ДОБРИ НОВИНИ ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЧАЙ



01/05/2003

Чашата с чай – черен или зелен – може да се превърне в най-добрия приятел на хората със захарна болест. Една от естествените съставки на растението, известна като епигалокатехин галат, повишава инсулиновата активност над 20 пъти в лабораторни изпитания. Екстрахираният чаен компонент е полифенол, който действа и като антиоксидант (защитник срещу свободните кислородни радикали).

През последните години различни научни съобщения свързаха чая с благоприятни здравни ефекти, дължащи се на неговите ароматни съставки, известни като полифеноли. Полифенолите са химически активни вещества, които имат защитни ефекти срещу увреждащите свободни радикали. В лабораторни тестове полифенолите могат да убиват бактерии, вируси и ракови клетки и поради това се свързват със сходни желани качества и при консуматорите на чай.

Екип от американски хранителни химици от десетки години изучава различни вещества от растителен произход по отношение на възможностите им по естествен път да стабилизират нивото на кръвната глюкоза при хората с диабет. При проучване на чая те откриват, че една от съставките – епигалокатехин галат – ексклузивно подобрява отговора на тялото към инсулина, като намалява нивата на инсулина и кръвната глюкоза*.

Този желан ефект притежават различните видове черен и зелен чай, но нито един от билковите “чайове”, тъй като те не съдържат листа на растението чай (Camellia sinensis).

И втори независим научен екип от индийски учени също потвърди, че зеленият чай може да подобрява глюкозния толеранс в лабораторни условия.

Бъдещи проучвания на живо ще проверят доколко чаят може да помогне на хората с намален глюкозен толеранс и диабет да контролират по-добре кръвната си глюкоза. Благоприятните ефекти върху инсулиновата активност намаляват с една трета при прибавяне на мляко в чая, показват също лабораторните резултати. Изследователите съветват запарката от чай да се пие в чистия си естествен вид.

*При хората с диабет тип 2 е нарушена способността на тялото да отговаря на собствения си инсулин. Този дефектен отговор се нарича инсулинова резистентност и е част от по-широк кръг обменни нарушения (коремно затлъстяване, нарушен глюкозен толеранс, отклонения в липидите, повишено кръвно налягане, повишени нива на инсулин). Целият този кръг носи общото медицинско име метаболитен синдром или Синдром Х и се свързва с висок сърдечносъдов риск.

Поне в началото, панкреасът се опитва да преодолее намалената инсулинова активност като произвежда и отделя в кръвта повече инсулин. Постепенно това свръхнатоварване го изморява и изтощава. Нивото на кръвната глюкоза започва на пълзи неконтролирано нагоре. Появява се клиничен диабет тип 2, който е “айсберга” на наличния от години Синдром Х.