вноски за периода 2000-2003 г.) ще плаща медицинската помощ и ще купува лекарствата в списъка на НЗОК. Всички, които попадат в тази група трябва да уредят здравноосигурителния си статус и да възстановят правата си най-късно до 31 декември т.г. От 1 януари 2004 г. няма да им бъде отказвана медицинска помощ, но ще трябва да я заплащат по определени цени.

Все още няма възможност за разсрочено плащане или за опрощаване на натрупаните задължения към НЗОК

Законът за здравното осигуряване е всеобщ и задължителен - трябва да се спазва от всеки, който иска да има права на здравноосигурен. Опрощаването на задълженията на категорията от хора, които нямат доходи, но не са регистрирани в социалните служби, може да стане само с промяна на Закона за здравното осигуряване. В повечето случаи, това са хора, които се издържат от лични стопанства, т.е. имат доходи, които не се обявяват официално. За статистиката, тази група попада в армията на трайнобезработните. Ако не подлежат на социално подпомагане, тези хора трябва да се самоосигуряват.

Подобно е положението с трайнобезработните, които получават доходи от наеми, ренти и т.н. и не са осигурени на друго основание.

Социалнослабите, които са регистрирани в социалните служби се осигуряват за сметка на републиканския бюджет

Поясняваме:

До 1 януари 2004 г. за всяко посещение при лекар, стоматолог или в лаборатория се плаща само потребителската такса, която е в размер на 1% от минималната работна запла­та за страната (1.10 лв.).

Джипитата нямат право да отказват медицинска помощ или да искат нейното заплащане от пациенти, които фигурират в листата на НОИ до тази дата.

От Нова година неосигурените ще заплащат услугите на изпълнителите на извънболничната медицинска помощ и в болниците, както и ще трябва да си купуват лекарствата от списъка на касата, до възстановявяване на правата им на здравноосигурени. Длъжниците на НЗОК ще получават без пари само бърза медицинска помощ.

Пълна информация може да намерите на уебстраницата на НЗОК: www.nhif.bg

Драги читатели, ако името ви фигурира в листата на нередовните платци, то оправете бъркотията и възстановете осигурителните си права преди Нова година! След това, неизрядността ще ви струва не само нерви, но и пари за медицинска помощ и скъпоструващи лекарства.

Все още няма възможност за разсрочено плащане или за опрощаване на неплатените здравни вноски - от 1 януари трябва да не дължите за повече от три месеца през периода 2000-2003 г.