КАК ДЕЙСТВА АКАРБОЗА?



01/05/2003

Акарбоза е активната съставка на антидиабетните таблетки Глюкобай. Тя действа различно от останалите видове медикаменти за контрол на диабет тип 2 като например сулфонилурейни препарати и метформин.

Акарбоза помага на хората с диабет тип 2 да контролират по-добре нивото на кръвната си глюкоза след нахранене, тъй като забавя смилането на въглехидратите като скорбяла и някои захари

За да разберем как действа акарбозата, трябва да си припомним как работи нормалното храносмилане. Около 20 минути след като сме погълнали храна, тя достига до нашите тънки черва. Там се отделя ензимът алфа-глюкозидаза, който разгражда скорбялата и захарите.

Скорбялата, например картофът или хлябът, се разгражда с помощта на този ензим на много отделни молекули глюкоза. Глюкозата преминава през червата и постъпва в кръвта. Този процес се нарича абсорбция.

Глюкозата от храната се абсорбира в първата третина от тънките черва. Когато приемем акарбоза с първата хапка, лекарството достига до горната част на нашите тънки черва.

Акарбозата е най-ефективна, когато е смесена с хранителното съдържимо. Затова, тя трябва да се взима с първата хапка от всяко основно хранене. Ако таблетката се погълне рано или много късно по време на храненето, тя може да не се смеси достатъчно с храната. Проучвания показаха, че ако акарбозата се приеме 15 минути преди хранене, то нейната ефикасност намалява наполовина.

Когато акарбозата се взима правилно, то тя проточва смилането на въглехидратите в горната третина на тънките черва и забавя абсорбцията на глюкоза в кръвта.

Акарбоза забавя, а не спира смилането на въглехидратите. Процесът продължава в останалите части на тънките черва, където няма акарбоза.

Как акарбоза помага на хората с диабет?

При недиабетиците панкреасът секретира правилното количество инсулин в правилното време, за да помогне на постъпилата от храната глюкоза да навлезе в клетките на тялото.

При хората с диабет тип 2 този процес е нарушен. След нахранване, при тях панкреасът не освобождава достатъчно бързо инсулин, за да се справят с абсорбираното количество глюкоза. В резултат на това - нивото на кръвната им глюкоза е високо след нахранване.

При хората с диабет тип 2 е засегната ранната фаза на инсулиновата секреция след нахранване, която е с продължителност около един час

Когато приемат акарбоза, те наваксват по-бавния старт на инсулиновата секреция след нахранване, тъй като и постъпването на глюкозата от храната също е забавено във времето. В резултат на това, нивото на кръвната глюкоза след нахранване се повишава по-плавно. Това води до по-добър контрол на кръвната глюкоза след нахранване, което е важно за намаляване на риска от хронични диабетни усложнения. Ползите са още няколко:

- инсулин-произвеждащите клетки на панкреаса работят при по-малко усилие и се изтощават по-бавно

- цялостният контрол на кръвната глюкоза се подобрява (намалява нивото на гликирания хемоглобин)

- нормализира се високото ниво на инсулин в късната фаза след нахранване и това води до загуба на тегло

Защо акарбоза не забавя разграждането на всички въглехидрати?

Акарбоза забавя смилането на скорбялата и на някои други сложни въглехидрати, но ефектът й върху захарите зависи от захарите.

На пръв поглед това може да ви изглежда объркващо, но причината е съвсем логична. Има два вида захари - единични, наречени още монозахариди и двойни захари (дизахариди).

Единичните захари са изградени от една молекула и поради това постъпват от тънките черва в кръвта директно. Такива са глюкозата и фруктозата. Тъй като те не се разграждат в тънките черва, то акарбозата няма ефект върху тяхната абсорбция.

Двойните захари са изградени от молекула глюкоза и молекула фруктоза, които са закачени една за друга. Такава двойна захар е сукрозата. Другото име на сукрозата е трапезна захар. Сукрозата трябва да бъде разделена на две молекули единични захари, за да може да се абсорбира. Акарбоза забавя смилането на сукрозата.

Въпреки че лактозата (захарта в млякото) също е двойна захар, нейното разграждане не се влияе от акарбозата. Лактозата се състои от молекула глюкоза и молекула галактоза.

Плодовете съдържат естествена фруктоза (плодова захар), както и глюкоза и сукроза. Портокалите имат повече сукроза, която се влияе от акарбоза. Обратно, гроздето съдържа предимно фруктоза и глюкоза, които не се влияят от акарбоза.

Изградените от една молекула захари не се нуждаят от разграждане в тънките черва. Те вече са достатъчно малки, за да преминат директно в кръвта. Поради това, храните и напитките, които съдържат предимно единични захари не се повлияват от акарбоза. След техния прием, нивото на кръвната ни глюкоза ще расте обичайно бързо, независимо дали взимаме или не акарбоза.

Таблетката с акарбоза, взета с първата хапка, повлиява нивото на кръвната глюкоза след приема на храни, съдържащи скорбяла и дизахарида сукроза.

Внимание! Ако се лекуваме с акарбоза, това не означава, че можем да заместим плодовете с подсладени със захар кекс, бисквити или шоколадови десерти. Плодовете винаги са по-здравословен избор, защото са бедни на мазнини и калории и имат високо съдържание на фибри и витамини.

Разбирането на разликите между храните е важно условие за подобряване на контрола на кръвната глюкоза. Глюкозата от храните, съдържащи скорбяла и сукроза, ще постъпва по-бавно в кръвта, когато сме взели акарбоза. Затова, тези храни могат да бъдат включени в основните ни хранения, когато поемаме и акарбоза. Обратно - акарбоза няма ефект или има малък ефект върху разграждането на плодовете и млякото. Поради това плодовете и млякото са по-добър избор за междинните закуски, с които не взимаме акарбоза.

По време на деня, ние консумираме някои въглехидрати, които се влияят от акарбоза и някои въглехидрати, върху които тя няма ефект. Тъй като акарбоза се взима с първата хапка от основните хранения (сутрешна закуска, обяд и вечеря), по-добре е тогава да включим въглехидратни храни, които се влияят от лекарството. Обратно - храни, които не се влият от акарбозата и които така или иначе консумираме през деня - е по-добре да оставим за закуските, когато не взимаме акарбоза.

Това “правило” не означава, че не можем да консумираме плодове с основните си хранения . Въпрос на предпочитание, но не е логично да изберем филийка хляб или бисквити вместо плод или чаша мляко за закуска, с която не взимаме акарбоза.

Внимание! Акарбоза не замества хранителния режим при диабет. Нейното прилагане има за цел да улесни контрола на кръвната глюкоза след нахранване (постпрандиално) и по този начин да подобри цялостното управление на заболяването.

Диабет тип 2 започва като нарушение след нахранване и това нарушение след нахранване се задълбочава, докато се появи и повишена кръвна глюкоза на гладно

Акарбоза, приемана самостоятелно, не стимулира инсулиновата секреция и поради това не води до риск от хипогликемия. Хората, които се лекуват с инсулин и/или със сулфонилурейни препарати могат да правят обаче хипогликемия. Как тогава да овладеят ниската кръвна глюкоза тези, които взимат акарбоза заедно с инсулин/сулфонилурейни средства? Както пояснихме по-горе, монозахаридът глюкоза не се влияе от акарбоза. Ако хипогликемията възникне късно след нахранване (над три часа) или скоро преди следващото хранене, то в нашите тънки черва няма останала никаква акарбоза. По това време можем да не се притесняваме с какъв въглехидрат да овладеем хипогликемията - плод, хляб или бисквита също биха свършили работа.

Защо времето на прием на акарбоза е важно?

Ако в горния отдел на нашите тънки черва няма акарбоза по времето, когато там постъпва храната, тогава лекарството не може да забави разграждането на скорбялата и захарите в нея.

Акарбоза трябва да се взима с първата хапка храна, за да постигне най-оптималната си активност.

Кои са възможните странични ефекти?

Когато взимаме акарбоза, част от скорбялата не се разгражда в тънките черва и достига до дебелото черво. Хранени със захар, живеещите в дебелото черво бактерии започват да произвеждат газове. Повишеното образуване на газове е най-честия страничен ефект на лечението с акарбоза. За намаляване на оплакванията, трябва да се започва с ниска доза от лекарството, която да се повишава бавно във времето. Стомашно-чревната система привиква към препарата и страничните ефекти намаляват след няколко седмици.

Тъй като акарбоза не се абсорбира в кръвта, то при нейното взимане не се очакват токсични системни странични ефекти.

Може ли акарбозата да засили непоносимостта към лактоза?

Непоносимостта към лактоза (захарта в млякото) се дължи на недостиг на ензима лактаза (бета-глюкозидаза). Този ензим е отговорен за разграждането на лактозата до глюкоза и галактоза в тънките черва. В тези случаи, лактозата достига до дебелото черво и започва да го дразни. Нарушението се дължи на генетичен дефект.

Акарбозата потиска друг ензим (алфа-глюкозидаза) и няма ефект върху лактазата. Акарбоза не засилва непоносимостта към млечната захар.