ВАШИТЕ ВЪПРОСИ, НАШИТЕ ОТГОВОРИ


vd 01/04/2003

Защо антидиабетните таблетки имат две различни имена?

Така е с повечето лекарства. Медикаментите имат две имена – едното е генеричното име – например метформин или акарбоза, или глибенкламид, или гликлазид и т.н.

Генеричното име се изписва с малки букви върху всяка опаковка и е единно за цял свят

За хората с хронични заболявания, които са на всекидневно медикаментозно лечение, е важно да знаят генеричните имена на приеманите от тях лекарства в случай, че пътуват зад граница.

Второто име е търговското (или марковото), което се дава от фирмата, която произвежда даден препарат, точно както родителите кръщават рожбата си.

Например, фирма Байер е създател и производител на акарбоза, която се предлага с търговското име Глюкобай. Ново Нордиск е създател и производител на репаглинид, който се предлага с търговското име НовоНорм (в Европа и България) и Прандин (в САЩ и Канада). Глюкобай и НовоНорм/Прандин са запазени марки съответно на Байер и на Ново Нордиск.

Търговското име на всяко лекарство се изписва с главни букви, като накрая стои и знакът за запазена марка

Лекарите избират и изписват върху рецептата търговското име на всяко лекарство, така както то е било регистрирано в страната. По този начин, аптекарят знае кой препарат да даде на пациента в случай, че дадено лекарство се предлага от повече от една фирма.

Защо марковите препарати са по-скъпи от генеричните?

Защото фирмите, които създават ново лекарство инвестират в неговото лабораторно разработване, в експерименти с животни и в клинични проучвания при хора-доброволци. Първо новият препарат се изпитва при здрави довроволци и едва след това – при пациенти със съответното заболяване.

Целта на тези изпитания е да се докаже, че даден кандидат за медикамент е не само ефективен, но и безопасен. Едва тогава той може да кандидатства за одобрение от агенциите за лекарствените средства в отделните държави и, след получаване на официално разрешение, да се появи в аптеките и да се бори за пазарен дял.

Когато се появи нов медикамент, лекарите не го познават и са предпазливи или дори подозрителни да го предписват. Следва огромна маркетингова промоция за неговото налагане, докато лекарите се убедят, че новият препарат не само е качествен, но че предлага и някои предимства пред добре познати и наложили се на пазара средства.

Разработват се и се изпитват хиляди активни вещества, но малко от тях извървяват успешно трънливия път към успеха. Някои субстанции са изоставяни още в ранните етапи на развитието им поради увреждащи ефекти при животни или при хора. Други успяват да пробият до аптеките, но се налага да бъдат изтегляни оттам, поради натрупването на горчив опит за нежелани реакции при използването им при големи групи от хора. Всяко лекарство се преценява в две посоки – полза и риск.

Създателите на нови лекарствени субстанции не знаят каква ще бъде съдбата на рожбите им, но инвестират средства и усилия с надеждата, че са едно рамо пред конкурентите си и държат в ръцете си бъдещо богатство. Новите медикаменти се намират под патентна защита за определен период от време. За това време се предполага, че фирмата-производител си връща заложеното и прави печалба. След изтичане на този срок, всеки може да произвежда генеричен еквивалент на марковия препарат, без да има право да използва регистрираното търговско име. Генеричните лекарства имат по-ниска цена от марковите, тъй като е по-лесно е да произведеш колело, когато някой преди тебе вече го е изобретил и е убедил хората да се возят на него.